Определение № 50476 от 17.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1315/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Подадена е касационна жалба от М. Т. Д. и Р. К. Д. чрез процесуалния представител от адв. Н. Д., против въззивното решение Бургаския окръжен съд № 647 от 16 декември 2021 г., постановено по в.гр.д. № 1753/2021 г. В касационната жалба се твърди, че решението е недопустимо и неправилно като постановено в противоречие с процесуалните и материално - правни норми. В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа основанието на чл.280 ал.2 предл.второ ГПК. Ответникът Й. И. К., чрез процесуалния представител адв. И. К. е подал отговор на касационната жалба, в който изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Изложени са съображения в отговор на доводите на касатора за недопустимост на въззивното решение, че гр. д. 5197/2022 г. по описа на Районния съд - Б. не е преюдициално за настоящето дело. Поддържа се, че възивното решение е правилно. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд, непопадащ в обхвата на изключенията по чл. 280, ал. 3 ГПК поради предмета на делото – иск за защита на собствеността. За да отхвърли предявения от М. Т. Д. и Р. К. Д. против Й. И. К. иск с правно основание чл.109 ЗС с искане да бъде осъден ответникът да преустанови неоснователните си действия по отношение на собствените на ищеца постройки, изразяващи се в заплахи за събарянето им, въззивният съд е приел, че по делото не е доказано правото на собственост на ищците върху процесното овчарско жилище с кошара. Според въззивния съд, представената от ищците фактура не е достатъчно доказателство за това, че те са собственици на съоръжението, тъй като не са представени изискуемите доказателства за придобиване правото на собственост при спазване на изискванията на чл.48 ал.8 от ППЗСПЗЗ, действаща към края на 1993 г., когато е закупен обектът и чл.16 от Наредбата за търговете /отм./. Липсата на решение на ликвидационния съвет на ТКЗС и на сключен договор за продажба на имота установяват неспазване на предвидената в закона процедура за придобиване на собствеността. По основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, намира следното: В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторите поддържат основанието по чл.280 ал.2 предл.второ ГПК като излагат доводи за недопустимост на въззивното решение във връзка с разясненията в ТР № 1/2019г. по тълк.дело №1/2017г. на ВКС, ОСГК. Изложени са доводи, че въззивният съд е следвало да спре делото до приключване на преюдициалния спор по гр.д.№ 5197/2022 г. по описа на Районния съд - Б.. При съпоставяне на предмета на двете дела, Върховният касационен съд не установява, че е била налице хипотезата на чл.229 ал.1 т.4 ГПК за спиране на въззивното производство и изчакване на приключването на спора по висящото дело на Бургаския районен съд, което да води до недопустимост на обжалваното въззивно решение. Според приетото в т.1 на ТР № 1/2019 г. по тълк.д. №1/2017г. на ВКС, ОСГК спазването на процесуалните норми, уреждащи абсолютните процесуални предпоставки на правото на иск при разглеждането на делото във всяка инстанция, обезпечава законосъобразното развитие на процеса и допустимостта на съдебното решение. Нормата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК предвижда съобразяването по обусловеното дело на нови права, факти и обстоятелства, каквито представляват установените с решението или присъдата по обуславящото дело. Наличието на основание за спиране на делото по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, каквото не е постановено от въззивния съд, води до недопустимост на постановеното от него решение. В разглеждания случай от представената от ответника пред първоинстанционното производство искова молба, по която е образувано гр.д.№ 5197/2020г. по описа на РС Бургас се установява, че е предявен иск за собственост от ищците по настоящото дело /касатори/ против [община] за дворното място, представляващо имот с идентификатор ....., в което се намират процесните постройки - овчарско жилище с кошара. Петиторната защита, която се търси с настоящия иск не е за дворното място/терена/, а за постройките, поради което липсва връзка на преюдициалност по двете дела. Дори и да бъде уважен иска срещу [община] по гр.д.№ 5197/2020г., това решение не би имало никакво значение за настоящото дело, което е с друг предмет и срещу друг ответник. С оглед на изложеното липсва съмнение за допустимостта на обжалваното решение, поради което не е налице поддържаното от касаторите основание по чл.280 ал.2 предл.второ ГПК за допускане на касационното обжалване. При този изход на делото, на основание чл.78 ал.3 ГПК на ответника следва да се присъдят поисканите с отговора на касационната жалба разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита от 23.02.2022г. в размер на 1000лв. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на I г.о.,