Определение № 2149 от 13.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4393/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано e по касационна жалба на ЗЕАД „БУЛСТРАД Виена Иншурънс Груп“ срещу въззивно решение № 110 /13.06.2022 г. по в.гр.д. № 122 /2022 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено изцяло решение на Сливенския окръжен съд, в частта, с която ЗЕАД „БУЛСТРАД Виена Иншурънс Груп“ е осъдено на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) вр. с § 22 на ПЗР на КЗ, вр. с чл.45 ЗЗД да заплати на М. К. К. сумата 10 000 лева обезщетение за болки и страдания, претърпени в резултат на настъпилата при ПТП на 16.05.20016 г. смърт на нейната сестра П. К. К., ведно със законната лихва от 14.05.2018 г.

Ответникът по касационната жалба М. К. К. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.

Касационната жалба е процесуално допустима: подадена е от надлежна страна в установения срок срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване и е редовна.

Въззивното производство е образувано по жалби и на двете страни по делото.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното:

По фактическата обстановка по причиняване на процесното ПТП, от което е настъпила смъртта на сестрата на ищцата – въззивник не се спори. Релевантните обстоятелства са установени с присъда по н.о.х.д. и на основание чл.300 ГПК са възприети от първоинстанционния съд.

Правилно е посочено в решението, че в производството на доказване подлежат само видът и размерът на претърпените вреди, нестъпването им в причинна връзка от деликт и наличието на особено близката, трайна и дълбока връзка между двете сестри. Анализирани са показанията на двете разпитани по делото свидетелки – С. и Г.. Съдът е констатирал, че между ищцата и починалата и сестра е имало изключително близки отношения, те са израснали заедно, живели са в общо домакинство, между тях е имало изградена трайна и силна емоционална връзка, надхвърляща обичайно присъщата за подобна родствена връзка. Обсъдено е емоционалното състояние на ищцата след смъртта на сестра и. Така въззивният съд е определил за адекватен приетия размер на обезщетение от 20 000 лв. – от претендирания общо 70 000 лв., за което е изложил следните мотиви:

Отчетен е моментът на деликта – месец май 2016г., икономическото състояние и финансовия и социален стандарт в страната, обществените критерии за справедливост към този момент, възрастта на пострадалата и ищцата.

Така с оглед установените по делото фактически обстоятелства въззивният съд е приел, че размерът на обезщетението е справедливо определен.

Правилно е определено и съпричиняването на вредоносния резултат от страна на самата пострадала: налице е обективен принос, изразяващ се в противоправно поведение, което е описано. Приетото съпричиняване в размер на 50% е адекватно на установеното обективно поведение от страна на пострадалата.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

Жалбоподателят навежда в касационната си жалба доводи, че не е доказано, че привързаността между ищцата и починалата и сестра е била изключително силна (че между тях е съществувала особено близка връзка), че не е доказано, че действително претърпените неимуществени вреди надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите вреди и. Наведените доводи са за необоснованост на изводите на въззивния съд.

Жалбоподателят е извел правни въпроси, за които твърди, че обосновават наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

1. Какви са критериите за определяне наличието на трайна и дълбока емоционална връзка между лицето, претендиращо обезщетение и починалия близък родственик в хипотезата на пряк иск срещу застрахователя, както и какви са критериите за изключителност във връзката съгласно ТР № 1 /2018 г. по т.д. № 1 /2016 г. на ОСНГТК на ВКС? Какви са предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки, на лица извън кръга на посочените в ТР № 1 /2018 г. по т.д. № 1 /2016 г. на ОСНГТК на ВКС?

Жалбоподателят цитира приетото с тълкувателното решение, че обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат и сестра се присъждат по изключение при наличието на две предпоставки: 1) създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетение и 2) действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка.

2. Какво се включва в съдържанието (на израза) връзка, надхвърляща традиционните и общоприети добри взаимоотношения, трябва ли да се очертават традиционните отношения и на база на тях да се оценят надхвърлящите такива и какви са критериите за всяка от тези категории и какво включва понятието „социална връзка“?

Жалбоподателят акцентира върху приетото с тълкувателното решение, че традиционно за българския бит отношенията между братята и сестрите се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. И цитира примери за по-голяма близост според приетото с решения на ВКС по т.д. № 1199 /2015 г. на ІІ т.о и по т.д. № 1275 /2019 г. на ІІ т.о. – когато братята и сестрите са израснали сами като деца поради продължително отсъствие на родителите за работа в чужбина.

3. За наличието на взаимоизключващи се мотиви в съдебното решение относно „изключителност“ в отношенията между роднини, следва ли да се присъжда обезщетение за неимуществени вреди съгласно ТР № 1 /2018 г. по т.д. № 1 /2016 г. на ОСНГТК на ВКС.

Въпросите за критериите за определяне наличието на трайна и дълбока емоционална връзка между ищцата и починалата и при ПТП сестра, за близостта между двете и за действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка, са обуславящи, но не са разрешени в противоречие с приетото в тълкувателното решение и с посочените решения на ВКС, които са разглеждали конкретни и различни хипотези от установената по делото фактическа обстановка. Последният въпрос не е обуславящ.

Действително мотивите на въззивния съд са донякъде оценъчни и по-скоро се доближават до мотивите на контролно – отменителна инстанция, отколкото до мотиви на въззивен съд по същество (съдържат оценки за изводите на първоинстанционния съд наред със собствените изводи). Но те препращат към мотивите на първоинстанционния съд, който е изследвал и обсъдил всички факти, които се отнасят до поставените въпроси и е изложил мотивирани изводи за наличието на предпоставките, визирани в тълкувателното решение, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на сестрата на ищцата в процесното ПТП.

Доколкото ГПК с разпоредбата на чл.272 ГПК предвижда изрично, че въззивният съд може да мотивира своето решение като препрати към мотивите на първоинстанционното решение и въззивният съд е направил това, то следва, че е мотивирал своето (въззивното) решение със съображения по всички релевантни за спора факти и с правни изводи за тях, които не са в противоречие, а в съответствие с приетото в посоченото тълкувателно решение, с което практиката на съдилищата е уеднаквена.

Първоинстанционният съд, като се е позовал на изискванията на ТР № 1 /2018 г. по т.д. № 1 /2016 г. на ОСНГТК на ВКС, е установил обстоятелствата, от които може да се направи извод за връзката между двете сестри и е мотивирал извода си за наличието на изключително пълноценно общуване между двете сестри, особено близка, трайна и дълбока връзка, надхвърляща обичайното за подобна родствена връзка. Съдът е съобразил както фактите за особената близост на двете сестри от малки и изключителните грижи на ищцата за осем години по-малката и сестра, огромната обич, доверие и привързаност, които са ги свързвали, интензивното общуване между двете, което е продължило и през последните години, когато по-малката сестра се е преместила да работи в Бургас, но и изключителните грижи, които ищцата е положила за нея през последните няколко дни от живота и – спешното и отиване в Бургас, търсенето на съдействие от ключар, помощ от роднини, полиция и психиатър, които не са могли да повлияят на депресивното състояние на по-малката сестра, последвано от настъпилата смърт. Преценката на съда, че установените факти обосновават извод за взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, която е много по-силна от традиционната, не са в противоречие, а в съответствие с посоченото тълкувателно решение и установената след приемането му практика на ВКС. Същото се отнася и до установените действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка.

Поради изложеното следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.

С оглед изхода от спора жалбоподателят няма право на разноски, ответникът претендира разноски, но не е доказал да е направил такива в касационното производство, поради което разноски не следва да се присъждат.

Воден от изложеното съдът