Определение № 3411 от 02.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 2004/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Подадена е частна касационна жалба от Р. Х. Б. против определение №1143 от 28.04.2025г. по гр.д.№3503/2024г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено определение №16423 от 18.10.2022 г. по гр.д. №39/2022г. на Софийски градски съд, ГО, 3-ти състав, с което е оставено без уважение искането на касационния жалбоподател за възстановяване на срока за обжалване на определение №11238 от 07.07.2024г. за прекратяване на производството по делото. В частната касационна жалба се излагат съображения, че съдебните книжа не са били надлежно окомплектовани. Жалбоподателят навежда доводи, че при справка в деловодството на съда е установил, че има постановен съдебен акт, като веднага е изготвил саморъчна жалба, но в по-късен момент е приложил част от доказателствата. Твърди, че неполучаването на съдебните книжа не е по негова вина, тъй като е имал семеен конфликт, който е възпрепятствал предаването на съобщението с приложения препис от прекратителното определение. Счита, че са налице основанията по чл.64 и чл.65 от ГПК, а непредоставянето на възможност за обжалване на прекратителното определение е отказ от правосъдие. Ответникът Застрахователна компания „Уника живот“ АД, [населено място], оспорва жалбата, като твърди, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, поради липсата на формулиран въпрос в изложението, който да отговаря на изискванията на чл.280, ал.1 от ГПК, както и че обжалваното определение е правилно. Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, I отделение, намира следното: Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал. 3 от ГПК. С обжалваното определение въззивният съд е установил, че Р. Х. Б. е предявил срещу Застрахователна компания „Уника живот“ АД иск с правно основание чл.459 от КЗ за сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от 21.02.2017г., във Федерална република Германия, ведно с мораторната лихва от 01.01.2018г. до 01.01.2022г., въз основа на който е образувано гр.д.№39/2022г. на Софийски градски съд. В хода на производството първоинстанционният съд е констатирал, че правният спор е вече разрешен с влязло в сила съдебно решение по в.т.д.№1378/2019г. на Софийски апелативен съд, поради което с определение №11238 от 17.07.2024г. е прекратил образуваното пред него дело. Съобщение с препис от горепосоченото прекратително определение е връчено на посочения от Р. Х. Б. съдебен адрес на племенника му А. К., като член на семейството. Въззивният съд е констатирал също, че Р. Б. е подал молба за възстановяване на срока за обжалване един ден след изтичането му, както и че като извинителни обстоятелства е посочил, че към момента на връчване на съдебните книжа е бил в Република Гърция, а племенникът му не го е уведомил, поради настъпило влошаване на отношенията между жалбоподателя и неговата сестра. Софийски градски съд е счел, че молбата е неоснователна, поради което с определение №16423 от 18.10.2022г. я е оставил без уважение. Въззивният съд е преценил обжалваното определение за правилно и законосъобразно. Приел е, че сочените от жалбоподателя обстоятелства /заминаване на почивка и влошаване на взаимоотношенията с членове на семейството/ нямат характер на извинителни по смисъла на чл.64 от ГПК, както и че последният е следвало да вземе мерки и да уведоми съда за друг адрес, на който могат да се връчат съдебните книжа. Софийски апелативен съд е изложил също и аргументи, че съобразно правилото на чл.65, ал.2 от ГПК, за да се допусне възстановяване на срока за обжалване на прекратителното определение молителят е следвало да депозира жалбата си заедно с молбата по чл.65 от ГПК, а видно от доказателствата това не е сторено. След преценка на доводите на частния касатор в частната касационна жалба и изложението към нея, ВКС намира, че въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване. На основание чл.274, ал.3 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК преди да пристъпи към разглеждане на частната касационна жалба по същество, ВКС се произнася дали са налице изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол. Според разясненията, дадени в ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 от ГПК. Касаторът е този, който е длъжен да посочи конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, т.е. който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 - т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. В тези определени от касатора рамки ВКС е длъжен да селектира частната касационна жалба. Настоящият състав на ВКС констатира, че не е формулиран нито един правен въпрос, който да отговаря на гореизложените характеристики. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК частният касатор повтаря оплакванията си от частната касационна жалба за неправилност на обжалваното въззивно определение, а именно, че съдът не е изпълнил надлежно процесуалното си задължение за връчване на съобщение с приложен препис от подлежащия на обжалване съдебен акт; че жалбоподателят търпи неблагоприятни последици от връчване на съобщението на трето лице, което попада в кръга на лицата, които могат да получават съобщения за страната по ГПК; че Р. Х. Б. е бил извън територията на Република България и само процесуалната му активност е довела до депозиране на частната жалба. Следователно с оглед своето съдържание доводите представляват оплаквания по чл.281, т.3 от ГПК за отмяна поради неправилност на въззивното определение, които не могат да бъда разгледани без определението на Софийски апелативен съд да е първо допуснато до касационно обжалване. По изложените съображения, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски апелативен съд. На ответника по частната касационна жалба не следва да се присъждат разноски, доколкото не е направено искане в този смисъл, нито са представени доказателства за извършването им. Мотивиран от горното, ВКС