Определение № 88 от 22.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 590/2012 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на П. Г. П. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Н. К., против въззивното решение № 3 от 11 януари 2012 г., постановено по в.гр.д. № 560 по описа на апелативния съд в гр. Варна за 2011 г., с което е отменено решение № 1056 от 5 август 2011 г., постановено по гр.д. № 579 по описа на окръжния съд в гр. Варна за 2009 г. за отхвърляне исковете на К. против П. и вместо него са отнети в полза на държавата апартамент, ½ идеална част от дворно място, ателие, суми от продажба на четири леки автомобила и дружествени дялове от капитала на дружество, и касаторът е осъден да заплати разноски. В жалбата се сочи, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводството и е необосновано, защото съдът не е взел предвид представеното доказателство за договор за заем на касатора, а изключването на това доказателство би могло да доведе евентуално до извод за превишаване на разходите над приходите за целия проверяван период; комисията е оспорила само допустимостта на доказателството по съображение, че документът няма доказателствена сила относно изгодни за издателя факти, не е открито производство по оспорването му, не са правени такива искания, не е твърдяна неавтентичност на документа, не са правени доводи за нищожност на извършеното нотариално удостоверяване, поради което изводите на въззивния съд, че не е спазена нотариалната процедура, са неправилни и необосновани; депозираното искане от комисията е с правно основание по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.), а не на основание чл. 28, ал. 5, вр. чл. 3, ал. 2 от същия закон, доколкото иск по чл. 124, ал. 5 ГПК не е предявяван и не са навеждани доводи в тази насока – не се навеждат каквито и да е доводи за наличие на някаква, макар и косвена връзка между престъпната дейност и конкретното имущество, не са изследвани отделните имоти към датата на придобиване и наличието на средства към проверката, а съдът приема, че такава връзка не е необходимо да се търси; такава връзка е и невъзможно да е налице, тъй като част от отнетото имущество е придобито преди извършването на конкретната престъпна дейност, а за дворното място такава връзка е невъзможна, защото има разминаване във времето и стойността на имотната облага, придобита вследствие престъпната дейност и тази на имотите; удостоверената с официален документ история на имота – апартамент, доказва, че касаторът никога не е придобивал права на собственост върху този имот, чието отнемане в полза на държавата се цели. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване към касационната жалба по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК са разрешени въпросите дали неустановяването на законен източник на средства за придобиване на имуществото замества предположението за връзка с конкретно установената престъпна дейност, следва ли да съществува и се изследва такава дейност, както и коя е престъпната дейност, която има предвид ЗОПДИППД (отм.). Сочи се решение № 607 по гр.д. № 116/2009 г., ІV г.о. Ответникът К., чрез инспектор-юрист П. Г., в отговор на касационната жалба сочи доводи за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК. С решението си въззивният съд приема, че законът не съдържа изискване за наличие на пряка причинна връзка между придобиването на имуществото и конкретната престъпна дейност, за която лицето е осъдено с влязла в сила присъда; разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от закона съдържа оборима презумпция, че едно имущество на значителна стойност е свързано с престъпна дейност, когато е придобито от лице, спрямо което е постановена влязла в сила присъда и не е установен законният произход на средствата за придобиването му, и така е разместена доказателствената тежест за установяване на източниците за придобиване на имуществото; законът не съдържа изрична разпоредба за определяне на стойността на придобитото имущество; както за определяне на приходите следва да се взема предвид пазарната цена към момента на придобиване, същото следва да се приеме и за установяване на разходите на ответника към момента на придобиване на конкретните активи; при определяне стойността на придобитото имущество следва да се възприеме заключението на експертизата, без да се включва договорът за заем, тъй като той няма достоверна дата поради липса на съответните реквизити за спазване на нотариалната процедура; не е възприето твърдението за получена сума по силата на запис на заповед, а свидетелските показания в тази връзка са недопустими; неоснователно се твърди, че не е налице причинна връзка между престъплението, за което ответникът е осъден и реализираните приходи за придобиване на имуществото, тъй като законът съдържа оборимата презумпция, че това имущество е придобито по престъпен начин, след като не се доказва законният произход на средствата за придобиването му, а ответникът не е представил доказателства за законно придобити доходи в размера за придобиване на имуществото; приходите от продажба на движими вещи биха имали законен характер само тогава, когато бъде доказан законният произход на средствата за придобиване на тези имущества, предмет на разпоредителни сделки; законът не съдържа правила, според които да не може да се отнема единствено жилище, ако то е придобито със средства от престъпна дейност. К. съд приема, че е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по уточнения от състава на съда въпрос: какво означава по смисъла на закона имущество, придобито от престъпна дейност и следва ли да има предположение за връзка между престъпната дейност и придобиването на имуществото или е достатъчно да не е установен законен източник, поради противоречивото разрешаване на правния въпрос с разрешението, дадено от ВКС в решение № 607 по гр.д. № 116/2009 г., ІV г.о. За касационното обжалване се дължи държавна такса от 5368,90 лева. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение