Определение № 60385 от 02.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4500/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Обжалвано е определение № 1332 от 22.07.2021 г., постановено по в.ч.гр.д. № 6659/2021 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане № 20029900 от 02.02.2021 г., постановено по гр.д. № 31678/2020 г. на РС – София за връщане на основание чл. 129, ал.3 ГПК на искова молба. Частният жалбоподател - „Темис Кепитал“ ООД, чрез роцесуалния си представителизлага съображения, че обжалваното определение е неправилно и моли да бъде отменено, като бъде отменено и допуснатото обезпечение. В срока по чл. 276, ал.1 ГПК е депозиран отговор от страна на ответното дружество „Асет Мениджмънт“ АД, чрез процесуалния му представител. Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: За да постанови своето определение въззивният съд приема, че правилно първоинстанционния съд е върнал исковата молба на основание чл. 129, ал.3 ГПК, доколкото в едноседмичния срок ищецът не е отстранил констатирани нередовности на исковата молба „Темис Кепитал“ ООД срещу „Асет Мениджмънт“ АД. Установено е, че с разпореждане № 20267128 от 03.12.2020 г. по гр.д. № 31678/2020 г. по описа на РС – София е оставена без движение исковата молба, а на ищеца е указано да индивидуализира всяко едно от претендираните вземания, по какви правоотношения произтичат, както фактическите обстоятелства за дължимостта на всяко едно от вземанията, както и да посочи твърдяната недействителност на клауза на договора/или на самия договор изцяло/, като ищецът е бил уведомен за последиците при неизпълнение на указанията в срок. Въззивният съд посочва, че ищецът е уточнил правното основание на иска, но не е изпълнил указанията на първоинстанционния съд – да посочи, какво и кога и по каква причина е платено. За да постанови своето определение и потвърди първоинстанционното разпореждане, въззивният съд приема, че когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127 и чл. 128 ГПК на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности. Когато ищецът не отстрани нередовностите в срок, исковата молба заедно с приложенията следва да бъде върната. Съдът е приел, че в изпълнение на указанията ищецът е посочил, че претендира суми, платени без правно основание, но не е посочил начина на получаването им, кога са получени и по какъв вид са правоотношенията. Посочено е, че неоснователното обогатяване е настъпило в следствие на всички плащания извършени от кредитора по нищожни клаузи по сключени от кредитора и ответното дружество, договори за потребителски кредити, овърдрафт и кредитни карти и договори по обезпечение, но не е посочени кои са клаузите, чиято нищожност се твърди, нито е уточнено какъв вид недействителност се претендира по всеки от договорите. Посочено е, че срокът по чл. 129, ал.3 ГПК е преклузивен и с изтичането му се преклудират правата на ищеца да отстрани нередовностите на исковата молба, в този смисъл въззивният съд се е позовал на определение № 453 от 17.09.2011 г. по ч.гр.д. № 395/2011 г. на III – г.о. на ВКС. По изложените съображения въззивният съд е потвърди първоинстанционното разпореждане. В приложеното към касационната жалба изложение по чл.274, ал.3, вр.чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят поставя правни въпроси, обобщени съгласно задължителните разяснения обективирани в т.1 от Тълкувателно Решение № 1/2009 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, като такива касаещи приложението на разпоредбата на чл. 129, ал.2 и ал.3 ГПК. Поддържа се, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, като се позовава и на практика на ВКС, обективирана врРешение № 434 от 13.05.2010 г. по гр.д. № 700/2008 г. на I – г.о., решение № 280 от 05.07.2012 г. по гр.д. № 298/2011 г. на I – г.о., решение № 438 от 12.01.2012 г. по гр.д. № 76/2011 г. на III – г.о. и решение № 86 от 30.07.2018 г. по гр.д. № 2685/2017 г. на I – г.