Определение № 3150 от 27.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1301/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Г. А. И., Ж. А. М., В. А. И. и А. Ю. И. и Г. А. И./ като правоприемници на починалия в хода на процеса А. Г. И. ЕГН: [ЕГН]/ срещу решение №2 от 04.01.2024 г. на Пловдивски апелативен съд, 3 с-в, по в.т.д. №658/2023 г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 260028 от 12.03. 2021 по т.д. № 134/2019 г. на ОС-Хасково в частта, с която е бил отхвърлен искът на А. Г. И. срещу „ЗК ЛЕВ ИНС АД – [населено място] ЕИК[ЕИК] за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.432 ал.1 от КЗ във вр. с чл.52 ЗЗД, за сумата, представляваща разликата между 90 000 лева и общопретендираните 300 000 лева, за претърпени неимуществени вреди от А. Г. И., в следствие на настъпило на 31.01.2018 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП /. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение относно приложението на принципа на справедливост при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, като не са отчетени действителния брояй и тежестта на всяко едно от причинените телесни увреждания, както и нарушение на чл.300 от ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че са налице основания за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по касационната жалба в депозирания писмен отговор от неговия пълномощник изразява становище за неоснователност на същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационните жалби са допустими, редовни и подадени в срок. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изложил следните съображения: По делото не се спори относно обективните и субективните признаци на деликтния състав на чл.45 от ЗЗД, отговорността на застрахователя по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите на основание чл.432,ал.1 от КЗ и липсата на съпричиняване от страна на ищеца. В осъдителната си част, с което първоинстанционният съд е присъдил обезщетение в размер на 60 000 лева, първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано. Спорен, според въззивния съд, е само въпросът за размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди спрямо нанесените увреждания и търпени болки и страдания. От събраните доказателства: медицинска документация, съдебните експертизи и свидетелски показания, които всички следва да бъдат преценени поотделно и в тяхната съвкупност, според решаващия орган е приел за доказано, че ищецът е получил от ПТП следните увреждания: черепно мозъчна травма – разкъсно контурна рана на главата, счупване на покрива и основата на черепа, множествени контузии на мозъка, травматичен кръвоизлив под меката обвивка на мозъка, травматична кома, челен синдром, и като пряка последица и усложнение от тази травма развива посттравматична епилепсия. Нараняването е проникващо в черепната кухина- разстройство на здравето, временно опасно за живота, по смисъла на чл.129 от НК, тъй като в травмата са включени контузии на мозъка, кръвоизлив под мозъчните обвивки, състояние на травматична кома, а развилата се посттравматична епилепсия - постоянно общо разстройство на здравето по смисъла на чл.128 от НК. Проведеното е било консервативно лечение в неврохирургия за овладяване на острите последици непосредствено след травмата, противогърчово лечение с Депакин, което е спряно самоволно от ищеца през м.09.2018 г., болнично лечение по повод епилептични припадъци, след което отново е назначена терапия с Депакин. Налице е била остатъчна проява е посочената посттравматична епилепсия. Назначена е и съдебно психиатрична експертиза, тъй като челният синдром е протичащ с когнитивен дефицит и е възможна личностна промяна, според заключението, а която не са налице значими увреждания по отношение на претърпяната травма, които да са настъпили в резултат на процесното ПТП. За времето, в което е било налице страдание от страна на пострадалия, същият е компенсиран с трудоустрояване. Според обясненията на в.л. епилепсията се изразява в състояние, при което при липсата на прием на антиепилептичен медикамент се очаква прояви на епилептично огнище, засечено на ЕЕГ и проява на епилептична симптоматика – епилептични припадъци. Посочва, че от есента на 2018 г. пострадалият не е бил получавал подобни пристъпи, поради което и при липса на антиепилептично поддържащо лечение следва, че описаното състояние е компенсирано към настоящия момент, т.е. че няма епилептична енцефалопатия, изразяваща се в органична промяна на личността, свързана с персистиращи епилептични огнища в мозъка, която да доведе до когнитивни, социални или моторни дефицити при ищеца. Вещите лица са разяснили констатациите в устните си обяснения. Посочили са защо са достигнали до извод за посттравматична епилепсия - поради отчетените в ЕЕГ - запис изменения в биологичната активност на мозъка и морфологията на травмата, доказана с образна компютърна томография. От събраните гласни доказателства,се установява, че ищецът бил на смъртно легло и не му давали шанс за живот. Бил ударен много тежко. Имал видима рана отзад на главата. Течала много кръв. Не можел да става. 12 дни били в болницата. Три месеца бил вкъщи, където също имал нужда от чужда помощ. Вечерно време ползвал памперси. Викал и се карал на хората, когато отивали да го видят. Оплаквал се от болки в главата. В началото не разпознавал близките си, но след три месеца започнал да си спомня, но паметта му се връщала и пак се губила. Преди инцидента работил в строителството, бил работлив и чист човек. Сега не работил. Имал нужда, дори при къпане, от помощ. След катастрофата направил и епилепсия. Пиел лекарства. От показанията на - дъщеря на ищеца, освен горните факти става ясно, че преди удара баща й бил най-хубавият, чист и културен човек, но след това станал половин човек. Получил епилепсия Вече не работил. Станал агресивен. Изпитвал страх от вода и от това, че ще му се случи нещо. Съдът се е позовал на чл.52 от ЗЗД, според който обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, като разпоредбата изисква при определянето на неговия размер преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства - вида на увреждането, интензитета му, влиянието му върху личността на пострадалия, времето за възстановяване, изпитаните болки, вкл. и към настоящия момент, възрастта и работоспособността на пострадалия, нормативно определените лимити на застрахователните компании, социално икономическите и обществени условия в страната, както и да се обсъдят всички обстоятелства, имащи значение в конкретния случай. В случая, според въззивния съд, се установявало настъпилото увреждане в резултат на ПТП и неговия интензитет - открита черепно мозъчна травма, ведно с допълнителни множествени контузии, водещи от които са контузиите на мозъка, създали състояние, временно опасно за живота на ищеца, а впоследствие и посттравматична епилепсия, поради отчетените изменения в биоелектрическата активност на мозъка. Тази посттравматична епилепсия не е довела до нарушение на психичното функциониране на ищеца. Проведено е консервативно лечение, изписани са медикаменти, в т.