Определение № 675 от 30.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 120/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Д. Н. от [населено място] срещу решение №447/29.10.2012 год. на Окръжен съд [населено място], постановено по гр.д. №1186/2012 год., с което след като е отменено Решение № 465/01.08.2012 год. по гр.д. №590/2012 год. на Районен съд [населено място], е постановено ново решение, с което са отхвърлени предявените от М. Н. против Б. [фирма], [населено място] обективно съединени искове с пр. осн. чл. 344,ал.1,т.1,2 и 3 КТ като неоснователни и са присъдени разноски. Касаторът представя изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК. Ответникът по касация Б. [фирма], [населено място], оспорва допустимостта на касационното обжалване. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. В представеното с касационната жалба изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторката сочи, че при постановяване на своето решение въззивният съд не е направил самостоятелна преценка на фактическия и доказателствен материал по делото и не са изложени собствени мотиви по наведените от нея две съществени оплаквания, а именно относно въпроса дали управителите на дружеството са нейни работодатели и по въпроса дали тя е заемала длъжност, която включва ръководни функции, попадащи в понятието „ръководство на предприятието” по см. на пар.1,т.3 от ДР на КТ. Според касатора по първия въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с т.19 от ТР №1/2001 год. на ВКС и Решение № 415 от 25.01.2012 год., постановено при усл. на чл. 290 ГПК. по гр.д. №1332/2010 год. на ВКС, І ГV. По вторият въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с т.19 от ТР №1/2001 на ВКС и постановеното при усл. на чл. 290 ГПК решение №442/08.06.2010 год. по гр.д. № 1621/2009 год. на ВКС, ІІІ г.о. С оглед на това касаторът счита, че касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. Съгласно т.19 от ТР №1/2001 год. на ВКС въззивната инстанция следва да извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и направи своите фактически и правни изводи като изложи съответните мотиви за това. Неизпълнението на тези задължения съставлява процесуално нарушение, което може да обуслови неправилност на решението / чл. 281,ал.1,т.3 ГПК/ и да послужи като основание за отмяна на решението в случай, че касационното обжалване бъде допуснато. То не съставлява обаче основание за допустимост на касационното обжалване. Същевременно следва да се посочи, че формулираните от касатора въпроси дали управителите на дружеството са нейни работодатели и по въпроса дали е заемала длъжност, която включва ръководни функции, попадащи в понятието „ръководство на предприятието” по см. на пар.1,т.3 от ДР на КТ нямат правен, а фактически характер. Дали управителите на дружеството се явяват работодатели на касаторката зависи от конкретната структура на дружеството, която следва да се установи по делото.Въпрос на установяване на факти е и този дали с оглед длъжностната характеристика на касаторката същата е изпълнявала ръководни функции. С оглед на изложеното в случая не е формулиран правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК. Формулирането на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Нейната липса е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска.С оглед на това не се налага обсъждането на соченото противоречие с цитираните решения на ВКС, постановени при условията на чл. 290 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.