Определение № 8357 от 04.08.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7227/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба вх. № 12938/01.07.2025 г. по регистъра на Върховния административен съд, подадена от И. К., гражданка на Украйна лично и като законен представител на малолетното си дете П. К., К. К., гражданин на Украйна и М. К., гражданка на Украйна и двамата непълнолетни действащи със съгласието на И. К., О. К., гражданка на Украйна, В. Г., гражданин на Украйна и О. А., гражданка на Украйна всички действащи чрез процесуалния си представител адв. Я.Костова срещу Решение №278/02.05.2025г. на Министерски съвет на Република България за приемане на Програма за хуманитарна подкрепа и интеграция на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България. В изпълнение на разпореждане от 10.07.2025 г. на председателя на четвърто отделение на ВАС, делото е докладвано за преценка по допустимост на производството пред Върховния административен съд. При извършена проверка по подадената жалба, настоящият състав при четвърто отделение на ВАС приема, че повдигнатия с нея спор не му е подсъден, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол е Решение №278/02.05.2025г. на Министерски съвет на Република България за приемане на Програма за хуманитарна подкрепа и интеграция на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България, прието на основание чл.2, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците във връзка с Решение за изпълнение /ЕС/ 2022/382 на Съвета от 4 март 2022 година за установяване на съществуването на масово навлизане на разселени лица от Украйна по смисъла на чл. 5 от Директива 2001/55/ЕО и за въвеждане на временна закрила, Решение за изпълнение /ЕС/ 2023/2409 на Съвета от 19 октомври 2023година за удължаване на срока на временната закрила въведена с Решение за изпълнение /ЕС/ 2022/382, Решение за изпълнение /ЕС/ 2024/1836 на Съвета от 25 юни 2024 година за удължаване на срока на временната закрила, въведена с Решение за изпълнение /ЕС/ 2022/382 и Решение №144 на Министерски съвет от 2022г. за предоставяне на временна закрила на разселени лица от Украйна, изменено с решения на Министерски съвет №180 и 240 от 2022г., №95 от 2023г., №54 от 2024г. и №79 от 2025г. Целта на Програмата е да се създаде икономически, социални и културни предпоставки за приобщаване на тази група в обществото. Обжалваното решение има характеристиките на общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК, тъй като е с еднократно правно действие и засяга неопределен, но определяем брой разселени лица с предоставена временна закрила. С разпоредбата на чл. 132 от АПК законодателят е определил родовата подсъдност, като е разпределил кои дела са подсъдни на административните съдилища и кои на Върховния административен съд, като в своята ал. 2, т. 2, разпоредбата предвижда, че на ВАС са подсъдни оспорванията на актове на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, издадени при упражняване на конституционните им правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление; в случаите, предвидени в закон, както и когато тези органи са делегирали правомощията си на съответните длъжностни лица, издадените от тях административни актове се оспорват пред съответния административен съд. Предвид цитирания текст, на Върховния административен съд са подсъдни само определена категория актове, издавани от министрите и Министерски съвет и това са актовете по упражняване на конституционните им правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. Наред с горното, следва да се отбележи, че съгласно тълкуването, дадено с решение № 8/23.04.2018 г. на Конституционния съд /КС/ на Република България по конституционно дело № 13/2017 г., на чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Република България, като текстът на предложение първо от тази разпоредба на Конституцията задължава Върховния административен съд да се произнася като първа инстанция по спорове относно законността на административните актове, издадени от Министерски съвет и министрите, при упражняване на конституционно възложените им функции и правомощия по ръководство и осъществяване на държавно управление. В мотивите на решението е изрично подчертано, че ВАС осъществява пряк контрол за законност като първа инстанция относно актове на Министерски съвет и министрите, определени като административни такива и израз на политическите им концепции за управление - т. е. върху актовете, издавани при упражняване на публична власт, в изпълнение на конституционно установените им правомощия по ръководство и осъществяване на държавно управление, които могат да засягат както публичния интерес, така и права, свободи и законни интереси на отделни граждани или организации. Предвид изложеното и с оглед естеството на атакуваното по реда на настоящото производство решение на Министерски съвет, съдебният състав приема, че жалбата не е подсъдна на Върховния административен съд, тъй като решението не е издадено при упражняване на конституционните правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление, а оттам и че спорът е подсъден по рода си на административния съд, на основание чл. 132, ал. 1 АПК. Съгласно правилата на местната подсъдност, визирани в чл. 133, ал. 3 АПК, спорът е подсъден на Административния съд София-град, тъй като оспорения административен акт е общ такъв, а делата по оспорване на общи административни актове се разглеждат от административния съд по седалището на органа, издал оспорения акт, поради което и настоящото производство следва да бъде прекратено, а делото - изпратено по подсъдност на Административен съд София-град, който да се произнесе по подадената жалба. С оглед на изложеното и на основание чл. 135, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,