о. Настоящият състав намира, че следва да бъде допуснато касационното обжалване. Въззивният съд е дал разрешение на поставените за разглеждане от жалбоподателя въпроси относими към преценката за редовността на искова молба в противоречие с практиката на ВКС. В практиката на ВКС се приема, че съгласно разпоредбите на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК, спорният предмет на делото се въвежда от ищеца с исковата молба. Фактическите твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба, съставляват основанието на иска, а петитумът на исковата молба (изложеното в нея искане към съда) указва вида и съдържанието на търсената съдебна защита. Въз основа на фактическите твърдения и на заявения петитум съдът определя правната квалификация на иска. Прима се, че ищецът може и сам (без да са му дадени указания от съда) да уточни и поясни исковата си молба, а съгласно чл. 129, ал. 5 от ГПК, а поправената искова молба се счита за редовна от деня на подаването ѝ, като съдът следва отново да даде указания на страните относно разпределението на доказателствената тежест и възможността да извършат процесуални действия по посочване на относими доказателства – съобразно уточнените искове (първата инстанция следва да направи нов доклад по делото, а въззивната – да процедира съобразно задължителните указания и разяснения, дадени с т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС). Споделя се разбирането, че когато с петитума на исковата молба ищецът претендира връщането на парична сума получена от ответника при липса на правно основание, в обстоятелствената част на исковата молба ищецът е длъжен да посочи единствено какво е дал на ответника и да заяви, че даденото е без основание в този смисъл решение № 29 от 28.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2010 г., IV г. о., а ответникът е този, който следва да докаже какво е основанието, на което е получил сумите. Разгледана по същество частната жалба е основателна. В настоящия случай с разпореждане № 20267128/03.12.2020 г. по гр.д. № 31678/2020 г. на ищеца са дадени указания да уточни вземанията. С уточняващата молба от 28.01.2021 г. дадените от районния съд указания за отстраняване нередовностите на исковата молба са били изпълнени, като ищецът е посочил, че с договори за цесия е придобил вземания на длъжници по потребителски кредити, овърдрафт и кредитни карти и договори за обезпечение, като ги е посочил по размер и е заявил, че ги претендира като частични. В молбата е посочено, че всички претендирани с исковата молба суми са предадени от цедентите на ответника при начална липса на основание, а за начална дата на периода, от който момент насетне ответникът се е обогатил без основание, е посочена датата 17.07.2015 г., като предаването на сумите е извършвано чрез банкови преводи през оператори на платежни услуги, както и на касите на съответните финансови институции. При наличието на уточнена искова претенция районният съд с разпореждане от 02.02.2021г. по гр.д.№31678/2020г., като е приел че нередовностите на исковата молба не са отстранени, я е върнал. Въззивният съд е потвърдил това разпореждане, като е приел, че ищецът не е индивидуализирал вземанията си, макар и да е посочил в определението си, че се претендират суми, платени без правно основание. Изложил е съображения и за това, че ищецът не е посочил и кои са клаузите, чиято нищожност твърди, нито какъв вид точно недействителност се претендира по всеки от договорите. При така установените факти по делото настоящата инстанция намира, че с обжалваното определение въззивният съд неправилно е приел, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127 и чл. 128 ГПК и я е върнал на основание чл.129,ал.3 ГПК, потвърждавайки първоинстанционното разпореждане. Ето защо същото следва да бъде отменено, като бъде отменено и потвърденото с него разпореждане на първоинстанционния съд. При това по твърденията за това дали договорите са нищожни, респективно дали клаузите въз основа на които длъжниците са заплащали задълженията по договорите за финансови услуги са неравноправни, съдът следва да се произнесе при разглеждане на спора по същество, а същите нямат отношение към преценката му за редовност на исковата молба, още повече, че при наличието на предпоставките на чл.7, ал.3 ГПК съдът следи и служебно за наличието на такива клаузи в процесните договори. Делото следва да се върне на РС - София за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск. Предвид изложените съображения съдът: