Определение № 2877 от 13.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1097/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Н. Н. К. от [населено място] срещу решение №8/09.01.2025 г. по в.т.д. №371/2024 на АС-Варна, с което е отменено решение № 35 от 21.01.2024г. по търг.дело № 373/23г. по описа на Окръжен съд - Варна, с което е отменено същото в частта, с която „ДЗИ Общо Застраховане“ АД е било осъдено да заплати на да заплати на Н. Н. К. от [населено място] сумата 25 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдание от смъртта на брат й В. Н. Б., починал на 30.08.2020г. следствие от ПТП от 22.08.2020г., причинено виновно от водача на лек автомобил с рег. [рег.номер на МПС], застрахован в дружеството по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законна лихва, считано от 24.02.2021г., както и сумата 1 937.50лв., представляваща направени пред първа инстанция съдебно- деловодни разноски, както и в частта му, с която е застрахователното дружество е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд Варна дължима по делото държавна такса в размер на сумата 1 350лв. и сумата от 5лв. за служебно издаване на изпълнителен лист и вместо това е постановил ново, с което е бил отхвърлен искът на Н. Н. К. от [населено място] срещу „ДЗИ Общо Застраховане“ АД със седалище [населено място] на основание чл.432 ал.1 от КЗ за сумата от 25 000лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдание от смъртта на брат и В. Н. Б., починал на 30.08.2020г. следствие от ПТП от 22.08.2020г., причинено виновно от водача на лек автомобил с рег. [рег.номер на МПС], застрахован в дружеството по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законна лихва, както и в частта, с която въззивният съд е потвърдил решение № 35 от 21.01.2024г. по търг.дело № 373/23г. по описа на Окръжен съд - Варна, в частта му, с която е бил отхвърлен предявения от Н. Н. К. срещу „ДЗИ Общо Застраховане“ АД иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдание от смъртта на брат и В. Н. Б., починал на 30.08.2020г. следствие от ПТП от 22.08.2020г., причинено виновно от водача на лек автомобил с рег. [рег.номер на МПС], застрахован в дружеството по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за разликата над 25 000лв. до 50 000лв. Решението се обжалва и в частта за разпределение на разноските. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, изразяващи се в допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на извода за това, че ищцата е активно легитимирана да получи търсеното обезщетние. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че са налице основания за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по касационната жалба в депозирания писмен отговор от неговия пълномощник изразява становище за неоснователност на същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 5 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изложил следните съображения: Предявени са искове с правно основание чл.432 от КЗ от Н. Н. К. срещу „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния брат В. Н. Б. при пътно-транспортно произшествие на 22.08.2020г., причинено виновно от С. А. С., при управление на лек автомобил с рег. [рег.номер на МПС], при сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със законна лихва от 24.02.2021г. Предмет на въззивно обжалване е цялото първоинстанционно решение - в осъдителната му част за сумата 25 000лв. и в отхвърлителната му за разликата над 25 000лв. до 50 000лв. Въззивният съд е приел, че не са спорни пред въззивна инстанция настъпването на пътно- транспортното произшествие на 22.08.2020г.и причинената смърт на В. Н. Б., в резултат на произшествието, починал на 43 години. Не е било спорно и че между застрахователното дружество и собственика на автомобила, с който е причинено пътно-транспортното произшествие е сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, действаща към датата на пътно-транспортното произшествие, която покрива отговорността на застрахователя за причинени от С. вреди при управлението на лекия автомобил. Не е спорно, че ищцата К. е сестра на починалия Б.. По отношение на това легитимирана ли е ищцата, сестра на починалия при пътнотранспортното произшествие, да получи обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт, състаът на АС-Варна е изложил следните съображения: Съобразно разрешението, дадено в тълкувателно решение № 1/2016г. от 21.06.2018г. материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961г. /деца, съпруг и родители/ и Постановление № 5 от 24.11.1969г. /отглеждано, но неосиновено дете, отглеждащия го и на лицето, което съжителства на съпружески начала с починалия/ на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.Изрично е посочено в мотивите на ТР, че възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в посочените две Постановления на ВС следва да се допусне като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди, наред с най-близките или вместо тях. Изложено е в решението, че в традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг и връзките по между им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Касационната инстанция сочи че право на обезщетение за неимуществени вреди на преживелия родственик е справедливо да се признае, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Пред първата инстанция са били събрани гласни доказателства - показанията на свидетелите К. П. П. и А. Г. Г., които са кредитирани от въззивната инстанция изцяло. От показанията на свидетелите съдът е приел, че между брат и сестра е съществувала емоционална връзка, отраснали са като деца заедно, били са близки, в отлични отношения. В., като по-голям брат, е помагал много на сестра си и тя винаги е разчитала на него. След раздялата със съпруга и В. е подкрепял сестра си и нейните деца, включително и финансово. Свидетелите сочат, че след смъртта му Н. е била в шок, продължава да изпада в състояние на тъга и меланхолия и е съкрушена. Свидетелите сочат, че Н. след смъртта на В. е загубила и другия си брат, и освен за грижи към децата си, сама е поела отговорността и за възрастните си родители. Като доказателство по делото е била приета съдебно - психологична експертиза. От заключението на вещото лице въззивният съд е приел за установено, че непосредствено след смъртта на брат си В., психичното състояние на К. е било белязано от шок, последван от значим стрес, който е бил с висока интензивност, защото е бил внезапен. Психичното и състояние към момента е белязано от повишение на тревожността /лека към умерена степен/, свързана с някои нарушения на съня, с натрапчиви мисли, с повишено вътрешно напрежение и потисната агресия, която е насочена към нея самата. Оформена е хипохондрична нагласа. Според експерта у К. не е налице постравматично стресово разстройство, а само някои симптоми. Въз основа на така очертаната от свидетелите връзка и заключението на съдебно-психиатричната експертиза, въззивният съд е счел, че същата съответства изцяло на характерната и типична за нашето общество връзка между брат и сестра - близост, обич, взаимност, разбирателство, помощ, доверие, уважение. Само те обаче не могат са обосноват справедливо увеличаване на предвидимия от застрахователя обем на отговорност. За да е оправдано изключението, е необходимо да съществуват особени и конкретно установени житейски обстоятелства, породили необичайно силна привързаност, която съответно да може обективно да причини морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Такива конкретни житейски обстоятелства по делото не са установени. Не се установяват и морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, породени от внезапната загуба на близък член на семейството. По тези съображения въззивният съд е обобщил, че в настоящия случай няма основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61г. и № 5/69г. на Пленума на ВС и претенцията на ищеца следва да се отхвърли, поради което и обжалваното решение в частта му, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен изцяло. В частта му, с която искът за разликата над 25 000лв. до претендираните 50 000лв. е отхвърлен следва да бъде потвърдено поради съвпадане на крайния резултат, макар и по различни мотиви. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване жалбоподателят сочи като обуславящи изхода по спора въпроси, които се свеждат до: критериите, които се взимат в предвид при определяне на връзката между загиналия при ПТП и неговите близки като особено близка и надхвърляща по интензитет и времетраене нормалните присъщи за съответната родствена връзка, която да обосновава правото на обезщетение и за необсъждането от страна на съда на доказателствата, че починалият при ПТП брат на ищцата е бил нейна постоянна финансова опора, както и за пропуск да съда да укаже на страната да докаже съответните факти и доказателства от които същата ще черпи права и ще бъдат основание за уважаването на иска й. Твърди, че по тези въпроси обжалваното въззивно решение е в противоречие със задължителната практика на ВКС- посочените съдебни решения, постановени от ВКС по реда на чл.290 ГПК. Формулираните процесуални въпроси не се явяват обуславящи за изхода по конкретния спор, тъй като се основават на оплаквания за непълно обсъждане на факти и доказателствата от съда, каквито, видно от гореизложеното, не са допуснати от страна на съда. Фактическите и правни изводи на съда, по отношение на липсата на активната материалноправна легитимация на ищеца, се основават на съвкупната преценка на всички събрани доказателства. Съгласно ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 на ОСГНТК, по изключение в кръга на лицата имащи право на обезщетение от смъртта на техни близки се включва и всяко лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи продължителни болки и страдания от неговата смърт. Необходимо е връзката да се основава на особено близки отношения, надхвърлящи обичайните такива при съответната роднинска близост и изключителни по своята продължителност и интензитет. Относно критериите за това, кога едно лице е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи продължителни болки и страдания от неговата смърт, то това се преценява за всеки случай поотделно. В случая съдът се е позовал на преценка на конкретното поведение на ищцата, непосредствено след смъртта на брат й, като естествена такова, ненадхвърлящо обичайната и естествена болка и тъга от загубата на своя брат. Дали тази преценка е обоснована е въпрос по правилността на обжалвания акт, което не е основание за допускане на касационно обжалване. Относно критериите за това, кога едно лице е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи продължителни болки и страдания от неговата смърт, то това се преценява за всеки случай поотделно. В своята практика по чл.290 ГПК Р № 17/16.03.2021 г. по т.д. №291/20 на ВКС,Второ т.о. и Р №92/17.11.2020 г. по т.д. № 1275/19 на Второ т.о. /, ВКС се е произнесъл в насока, че за да е налице особено близка връзка, необходимо е, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка. За пример на обстоятелство, относимо към връзката между братята и сестрите, в цитираната практика/ по специално във второто решение/е посочено израстването им сами като деца поради продължително отсъствие или загуба на родителите. Допълнително е разяснено, че независимо от спецификата на отношенията между лицето, търсещо обезщетение, и починалото лице, присъждането на обезщетение винаги е обусловено от провеждане на пълно и главно доказване на критериите, възприети в ТР № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС: 1/ наличие на особено близка емоционална връзка с починалия, обосноваваща основание да се направи изключение от правилото за определяне кръга на правоимащите съобразно ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., и 2/ проявление на неимуществени вреди в правната сфера на ищеца, чиито интензитет и продължителност надхвърлят нормално присъщите за отношенията между съответните лица. В тази насока е и Решение №45/10.05.2021 г. по т.д. №370/20 на ВКС,Второ т.о. Следователно с обжалваното решение, въззивният съд се е произнесъл в съответствие със задължителната практика на ВКС/цит.- ТР/ и с практиката на ВКС по чл.290 ГПК, посочена по-горе, и не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1,т.1 ГПК, съответно чл.280 ал.1,т.3. По изложените съображения не е налице основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Водим от изложеното, съдът