Определение № 337 от 02.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 303/2023 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Н. Д. А. против определение № 2600 от 11.11.2022 г. на Окръжен съд- Пловдив, постановено по в. ч. гр. д. № 2719/2022 г., с което е потвърдено определение № 9015 от 22.08.2022 г., постановено по гр. д. № 5217 по описа за 2022 г. на ПРС, с което е върната исковата молба, подадена от Н. Д. А. срещу Е. Х. А. в частта й, с която е предявен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на 1/7 ид. част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ....., находящ се в [населено място], [улица], № 1 – в, ет.2, ведно с 25, 68/5425 ид. части от поземлен имот с идентификатор ..... и в посочената част е прекратено производството по делото. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на въззивното определение и се иска неговата отмяна. В изложението за допускане до касационно обжалване се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следния правен въпрос: „Допустимо ли е иск за делба по чл. 34 от ЗС да се съединява с иск по чл.23 СК – за трансформация на лично имущество, вложено в придобития през време на брака имот?“. В срок няма постъпил отговор от ответницата по касационната жалба Е. Х. А.. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната касационна жалба е допустима - подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебeн акт. С обжалваното определение въззивният съд е приел, че първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Н. Д. А. срещу Е. Х. А. за установяване в отношенията между страните, че на основание чл. 23, ал. 2 от СК, по силата на частична трансформация на лични средства в придобиването на недвижим имот по време на брака, ищецът е собственик на 1/7 ид. ч. от описания в исковата молба недвижим имот и за делба на същия имот. За да потвърди определението на първоинстанционния съд, с което е прекратено производството по делото в частта му по предявения иск с правно основание чл. 23, ал. 3 СК, въззивният съд е приел, че преобразуването на лично имущество на основание чл. 23, ал. 2 СК може да бъде установено в делбения процес чрез възражение или инцидентен установителен иск. Когато обаче ищецът е предявил срещу същия ответник иск за делба за същия имот, за ищеца не е налице правен интерес от предявяване и на установителен иск по чл. 23, ал. 2 СК с исковата молба, инициирала делбеното производство, тъй като предмет на установяване в първата фаза на делбата е налице ли е съсобственост, между кои лица и при какви права, поради което със силата на присъдено нещо на решението по допускане на делбата ще се установи обема на права на всички съсобственици върху вещта. По тези съображения е направен извод, че ищецът няма правен интерес да предявява с иска за делба и установителен иск за собственост, тъй като правата му ще бъдат установени със сила на пресъдено нещо с решението по допускането на делбата и доколкото правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, а в случая същият не се установява по отношение на установителния иск по чл. 23, ал. 2 СК, последният се явява недопустим. При тези мотиви на съда касационно обжалване следва да се допусне по поставения от касатора правен въпрос на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК - поради противоречие на изводите на съда с практиката на ВКС. По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване: По силата на чл. 342 и 343 ГПК в първата фаза на делбеното производство е допустимо всеки от съделителите, чрез иск или възражение, да въведе в предмета на делото спорно преюдициално правоотношение, имащо значение за съсобствеността върху вещите, чиято делба се иска и обема права на съсобствениците. Имайки предвид, че по своя характер искът по чл. 23, ал. 2 СК е положителен установителен иск за собственост и в зависимост от изхода на спора по него ще се определи имуществото, което следва да се допусне до делба и при какви делбени части, то и следва извод, че е допустимо иск за делба по чл. 34 от ЗС да се съединява с иск по чл.23, ал.2 СК за установяване на пълна или частична трансформация на лични средства в придобиване на вещни права през време на брака. В същия смисъл е и практиката на ВКС /решение № 4 от 2.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2452/2021 г., I г. о./, която се споделя от настоящия състав и според която твърденията за пълна или частична трансформация на лично имущество по смисъла на чл. 23 СК могат да бъдат въведени в предмета на делото за делба било чрез иск (при условията на първоначално или последващо обективно съединяване на искове), било чрез възражение. Предвид отговора на правния въпрос, неправилен е изводът на въззивния съд, че е недопустимо иск за делба по чл. 34 от ЗС да се съединява с иск по чл.23, ал.2 СК, поради което и обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне на районния съд за продължаване на производството. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение