Определение № 98 от 12.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 1491/2019 г.

Производството е по чл.248, ал.1 ГПК. Подадена е молба от ЗАД”ДаллБОгг: Живот и Здраве”АД за изменение на определение № 195/30.03.2020 г. по т.д. № 1491/2019 г. на ВКС, I т.о. в частта за разноските. В молбата се излага, че при присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв съдът не е съобразил, че е била осъществена защита от процесуалния представител на ответниците в касационното производство само за изготвяне на писмен отговор на касационна жалба, като производството по делото е приключило с определение по чл.288 ГПК, при което следва да се присъди възнаграждение в размер на 3 457,50лв., на осн. чл.9, ал.3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът по молбата адв.Д. П., процесуален представител по реда на чл.36 ЗАдв на ответниците по касацията - С. И. М., П. С. И., И. С. И. и М. И. Н., действаща чрез своята майка и законен представител П. С. И., е оспорил основателността на молбата по чл.248 ГПК. ВКС намира, че молбата по чл.248, ал.1 ГПК е допустима, но по същество се явява неоснователна. Производството по т.д. № 1491/2019 г. на ВКС, I т.о. е било образувано по касационна жалба на ЗАД”ДаллБОгг: Живот и Здраве”АД против решение № 10/10.01.2019 г. по в.гр.д. № 632/2018 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение №48/19.07.2018 г. по т.д. № 57/2017 г. по описа на ОС - Търговище в частта, с която искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на С. И. М. е уважен за горницата над 60 000 лева до 100 000 лева, искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на П. С. И. е уважен за горницата над 40 000 лева до 80 000 лева, искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на И. С. И. е уважен за горницата над 50 000 лева до 90 000 лева както и в частта, с която искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на М. И. Н., действаща чрез своята майка и законен представител П. С. И., е уважен за горницата над 32 000 лева до 72 000 лева. Ответниците по касацията С. И. М., П. С. И., И. С. И. и М. И. Н., действаща чрез своята майка и законен представител П. С. И., чрез адв.Д.П., са подали писмен отговор, с който са оспорили основателността на касационната жалба и наличието на предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Процесуалният представител е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв. Състав на Първо търговско отделение на ВКС е постановил определение № 195/30.03.2020 г. по т.д. № 1491/2019 г., с което не е допуснал до касационно обжалване въззивно решение на ВнАС в обжалваната част. В определението по чл.288 ГПК решаващият състав на ВКС се е произнесъл по обективираното в писмения отговор искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на адв.П. и е осъдил застрахователното дружество да заплати такова в размер на 4 730лв. Предвид горното, ВКС прави следните правни изводи: С оглед изхода на спора по т.д. № 1491/2019 г. на ВКС, I т.о. в полза на процесуалния представител адв.Д.П. се дължи адвокатско възнаграждение за защита на всеки един от ответниците, съобразно представените с писмения отговор доказателства за сключени между тях договори по чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. Неоснователно е искането за намаляване на конкретно присъденото възнаграждение от 4730лв. Видно от касационната жалба всеки един ответник се е защитавал срещу нея по отношение на материален интерес от 40 000лв. /съобразно обжалваната част от въззивното решение по иска на всеки един ищец/, който материален интерес е и основата за изчисляване на минимално дължимото възнаграждение по чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Следователно на осн. чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за защита на всеки един ответник по касационната жалба на процесуаллния представител се дължи възнаграждение в размер на 1730лв. или общо 6920лв. за четиримата ответници. След редукция на посочената сума на осн. чл.9, ал.3 от Наредбата касаторът е следвало да заплати на адв.П. възнаграждение в размер на 5190лв., което е в повече от присъденото от съда – 4730лв. С оглед на изложеното, молбата по чл.248, ал.1 ГПК е неоснователна. Водим от което, състав на Първо търговско отделение на ВКС