Определение № 50885 от 01.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3347/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по подадена от М. В. Г., действаща чрез адв. А., касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от СГС, ГО, ІІІ брачен въззивен състав решение № 884/20.12.2021г. по гр.д. № 6343/2021г. В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно на основанията по чл. 281, т.3 ГПК. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което като основания за допускане на касационно обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал. 2, предл. 3 ГПК- очевидна неправилност, по следните въпроси: 1/. „Длъжен ли е съдът, при постановяване на решение, относно упражняване на режим на лични контакти дете – родител, да изследва и анализира с всички доказателствени средства, в това число и по собствен почин интереса на детето във всички негови аспекти?“; 2/. „При доведени до знанието на съда данни за сексуални прояви на малолетно дете, съдът длъжен ли е по дело с предмет режим на лични контакти на родител с дете, независимо от разбирането за хипотезите на преклузии, да изследва възможно най-цялостно този предопределящ решението му въпрос, като не само уважи направените доказателствени искания, но и с оглед на служебното начало, да предприеме с всички допустими способи, изясняването на обективната за случая истина?“ и 3/. „По дела за родителски права и режим на лични контакти, допустимо ли е прилагането на установените в ГПК форми на преклузии, в приложното поле на установените законови права и интереси на детето?“, по който въпроси твърди основанието по чл.280, ал.1, т.3 и чл.280, ал.2, пр.3 ГПК; 4/. „Следва ли въззивният съд, да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства и твърдения на страните от значение за изхода на делото и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства и твърдения?“, по който въпрос твърди основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК; 5/. „Постановено ли е в противоречие с чл. 12, чл. 235, ал. 2, чл. 236, ал. 2 ГПК, чл. 59, ал. 3, ал. 4 и ал. 8 СК, след като явно мотивите на въззивното решение са формалистични, доказателствата не са изследвани задълбочено, липсват ясни фактически заключения относно всеки конкретен релевантен факт по делото; Интересът на детето, не е последователно изследван, като съдът не е обсъдил всички обстоятелства, имащи значение за определяне на най-подходящ режим на лични отношения с бащата?“ и 6/. „При определяне на конкретните мерки на лични отношения, съдът следва ли да съобрази конкретните обстоятелства установени по делото, които имат значение за защита на интереса на детето и да обоснове мерките с установените обстоятелства?“, по които въпроси твърди основанието по чл.280, ал.1, т. 1 ГПК; 7/. „При определянето на режим на лични контакти родител – дете, следва ли съдът да следи и да събере доказателства за родителския капацитет и на двамата родители, особено при наличието на данни за несвойствено проявяван интерес на малолетно дете към сексуални отклонения?“; 8/. „Съдът следва ли да установи и изясни по делото при какви условия – битови и емоционални ще бъдат осъществявани личните контакти между родител и дете?“ и 9 /. „При определянето на режим на лични контакти, необходимо ли е по делото да бъдат изяснени обстоятелствата свързани с личностните характеристики на родителите, средата и условията на осъществяването им?“, по които въпроси не сочи допълнително основание по чл.280 ГПК; 10/. „При наличие на данни за отчуждение между родител и дете и факти на липса на контакти между тях в продължителен период от време, какъв трябва да е постановеният от съда режим на лични контакти? Постепенно разширяващ се, детайлно определен във времето, съобразен с конкретиката на междуличностните отношения между родителите, родителския им капацитет и конкретните данни и доказателства събрани по делото или преждевременно облекчен, какъвто се явява за случая?“, по който въпрос сочи основанието по чл.280, ал.1, ал. 1 ГПК. По делото не е постъпил писмен отговор от насрещната страна. Върховният касационен съд, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима- подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да постанови решението си СГС, ГО, ІІІ въззивен брачен състав е приел, че не съществуват никакви рискове за детето при контактите му с неговия баща, който не представлява опасност за живота и здравето на детето. Бащата има добър родителски капацитет и подходящи жилищни условия за престой, вкл. с преспиване на детето при него, като може да разчита на подкрепата на своите родители при отглеждането му във времето, когато то ще пребивава в неговия дом. Детето няма негативно отношение към баща си и между двамата е налице емоционална връзка, което се установява и от заключението на изслушаната по делото съдебно- психологична експертиза. Ограничаването на контактите на детето с бащата, вкл. по начина, поискан от майката, ще се отрази неблагоприятно върху крехката психика на малолетното дете, за което съществува не малка опасност да се отчужди от своя баща. Изложил е, че желанието на родителите и на детето относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, не са задължителни за съда, като техните становища и искания се обсъждат на общо основание и се вземат предвид при оценката на събраните доказателства, като висшият критерий за решението на съда е интереса на децата. Чрез режима на личните отношения трябва да се постигне възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност, е да общува и с двамата си родители. По тази причина, по принцип мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. Въззивният съд е намерил за подходящ кратък преходен период за възстановяване на контактите на детето с бащата, с цел да не се подлага на стрес детето, поради което е приел, че за да свикне детето с обстановката