Определение № 3015 от 12.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2008/2023 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от “Център за обществена подкрепа – кв. Р.“, представляван от директора Р. И., чрез адвокат Г. Г., срещу въззивно решение № 36/26.01.2022 г., постановено от Монтански окръжен съд по в.гр.д. № 434/2022 г. Касаторът излага съображения за неправилност. Насрещната страна А. Ц. М., чрез адвокат Н. А., отговаря в срока по чл. 287 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално – че касационната жалба е неоснователна. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което формално са изпълнени условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният Монтански окръжен съд, като потвърдил решението на първостепенния Берковски районен съд, уважил исковете на А. Ц. М. срещу “Център за обществена подкрепа – кв. Р.“, като отменил заповедта за уволнението ѝ, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, възстановил я на заеманата преди това длъжност, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, и осъдил работодателя да ѝ заплати обезщетение по чл. 225 КТ в размер на 4992 лв., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, ведно със законната лихва, считано от 28.07.2022 г. до окончателното издължаване. Осъдил работодателя да заплати на служителя съдебноделоводните разноски, сторени по делото. За да постанови този резултат въззивният съд установил, че между служителя М. и ЦОП е възникнало трудово правоотношение през 2019 г. Към датата на прекратяването на трудовото правоотношение е заемала длъжността “сътрудник социални дейности“. Служителят е уволнен на 01.06.2022 г. със заповед № 077 от същата дата, поради съкращаване на щата. Съдът приел, че заповедта е издадена от лице, което разполага с работодателско правомощие да прекратява трудови договори със служителите на Центъра, но липсват доказателства за реално съкращение в щата. Заключил, че уволнението е незаконосъобразно и уважил исковете. Касаторът счита, че касационно обжалване следва да се допусне, защото са налице основанията „на чл. 280, ал. 1, вр. чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК, а решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.“ Основанията за допускане на касационно обжалване се съдържат в хипотезите на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК; нормата на чл. 280, ал. 3 ГПК очертава кръга на подлежащите на касационно обжалване съдебни актове. Цитирането на чл. 280, ал. 1 ГПК от касатора не съставлява обосновка за наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Следва да се посочи, че нормата урежда три различни хипотези, като за да ги разгледа ВКС е нужно първо формулиране на правен въпрос от касатора, за какъвто твърди, че има произнасяне в решението на въззивния съд, а още и конкретно изложение какво е отношението на поставения правен въпрос към резултата по спора. Както е изяснено в ТР № 1/2009 на ОСГТК на ВКС, въпросът трябва да е ясно посочен, като съдът може само да го конкретизира, преформулира и уточни или квалифицира, но не може сам да го определи с оглед касационните оплаквания или направо въз основа на въззивното решение, или да го предположи от евентуално представените (цитирани) съдебни актове в изложението. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Върховният касационен съд допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, само ако въпросът има значение за валидността и допустимостта на обжалваното решение (хипотезата на чл. 280, ал. 2 ГПК). Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат допълнителни основания за това. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване- а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Липсата на обосновка за наличието на допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т.1, 2 и 3 ГПК, също, само по себе си, има като резултат недопускане на касационното обжалване. Касаторът следва да се обоснове и за наличие на допълнителните условия по чл. 280, ал. 1 т. 1 – 3 ГПК, според поддържаното основание, а именно, че разрешението по поставеният въпрос в обжалваното решение противоречи на задължителната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд в тълкувателни решения и постановления, както и на Върховния касационен съд (т. 1), или противоречи на актове на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз (т. 2), съответно, че разглеждането на повдигнатия правен въпрос ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика (посочва се коя), или за осъвременяване на тълкуването й, с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите (изясняване на правната норма) са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени (т. 3). Точното прилагане на закона и развитието на правото формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите (т. 3 от ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС). Върховният касационен съд многократно се е произнасял и, че бланкетното цитиране на чл. 280, ал. 1 ГПК или възпроизвеждане на уредените в нормата хипотези, не е достатъчно да формира извод за допускане на касационното обжалване. Несъгласието с постановеното от съда не е такава обосновка, нито отменя изискването за формулиране на правния въпрос, при решаването на който въззивният съд е достигнал до съответния резултат. В заключение, няма основание за допускане на касационно обжалване – липсва правен въпрос, както и обосновка за наличие на допълнителните критерии по чл. 280, ал. 1, т. – 3 ГПК. Съдът сам, служебно, също не намира основания за допускане на касационно обжалване с оглед вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение. При този резултат и надлежно искане, касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 600 лв. заплатен адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, съдът