Определение № 21 от 08.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 1604/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано е по частна касационна жалба на „БК и РЗ ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ“ ЕООД, [населено място], срещу определение № 382 от 13.06.2023 г. по в.ч.т.д. № 364/2023 г. на Софийски апелативен съд. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е потвърдил определение от 02.03.2023 г. по т.д. № 66/2018 г. на Благоевградски окръжен съд в частта, с която е оставена без уважение молбата на частния касатор за предварителното му освобождаване от държавна такса за подаване на въззивна жалба срещу постановеното по т.д. № 66/2018 г. на Благоевградски окръжен съд решение. За да постанови този резултат, съставът е съобразил, че предмет на делото е установителен иск по чл. 422 ГПК, предявен преди откриване на производство по несъстоятелност на ответниците, който е идентичен с иска по чл. 694, ал. 1 ТЗ, когато предмет на установяване е дължимостта на едно и също вземане. В този случай, обосновано с еднаквия предмет и еднаквото действие на решението по всяко от двете производства, съдът е приел, че заварените искове по чл. 637, ал. 1 ТЗ след възобновяването им по ал. 3 от същия член, какъвто е процесният случай, се трансформират в иск по чл. 694 ТЗ с цел запазване на извършените по завареното производство процесуални действия. В тази хипотеза по отношение на предварителното събиране на държавна такса, приложение следва да намери нормата на чл. 694, ал. 7, изр. 2 ТЗ, приложима за всички главни страни по делото, без значение дали са ищец или ответник, целяща създаване на облекчение на страните по несъстоятелността при участието им в исковото производство по установяване на вземанията във всички инстанции. Съдът, обаче,е счел този извод за приложим единствено по отношение на дружествата, спрямо които има открито производство по несъстоятелност, а не и спрямо частния касатор, за когото не са били налице предпоставките на чл. 694, ал. 7 вр. чл. 637, ал. 3 ТЗ. Частната касационна жалба е допустима като подадена в срок, срещу подлежащо на обжалване, валидно въззивно определение. Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Формулиран e въпросът: “1. В хипотезата на пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК впоследствие продължили като такива по чл. 694, ал. 1 от ТЗ поради откриването на производство по несъстоятелност на единия ответник, приложима ли е спрямо другия - солидарно отговорен ответник, по отношение, на който не е открито производство по несъстоятелност, разпоредбата на чл. 694, ал. 7, изр. второ от ТЗ, предвиждаща освобождаване от предварително внасяне на държавна такса за въззивно обжалване?“ Сочи, че са налице основанията за допускане на касационното производство, установени в чл.280, ал.1, т. 3 ГПК. В обосноваване за защитната си теза частният касатор поддържа, че обстоятелството, че спрямо него не е открито производство по несъстоятелност не може да го поставя в по-неблагоприятно положение спрямо другите страни по делото с оглед изричната норма на чл. 694, ал. 7 ТЗ. Счита, че доколкото фактите, свързани с възникването и съществуването на задължения за един от ответниците, произтичат от един и същи договор за банков кредит, то същите следва да бъдат установени еднакво спрямо всички другари в производството и следва всички субекти да имат право да се възползват от привилегията на чл. 694, ал. 7 ТЗ. Съгласно възприетите в т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. №1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителни постановки, правен въпрос, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, е този, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело, който е бил включен в предмета му, чрез валидно предприетите и извършени от страните процесуални действия и е свързан с обективираната в крайния му акт правна воля на съда. Частният касатор не обосновава наличие на предпоставки за допускане на обжалвания акт на Софийски апелативен съд до касационно обжалване. Формулираният от частния касатор въпрос е обусловил решаващите изводи на съда, тъй като решаващ мотив за постановяване на определението е отричане на правото да бъде освободен от предварително внасяне от държавна такса на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ поради липса на данни спрямо него да е открито производство по несъстоятелност.Или налице е общо основание. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, предполага частният касатор да установи, че конкретно формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона /когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване/ и за развитие на правото /когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009 г. Касаторът не развива доводи по нито една от посочените хипотези, като не въвежда и не твърди непълнота, респективно неяснота на приложена правна норма, нуждаеща се от тълкуване, нито е разглеждал неправилно или неточно формирана съдебна практика. Или същият не обосновава поддържаното от него основание, нито установява наличието му. Доколкото липсват въведени други допълнителни основания, то определението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение