Определение № 764 от 23.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5888/2014 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. И. К. и Т. Я. К. от [населено място], област Д., подадена чрез адв. Д.П. от АК [населено място], срещу разпореждане № 1343 от 18.08.2014год. по в.гр.д.№ 294/2014 год. на Добрички окръжен съд, с което е върната подадената от тях касационна жалба вх.№ 5144 от 04.08.2014г., против постановеното по делото въззивно решение № 260 от 09.07.2014г. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че искът по чл.109 ЗС е неоценяем, поради което и неправилно въззивният съд, приемайки същия за оценяем и с цена в размер 288,56лв., е обосновал извод, че на основание чл.280 ал.2 ГПК съдебният акт не подлежи на касационен контрол. Ответните страни Ц. З. Н. и Н. Й. Н. чрез адв. Д.А. вземат становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на IIІ г. о. намира, че изходът на делото е в зависимост от разрешението на поставения с т.1 от предложението за издаване на тълкувателно решение на Общото събрание на гражданската колегия на ВКС /тълк. дело № 4/2014г./ въпрос: “ Как се определя цената на иска и дължимата държавна такса по искове с правна квалификация чл.109 ЗС”. На основание чл. 292 ГПК, производството следва да бъде спряно, до постановяване на тълкувателно решение. Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.