в дома на бащата, той следва да вижда и взима детето за период от шест месеца след влизане на настоящото решение в сила всяка първа и трета събота и неделя на месеца, без преспиване, от 10.00 часа до 18.00 часа, а след изтичането му на бащата да бъде дадено право да контактува с детето както следва: до шест месеца от влизане на настоящото решение в сила- да вижда и взима детето всяка първа и трета събота на месеца от 10.00 часа до 18.00 часа и всяка първа и трета неделя на месеца от 10.00 часа до 18.00 часа, а след това – да вижда и взима детето всеки първи и трети петък, събота и неделя на месеца от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя; през лятото бащата има право да взема детето за десет последователни дни, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, а след навършване на 7-годишна възраст на детето – за двадесет последователни дни, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката; всяка четна година през Коледните празници и Великденските празници от 09.00 часа на първия ден до 18.00 часа на последния ден, всяка нечетна година през Новогодишните празници от 09.00 часа на първия ден до 18.00 часа на последния ден; за рождения ден на бащата – от 17:00 часа до 19:00 часа; като във всички тези случаи взима и връща детето по местоживеенето му; бащата има право да присъства на рождения ден на детето – за времето на празника. По основанията за допускане на касационно обжалване. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т.1- т. 3 ГПК. Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, този въпрос следва да е от значение за изхода на делото, да е формирал решаващата воля на съда и да е обусловил правните изводи по предмета на спора. Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване по първия, втория и третия процесуаноправни въпроси, по отношение на които се подържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и основанието по чл.280, ал.2, пр. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В разглеждания случай по поставените въпроси не се твърди да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика на Върховния касационен съд, която следва да бъде изоставена; не се поддържат и настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика, като не се обосновава и непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която да налага създаването на съдебна практика. Съдът е предприел всички необходими действия по изясняване на обективната истина по случая, като е допуснал изслушването на исканите свидетели и експертизи, като отказът на въззивният съд за изслушване на нови свидетели и за допускане на допълнителна експертиза не е обосновано с настъпване на преклузия. Касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК- очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Въведеното основание „очевидна неправилност“ е самостоятелно и различно от основанията, посочени в ал. 1 на чл. 280 ГПК, поради което не е обусловено от формулиране на правен въпрос. Очевидна неправилност по см. на чл.280, ал.2 ГПК е налице при установимо от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост, без да се налага извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акт. Такива са нарушенията при подвеждане на фактите под отменена или несъществуваща законова разпоредба, при приложение на закона в неговия обратен смисъл или при грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, когато е постановен в противоречие с практика на ВКС или когато е необоснован поради неправилно възприемане на фактическата обстановка, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая атакуваното решение не може и да бъде преценено нито като явно необосновано, нито като постановено при приложение на закона в неговия противоположен смисъл или при прилагане на отменена или несъществуваща законова разпоредба. Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по четвъртия, петия и шестия въпрос от изложението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК съдът е длъжен да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение и в рамките на твърдяните фактически обстоятелства, като всяка от страните носи тежестта на доказване на фактите, от които черпи изгодни за себе си последици. В случая въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, въз основа на които се установяват правнорелевантните факти, като е изложил свои мотиви по направените във въззивната жалба доводи и възражения. Доводите за необсъждане на всички представени доказателства се свеждат до оплакване за неправилност на крайния извод на въззивната инстанция, като доколкото се касае до оплакване за твърдяно неточно интерпретиране на факти, а не за същинска липса на мотиви, настоящият състав на ВКС счита, че не е налице основанието по см. на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационен контрол по същество на въззивното решение. Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване по седмия, осмия и деветия въпроси от изложението. Становището на касатора, че събраните по делото доказателства установяват нещо различно от възприетото от въззивния съд, следва да се квалифицира като касационно оплакване по чл. 281, т. 3 ГПК. Неоснователно е и искането на касатора за допускане на касационно обжалване по десетия въпрос. Въпросът не следва да бъде допускан до касация, тъй като не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, който не е изложил мотиви за наличие на отчужденост между родител и дете, напротив приел е, че между двамата има емоционална връзка, поради което и ограничаването на контактите на детето с бащата ще се отрази неблагоприятно върху крехката психика на малолетната М.. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решение от 20.12.2021г. на СГС, ГО, ІІІ въззивен брачен състав, постановено по в.гр.д. № 6343/2021г. Воден от изложеното, настоящият състав на ВКС, ІV ГО,