Определение № 280 от 05.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 170/2012 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по искане на Г. В. С. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 6321 от 25.11.2011 г. по гр.д.№ 7056/ 2011 г. С посоченото решение е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 18071/ 2009 г. и по този начин са отхвърлени предявените от касатора против А. Г. Ц. и М. А. Ц. искове, които въззивният съд е квалифицирал по чл.92 ал.1 изр.2 от ЗЗД, за сумата 25 635,70 лв. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на ВС процесуалноправните въпроси свободно ли избира ищецът кои от предоставените му на разположение искове да предяви; при наличие на алтернативни вземания задължен ли е да предяви първо иск за вземането в по-малък размер; допустимо ли е въззивният съд да квалифицира спорното право не въз основа на твърденията на ищеца и длъжен ли е да обезсили първоинстанционното решение, ако то е постановено по различна квалификация. Повдига също материалноправните въпроси може ли кредитор да предяви иск за обезщетяване на вреди от договорно неизпълнение, за което има уговорена неустоечна клауза, без да е водил иск за неустойката и сигурна пропусната полза ли е невъзможността да се ползва имот, чиято продажба е обещана, но продавачът не е изпълнил задължението си да сключи окончателен договор. Счита, че поставените въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и че имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и моли касационното обжалване да бъде допуснато. Ответните страни А. и М. Ц. оспорват жалбата и считат, че касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като поставените от ищеца въпроси не са от значение за делото. Съдът намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване на решението – за основателно. Въззивното решение е постановено, след като градският съд е приел, че между ищеца и ответниците е сключен валиден договор за изграждане и продажба на недвижим имот, като за неизпълнение на задължението на продавачите (ответници в производството) е уговорена неустойка. Ищецът не е претендирал в настоящето производство неустойката, а иска обезщетение за вредите, което е допустимо само доколкото те надхвърлят неустойката. Вредите не са доказани, тъй като се претендират пропуснати ползи, а не е установено тяхното сигурно настъпване. Поради това искът е отхвърлен. При тези мотиви на въззивния съд обуславя обжалваното решение единствено материалноправният въпрос сигурна пропусната полза ли е невъзможността да се ползва имот, чието изграждане и продажба е обещано, но продавачът не е изпълнил задължението си. Процесуалноправните въпроси са без значение, защото отхвърлянето на иска не е мотивирано от въззивния съд с начина на квалифициране на спорното право. Не е решаващ мотив за отхвърляне на претенцията и обстоятелството, че не е предявен иск за неустойка или че кредиторът не може да претендира вреди, ако не е претендирал неустойка. Решаващият мотив е, че когато не е изпълнено задължението за прехвърляне на недвижим имот, не е сигурно настъпването на вреда от невъзможността да се ползва този имот, в размер средният пазарен месечен наем. Този извод е в противоречие с разрешението, дадено в приложеното от касатора решение № 691/ 14.11.2008 г. по гр.д.№ 351/ 2008 г., ІІ т.о. на ВКС. И тъй като това решение е постановено в производство по чл.290 от ГПК, оправдани са доводите на касатора, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК и касационното обжалване следва да бъде допуснато. По изложените съображения Върховният касационен съд