Определение № 50836 от 14.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1533/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. И. П., чрез адв. Ц. Б., срещу въззивно решение № 714/14.12.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 1506/2021 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 261228/16.04.2021 г. по гр. д. № 7206/2020 г. на Районен съд – Пловдив. С първоинстанционното решение е уважен предявеният от П. П. В. иск по чл. 59, ал. 9 СК и е изменен режима на лични отношения на бащата с малолетната му дъщеря М. Д. П. (на 13 години), както следва: всяка последна неделя на месеца от 10 до 18 часа; за именния и рождения ден на детето - за по 3 часа, ако денят е почивен и по 2 часа, ако денят е учебен; всяка нечетна година за деня на празника Великден и Коледа от 10 до 18 часа; както и два дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката или за времето, определено за почивка от нея с детето. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си жалбоподателят се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и сочи, че въззивното решение противоречи на ТР № 1/ 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК, ТР № 3/29.06.2017 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГК и ТР № 3/29.06.2017 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГК на ВКС, но конкретен правен въпрос не е формулиран. Ответната страна по жалбата – П. П. В., представлявана от адв. П. Д., в писмен отговор поддържа становище, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: По делото е установено, че бракът между страните е прекратен с влязло в сила решение № 3058/26.10.2010 г. по гр. д. № 11358/2010 г. на Районен съд – Пловдив, с което е одобрено споразумение между съпрузите, като родителските права по отношение на малолетното дете М. П., род. на 22.08.2009 г., са предоставени на майката П. В., определено е местоживеене на детето при нея, а на бащата Д. П. е определен режим на лични контакти. По настоящото дело ищцата е поискала съдът да измени мерките за режима на лични контакти между бащата и детето, тъй като са настъпили значителни промени в обстоятелствата, при които същите са постановени. Обсъждайки събраните по делото писмени и гласни доказателства, представения социален доклад и след изслушване становищата на страните и на детето, въззивният съд е приел, че е налице релевантна промяна - от предходното определяне на мерките са изминали повече от десет години, детето е пораснало, променили са се потребностите, нуждите и нагласите му, както и условията за отглеждане и възпитание при бащата. Установено е, че първоначално бащата е вземал М. по всяко време, без да се съобразява с определения режим на лични отношения, но с времето това се е превърнало в тежест за детето и от около шест месеца то е отказало да го изпълнява, като в този период контактите между двамата не са пълноценни. Налице са множество данни за промяна в негативна посока на сложилите се отношения между баща и дъщеря, провокирана от поведението на този родител - бащата неглижира особеностите на възрастта и потребностите на детето, не полага адекватни грижи за физическото му развитие и образование; не проявява необходимата родителска толерантност и разбиране към проблемите и възпитанието на дъщеря си, както и загриженост, когато боледува, а дори и при случаи на силно влошено здравословно състояние на момичето е настоявал режима на лични отношения да се изпълнява. Обсъждайки поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, както и изразеното от детето при изслушването му относно проблемите във взаимоотношенията с бащата, съдът е посочил, че при определяне на мерките за лични отношения между родители и деца трябва да се съблюдава най-вече интереса на детето. В случая, с оглед родителския капацитет и възможности на бащата, съобразявайки действителните нужди и нагласи на порасналото момиче, съдът е счел, че режимът следва да се измени така, че да не е тежест и за двете страни, респ. да не генерира допълнителни конфликти и противопоставяне. Посочил е, че личните отношения между родители и деца са двустранен акт, при който родителят взема при себе си детето, за да се грижи за него с обич, внимание и разбиране, а детето да се чувства защитено, спокойно и свободно в присъствието на родителя си, а не да преживява негативно тези контакти и да ги възприема като бреме. С оглед конкретно установените по делото обстоятелства, имащи значение за постановяване на мерките за лични контакти между детето и ответника, съдът е определил детайлно режим за срещи и престой при бащата, с който да се охрани и запази емоционалната връзка дъщеря-баща и да не се създават допълнителни затруднения за детето. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че предпоставки за допускане на касационното обжалване не са налице. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, поставени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В случая правни въпроси от жалбоподателя не са формулирани, нито има обосновка по допълнителните условия за допускане на касационно обжалване. Изложението преповтаря съдържанието на касационната жалба, като наведените доводи и аргументация съставляват оплаквания за неправилност и необоснованост на решението (чл. 281, т. 3 ГПК), които не са предмет на разглеждане в производството по чл. 288 ГПК. С оглед характера на спора във връзка с режима на лични отношения на бащата с детето, който задължава съдилищата служебно да следят за интереса на детето, както и за правилното приложение на материалния закон, настоящият състав не намира наличие на условия за допускане на жалбата за разглеждане на други основания и по непосочени от касатора правни въпроси. Извън това, следва да се отбележи, че в практиката си ВС и ВКС нееднократно са посочвали, че в общия случай право на всяко дете и негова естествена потребност е то да общува и с двамата си родители. По тази причина, по принцип мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят адекватна към дадения момент от развитието на взаимоотношенията родител-дете възможност за общуване и осъществяване на нормални отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, но като се съблюдават спецификите на конкретния случай и как най-добре ще бъде защитен детският интерес. Въззивният съд не се е отклонил от тези правни разрешения. Съобразявайки служебното си задължение да следи за най-добрия интерес на детето, в мотивите на решението си съдът е извършил преценка на конкретните обстоятелства и правнорелевантни факти, въз основа на които е определил режим на лични контакти, който в най-пълна степен е съответен и ще запази нормалната връзка между баща и дъщеря. Несъгласието на касатора с оценката и анализа на доказателствата и крайния резултат по спора, респ. изложените в тази връзка доводи не могат да бъдат разглеждани в производството по чл. 288 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение