Определение № 268 от 15.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 1210/2014 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу Решение № 330 от 12.12.2013 год. по т.д.№ 208/2013 год. на Великотърновския апелативен съд. С него, произнасяйки се по жалбата на едноличното дружество, съставът на ВТАС е потвърдил Решение № 94 от 30.04.2013 год. по т.д.№ 110/2011 год. на Плевенски окръжен съд. С това решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявеният от [фирма] срещу [фирма] и наследниците на И. Р. А. иск с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД вр.чл.167 ал.3 ЗЗД. Предмет на спора е установяване нищожността на учредена на 07.05.2008 год. от И. Р. А. в полза на [фирма] договорна ипотека върху недвижими имоти, находящи се в [населено място],[жк], представляващи обособени търговски помещения от бившия магазин „О.”, поради нарушение на материалния закон – чл.167 ал.3 ЗЗД. Искът на [фирма] е обусловен от това, че по реда на чл.124 ал.1 ГПК вр.чл.26 ал.1 ЗЗД вр.чл.152 ЗЗД с влязло в сила съдебно решение от 2010 год. е установена нищожността на придобивната сделка от 16.04.2008 год. легитимираща И. Р. А. (поч.2011 год.), като собственик на имотите върху които е била учредена ипотеката през м.май 2008 год. И двете съдебни инстанции са приели, че неспазването на изискването на чл.167 ал.3 ЗЗД не води до недействителност на учредената договорна ипотека в хипотезата на чл.26 ал.1 ЗЗД (противоречие с императивна законова разпоредба), а е непротивопоставимо на действителния собственик, който би могъл да установи правата си в друго производство при евентуалното им оспорване от ипотекарния кредитор или трети лица. Като допълнителен довод, въззивният съд се е позовал на добросъвестността на [фирма] по смисъла на чл.17 ал.2 ЗЗД спрямо производството по чл.26 вр.чл.152 ЗЗД, съгласно изричното възражение на Б., направено още с отговора на исковата молба. Заявеното основание за допускане на касационно обжалване е по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът не е формулирал материалноправния въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, съобразен с критериите на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС. Съдържа се твърдение за неправилност на преценката на ВТАС, поради противоречието и с "Решение № 553/2011 год. по т.д.№ 1166/2011 год.; Решение № 2893/1956 год. по гр.д.№ 1352/1956 год. на ІV г.о.; Решение № 1029/1999 год. по гр.д.№ 337/1999 год. на V г.о.; Решение № 983/2007 год. по гр.д.№ 1025/2006 год. на І г.о. на ВКС и Решение № 98/2011 год. по гр.д.№ 659/2010 год. на ІІІ г.о. на ВКС. Депозиран е по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор от [фирма] в който се аргументира тезата, че липсва сочената предпоставка за допускане на касационно обжалване. Съдебният състав счита, че основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице, поради следното: Дори да се приеме (с оглед съдържанието на изложението), че въпросът по чл.280 ал.1 ГПК е дали договорна ипотека, учредена в нарушение на чл.167 ал.3 ЗЗД е действителна, то и в този случай произнасянето на въззивния съд не би могло да се свърже с противоречие със задължителна практика на ВС и ВКС по този правен въпрос, каквато е предпоставката на т.1 на чл.280 ал.1 ГПК, съобразно разграниченията по т.2 на цитираното по-горе тълкувателно решение. От изброените по-горе съдебни актове, само две от решенията съставляват задължителна съдебна практика, но те съдържат произнасяне по въпроси, различни от посочения. В решението на ІV г.о. на ВКС е разгледан въпроса за недействителност на учредена законна ипотека при предпоставките на чл.170 ЗЗД, а в решението на ІІІ г.о. - въпроса за правата на съпруга-несобственик при разпореждане с недвижим имот в хипотезата на чл.23 СК (отм.). Макар и не съставляващи задължителна практика, останалите съдебни актове също са свързани с пороци при учредяване на законна ипотека (чл.168 ЗЗД) и недействителност по чл.170 ЗЗД. С отговора по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация е поискал присъждане на разноски, съобразно платеното адв.възнаграждение в размер на 5000 лв. посочено в приложеното адв.пълномощно, което искане е основателно с оглед изхода на спора. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.