ч. препаратът Депакин против гърчови състояния, като към момента на провеждане на параклиничното изследване не се установява активната съставка на препарата в организма на ищеца. Последният в резултат на произшествието е бил загубил паметта си, като след тримесечен период е възстановил същата. Около 10 месеца след произшествието получил гърч, което наложило хоспитализирането му. След края на 2018 г. не е получавал пристъпи. Променил се. Страхувал се нещо да не му се случи. Вече не работил, като следва да се отчете, че работата му била свързана със строителството. Тези обстоятелства, преценени с икономическите условия в страната и установените застрахователни лимити, според съда, водят до извод, че справедлив размер за обезщетение за неимуществени вреди в съответствие с чл.52 от ЗЗД се явява сумата от 90 000 лв. Тази сума следва да се заплати от застрахователното дружество за изпитаните болки и страдания от страна на ищеца в резултат на ПТП. С оглед гореизложеното, обжалваното решение в отхвърлителната му част следва да се отмени частично – за сумата над 60 000 лв. до 90 000 лв. /или за 30 000 лв./, като на четиримата наследници на починалия ищец се присъдят по 7 500 лв., ведно със законната лихва, както са поискали от 16.06.2018 г. до окончателното изплащане. В останалата част – над 90 000 лв. до 300 000 лв. решението следва да се потвърди. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателите, наследници на починалия в хода на производството ищец, сочат като обуславящи изхода по спора множество въпроси, които обобщено се свеждат до два: 1. За значението на влязлата в сила присъда относно последиците на деянието и длъжен ли е гражданския съд да се съобрази с тях; 2. За критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл.52 от ЗЗД; дали при определяне на застрахователното обезщетение по застраховка ГО на водача на МПС следва да се отита и икономическата конюнктура, изразена в размерите на застрахователните лимити и длъжен ли е съдът да вземе под внимание всички конкретни обстоятелства и да съобрази същите в тяхната съвкупност и в пълен обем относно значимостта им за определяне на размера на застрахователното обезщетение. Твърди, че по тези въпроси обжалваното въззивно решение е в противоречие със задължителната практика на ВКС- ППВС 4/68-по втория обобщен въпрос и посочените съдебни решения, постановени от ВКС по реда на чл.290 ГПК-по първия. Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая, първият от така формулираните въпроси не отговаря на горните критерии за обуславящ изхода на спора, доколкото отговорът му не е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, тъй като в мотивите на въззивния съд не се излагат съображения за прилагането или не, на разпоредбата на чл.300 ГПК по отношение на задължително съобразяване на гражданския съд с последиците на деянието, за което има влязла в сила присъда. Отделен е въпросът, че ясната и безпротиворечива, в тълкуването и приложението й, разпоредба на чл.300 ГПК е пределно точна относно задължителността на присъдата за гражданския съд само относно това, дали същото е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца, като последните в случая са приети от съда за безспорни налични. Липсва основание, обаче, въз основа на цитираната разпоредба в ГПК, да се приеме някакво задължение за гражданския съд да приеме и точно определени вреди и да ги остойности обезщетението за последните в по-висок размер. Освен това при евентуална липса на изложени мотиви по приложението на определена правна разпоредба/чл.300 ГПК/ следва да се формулира съответен правен въпрос за пропуск на съда в тази насока. Ето защо, така формулираният въпрос се явява необуславящ за изхода по конкретния правен спор. При произнасянето на съда по втория въпрос не е налице констатирано противоречие със задължителната практика на ВКС, каквато се явява ППВС 4/68, доколкото от страна на съдебния въззивен състав в мотивите на обжалваното решение са изложени подробни съображения за множеството конкретни обстоятелства, формиращи извода на съда при определянето на конкретния размер на обезщетението, съответстващо на страданията на ищеца, с оглед спецификата на фактите по спора: настъпилото увреждане се състои в открита черепно мозъчна травма, ведно с допълнителни множествени контузии, водещи от които са контузиите на мозъка, създали състояние, временно опасно за живота на ищеца, а впоследствие и посттравматична епилепсия, поради отчетените изменения в биоелектрическата активност на мозъка. Съдът е отчел, че посттравматичната епилепсия не е довела до нарушение на психичното функциониране на ищеца. Около 10 месеца след произшествието получил гърч, което наложило хоспитализирането му, а след края на 2018 г. не е получавал пристъпиТези обстоятелства, преценени с икономическите условия в страната и установените застрахователни лимити, според съда, водят до извод, че справедлив размер за обезщетение за неимуществени вреди в съответствие с чл.52 от ЗЗД се явява сумата от 90 000 лв. В своята константна практика по чл.290 ГПК, ВКС приема, че икономическата конюнктура намираща израз и в законовоопределените лимити, се има в предвид само като косвен критерий, наред с всички останали обстоятелства, формиращи размера на обезщетенията за неимуществени вреди, и в никакъв случай не са решаващи. В този смисъл е и произнасянето на въззивния съд. По изложените съображения не е налице основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 от ГПК. В полза на ответника по касация на основание чл.78 ал.8 ГПК следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за изготвен отговор на КЖ в размер на 200-двеста лева. Водим от изложеното, съдът