Определение № 3123 от 20.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3402/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. С. И. срещу определение № 1481/06.06.2023 г. по в. гр. дело № 1183/2023 г. на Трето г.о. на ВКС в частта му, в която е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя частна жалба против определение № 522 от 12.12.2022 г. по ч. гр. д. № 443/2022 г. на Апелативен съд - Бургас в частта му, с която е потвърдено определение № 2393 от 10.10.2022 г. по гр. д. № 284/2022 г. на Окръжен съд - Бургас в частта му, с която е оставена без разглеждане молбата му по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното въззивно решение № 763 от 20.07.2022 г. по същото дело в частта му, с която И. е осъден да заплати на ответницата Е. А. А. съдебно – деловодни разноски за първоинстанционното производство в размер допълнително на 5 200 лв., както и в частта му, в която е потвърдено постановеното от Апелативен съд - Бургас определение № 522 от 12.12.2022 г. по ч. гр. д. № 443/2022 г. в частта му, с която е оставена без разглеждане частната жалба на касатора срещу определението от 10.10.2022 г. по гр. д. № 284/2022 г. на Окръжен съд - Бургас в частта му, с която е оставена без уважение молбата му по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото въззивно решение в частта му досежно присъдените в полза на Е. А. съдебно – деловодни разноски във въззивното производство в размер на 2 000 лв.. Жалбоподателят поддържа, че атакуваното определение е неправилно поради нарушение на процесуалния закон, като счита за неправилни изведените от състава на ВКС изводи, че цената на исковете е под 5 000 лв.. Поддържа, че данъчната оценка на процесното дворно място не може да определи цената на правото на строеж, както и че поради липса на данъчна оценка за определяне на цената на исковете е следвало да бъде взета впредвид пазарната оценка на процесното право на строеж, определена в заключенията на приетите по делото експертизи. По допустимостта на подадената частна жалба настоящият съдебен състав намира следното: Обжалваното определение № 1481/06.06.2023 г. по в. гр. дело № 1183/2023 г. на Трето г.о. на ВКС в частта му, с която е потвърдено определение № 522 от 12.12.2022 г. по ч. гр. д. № 443/2022 г. на Апелативен съд - Бургас в частта му, с която е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя частната жалба срещу постановеното от Окръжен съд– Бургас определение по реда на чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото въззивно решение в частта досежно присъдените в полза на Е. А. съдебни разноски пред въззивната инстанция в размер на 2 000 лв. е окончателно и не подлежи на последващ инстанционен контрол, който е изчерпан по аргумент от разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, която не предвижда обжалване на постановените от касационната инстанция определения по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. С оглед изложеното, в тази част, подадената частна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане като насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. В останалата й част, насочена срещу определението на ВКС в частта му, с която е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя частна жалба срещу определение № 522 от 12.12.2022 г. по ч. гр. д. № 443/2022 г. на Апелативен съд – Бургас, частната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. последно ГПК, поради която в тази част тя следва да бъде разгледана по същество. За да постанови обжалваното определение съставът на Трето г.о. на ВКС е приел, че предмет на делото пред инстанциите по същество са били множество обективно съединени искове, от които предявени и поддържани като главни претенции са били две: 1/ за прогласяване нищожност на договора от 19.11.2019 г. за покупко - продажба на идеални части (265/508) от дворно място с площ от 508 кв. м., находящо се в [населено място], община Руен, област Бургас, съставляващо поземлен имот № 70 в кв. 5 по плана на селото, за който имот (със заповед на кмета от 2008 г.) е отреден УПИ IX - 70 в кв. 5 по ПУП на селото, целият с площ от 510 кв. м. с неуредени регулационни сметки за 2 кв. м., обективиран в нотариален акт № .../.... г. на нотариус Б. Д. с рег. №........ на НК и 2/ за нищожност на договора, материализиран в същия нотариален акт, с който в полза на ответницата Е. А. А. е учредено правото на строеж върху прехвърлените й 265 кв. м. от дворното място. Посочил е, че цената на исковете не е била конкретизирана в исковата молба, а в становището си от 02.02.2021 г. пред първоинстанционния съд ищецът - жалбоподател е извел съображения, че доколкото се касае до прехвърляне на вещно право върху недвижим имот, цената на иска се определя по реда на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, съобразно препращащото правило на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК - от данъчната оценка на недвижимия имот. Приел е, че съгласно приложеното по делото удостоверение за данъчна оценка на процесния недвижим имот от 17.08.2020 г. на Община Руен, област Бургас, данъчната оценка възлиза на 4 290. 40 лв.. Съобразил е, че спор във връзка с цената на така предявените искове не е повдиган до края на първото заседание за разглеждане на делото - арг. от чл. 70, ал. 1 ГПК, след който момент спорове относно цената на исковете са преклудирани. С оглед на това е заключил, че постановеното въззивно решение по предявените установителни искове за нищожност на сделката по покупко - продажбата на недвижимия имот и на тази по учредяване на правото на строеж върху този имот е окончателно и не подлежи на последващ инстанционен контрол съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Поради това и постановеното определение № 522 от 12.12.2022 г. по ч. гр. д. № 443/2022 г. на Апелативен съд – Бургас в частта му, с която е потвърдено определение № 2393 от 10.10.2022 г. по гр. д. № 284/2022 г. на Окръжен съд - Бургас в частта му, с която е оставена без разглеждане молбата на ищеца по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото въззивно решение в частта му, с която в производство по чл. 274, ал. 2 вр. с чл. 248 ГПК в полза на ответницата са присъдени сторените от нея съдебни разноски пред първоинстанционния съд е окончателно и не подлежи на последващ контрол с оглед утвърдената в българския граждански процес концепция за двуинстанционно разглеждане на посочените в чл. 274, ал. 1 ГПК съдебни актове. С тези мотиви, подадената от касатора частна жалба е оставена без разглеждана като насочена срещу неподлежащ на касационен контрол акт. Постановеното от състава на Трето г.о. на ВКС обжалвано определение е правилно по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията, решенията по които не подлежат на касационен контрол. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по граждански дела, с цена на иска до 5 000 лв. От материалите по делото се установява, че са предявени обективно съединени искове за прогласяване нищожност на договора от 19.11.2019 г. за покупко - продажба на идеални части (265/508) от процесния недвижим имот и за нищожност на договора, материализиран в същия нотариален акт, с който в полза на ответницата Е. А. А. е учредено правото на строеж върху прехвърлените й 265 кв. м. от същия. Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 4 вр. с т. 2 ГПК цената на искове за нищожност на договори, имащи за предмет вещни права, се определя от данъчната оценка. От приложената такава на л. 10 от гр. д. № 795/2020 г. на Районен съд – Айтос, се установява, че същата е в размер на 4 290. 40 лв., т.е. цената на всеки един от предявените установителни искове е под 4 000 лв. и тя обуславя необжалваемост на решението по тях пред касационната инстанция. Поради това постановеното по делото въззивно решение не подлежи на касационен контрол на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, в резултат на което съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК и постановеното въззивно определение по реда на чл. 274, ал. 2 вр. с чл. 248 ГПК досежно присъдените в първоинстанционното производство съдебно – деловодни разноски е окончателно и не подлежи на касационно обжалване. Съобразно гореизложеното, атакуваното определение в горепосочената му част е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение