Определение № 2386 от 13.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4405/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на “Технически университет“, гр.Варна /ТУ Варна/ с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 841 от 18.07.2024 г. по гр.д.№ 1193/ 2024 г., с което е потвърдено решение на Варненски районен съд от 22.03.2024 г. по гр.д.№ 11667/ 2023 г. и по този начин по предявените от А. К. А. срещу касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ, е признато за незаконно и отменено уволнението, извършено със заповед № ЧР-03-63/ 12.07.2023 г.; ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Експерт международно сътрудничество“ в отдел „Международна дейност“ в ТУ Варна и ТУ Варна е осъден да й заплати 5 605 лв - обезщетение за оставането й без работа поради незаконно уволнение за времето от 13.07.2023 г. до 13.01.2024 г., ведно със законната лихва от 12.09.2023 г. Касаторът повдига като основание за допускане на обжалвания акт до касационен контрол правните въпроси „Счита ли се, че е спазена процедурата за преодоляване на предварителната закрила, предвидена в двете хипотези на чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ в случаите, когато работодателят е поискал разрешение и за двете основания, но компетентната Дирекция „Инспекция по труда“ е издала разрешение само за преодоляване на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ?“; „Допустимо ли е постановяване на решение, без съдът да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, които са установени по надлежния процесуален ред в производството по делото?“; и „При оспорване на уволнение, извършено на основание чл. 333, ал. 1, т. 2 – поради съкращаване на щата, задължен ли работодателят, чрез главно и пълно доказване, да докаже преодоляването на предварителната закрила при уволнение?“. Касаторът счита, че тези въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответната страна А. А. оспорва жалбата с доводи по същество, без да вземе изрично становище по наличието на основания за достъп до касационен контрол. Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд приел за установено, че между страните е имало трудов договор, по силата на който ищцата е заемала от 07.11.2007 г. длъжността „Експерт международно сътрудничество" в ТУ Варна. Този договор бил прекратен със заповед № ЧР- 03-63/ 12.07.2023 г., считано от 13.07.2023 г., като последното брутно трудово възнаграждение, получено от ищцата за пълен отработен месец, било в размер 1 121 лв. С експертно решение № 91635-205/ 27.10.2021 г. на ТЕЛК при „МБАЛ – Търговище“ АД, на А. К. А. била определена 50 % намалена работоспособност, със срок - пожизнен, поради онкологично заболяване с начална дата на инвалидността 22.12.2014 г. Ищцата А. била регистрирана в Регионалния раков център с карцином на лява млечна жлеза на 08.06.2012 г. По искане на работодателя, с експертно решение № 0094/13.02.2023 г. ТЕЛК при „МБАЛ – Търговище“ АД е изразила становище за нецелесъобразност на уволнението на А. А., но Дирекция „Инспекция по труда“- Варна дала разрешение за уволнението на основание чл.333 ал.1 т.2 КТ – тъй като се касаело до трудоустроен работник или служител, за който нямало друго свободно подходящо работно място при същия работодател. При тези фактически констатации от правна страна съдът посочил, че разпоредбата на чл.333 ал.1 КТ поставя допълнително изискване към работодателя да получи предварително разрешение от инспекцията по труда за всеки отделен случай, в противен случай извършеното уволнение щяло да е незаконно само на това основание, съгласно чл.344 ал.3 КТ. Ако един работник или служител се ползва от закрила на повече от едно основание, то всяка от тях трябвало да бъде преодоляна поотделно. В настоящия случай ищцата била трудоустроена от 2014 г. и страдала от онкологично заболяване и тези факти били известни на работодателя. Неоснователно той твърдял, че е поискал разрешение и за двете основания за закрила, но поради технически пропуск на Инспекцията било дадено само за едното от тях. По делото било приложено искането на ТУ Варна до Инспекцията и в него изрично било посочено, че се иска разрешение само на основание чл.333 ал.1 т.2 КТ, а данни за друго подадено искане нямало. Дори да е имало такова, даденото разрешение от Инспекцията за уволнение на ищцата като трудоустроен служител не преодолявало установената закрила на същата по чл.333 ал.1 т.3 КТ, като страдаща от заболяване, посочено в чл.1 т.3 от Наредба № 5 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила. Поради нарушение на разпоредбата на чл.333 ал.1 КТ уволнението било незаконно и следвало да се отмени само на това основание, без да се разглежда спора по същество. Предвид незаконосъобразността на уволнението, основателни били и обусловените от него искове за възстановяване на ищцата на заеманата длъжност и за присъждане на обезщетение по чл.225 ал.1 КТ. С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, няма основание обжалваният акт да бъде допуснат до касационен контрол по поставените въпроси, тъй като те не го обуславят. Първият въпрос би имал значение за спора, само ако въззивният съд беше установил, че работодателят е поискал разрешение за уволнение на ищцата от компетентната Дирекция „Инспекция по труда“ на две различни основания – по т.2 и по т.3 на ал.1 на чл.333 КТ, но тя е издала разрешение само за преодоляване на закрилата по чл.333 ал.1 т.2 КТ. Точно обратното е установил въззивния съд – че твърдението на работодателя, че е поискал разрешение за уволнение на ищцата от компетентната Дирекция „Инспекция по труда“ и на двете основания, се опровергава от доказателствата по делото и че искането е само за преодоляване на закрилата – по т.2 на ал.1 на чл.333 КТ, не и по т.3. Съответно и разрешението, дадено от Инспекцията е в съответствие с искането - само по т.2 на ал.1 на чл.333 КТ. Затова въпросът ако искането е коректно, а разрешението – непълно, преодоляна ли е закрилата по чл.333 ал.1 КТ, няма отношение към правните изводи в обжалвания акт. Що се касае до втория въпрос, той няма характеристиките на правен по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и не отговаря на изискванията, които законът поставя към общото основание за достъп до касационен контрол. Касае се до въпросително формулирано твърдение на касатора, че при постановяване на акта си съдът не е преценил всички правнорелевантни факти, установени по надлежния процесуален ред в производството по делото. Това е довод за процесуално нарушение на въззивния съд, който не може да бъде обсъждан в производството по чл.288 ГПК. Третият въпрос е необуславящ, тъй като съдът не е основал решението си на правилата за разпределение на доказателствената тежест и не е приел непроведено пълно и главно доказване. Той е установил от доказателствата по делото факта на непоисканото разрешение за преодоляване на закрилата по чл.333 ал.1 т.3 КТ при извършване на уволнението и от този факт е извел неговата незаконосъобразност. По отношение на този му извод въпросът задължен ли е работодателят, чрез главно и пълно доказване, да докаже преодоляването на предварителната закрила при уволнение, не е релевантен. С оглед изложеното касационното обжалване не следва да се допусне, но не следва и да се уважи искането на ищцата в отговора на касационната жалба за присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния й представител на основание чл.38 ал.2 ЗАдв. По делото няма доказателства за оказана безплатна адвокатска помощ при условията на чл.38 ал.2 ЗАдв. По изложените съображения Върховният касационен съд