Определение № 506 от 24.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 175/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. Жалбоподателят “Р”-ООД- Б. обжалва определение № 3496/23.12.2009 г., постановено по ч.гр.д. № 2901/2009 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 02.10.2009 г. на А. районен съд, постановено по ч.гр.дело № 968/2009 г. за връщане на частната жалба на жалбоподателя заради невнесена в срок държавна такса. Ответникът В. И. Ч. в писмен отговор не взема становище по частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от страна, имаща право на такава, срещу определение на въззивен съд, с което се потвърждава разпореждане, преграждащо производството по делото и по отношение на нея, съгласно чл.274, ал.3 от ГПК намира приложение чл.280, ал.1 от ГПК. При преценка на допустимостта на касационното обжалване ВКС-ТК-І т.о. приема следното: Не е налице релевираното от жалбоподателя основание за допускане касационно обжалване на въззивното определение по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Независимо от това, че е налице общото основание за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК чрез релевиране на основния за крайния изход на делото процесуален въпрос, не е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По процесуалния въпрос за дължимата държавна такса при въззивно обжалване на отказ да се издаде заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК има практика на ВКС в определение по ч.т. дело №259/2010г. на ІІ т.о., определение № 741 от 19.12.2009г. по ч.т. дело № 846/2009г. на І т.о. С оглед на приетото, основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК не е налице, поради което не следва да се допуска до разглеждане по същество частната касационна жалба. Водим от изложеното ВКС, Търговско отделение, Първо отделение в настоящия си състав