Определение № 50136 от 01.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 1008/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищцата А. В. Д. срещу решение № 91 от 21.01.2022г., постановено по в.гр.д.№ 2625/2021г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решението по т.д.№ 40/2019г. на Окръжен съд Кюстендил съд за отхвърляне на иска, предявен срещу ЗК „Лев инс”АД, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на М. В. Д. - неин брат, настъпила при пътно произшествие от 10.05.2015г. В касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалвания акт на основанията по чл.281,т.3 ГПК. Изложени са доводи за необективна преценка на събраните по делото доказателства - на съдебно-психологичната експертиза, установила нарушаване на умението на ищцата за адекватно целеполагане и промяна на цялостното й житейски и социално поведение и функциониране; на непротиворечивите показания за преките възприятия на разпитаните свидетели, установяващи обстоятелствата за изключително близката и пълноценна хармонична връзка между сестрата и брата, които поради близката си възраст (разлика от една година) са израснали заедно, посещавали са една група на детската градина, учили в един и същи клас до завършване на основно образование. Искането е за отмяна на решението и уважаване на иска в предявения размер от 40 000лв. със законните последици. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването при предпоставката на чл.280,ал.1,т.1 ГПК по въпроса „По какъв принцип се прилагат критериите за изключителност на взаимоотношенията между брат и сестра, въведени с ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС?” Поддържа се и, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В писмен отговор ответникът ЗК „Лев инс”АД оспорва обосноваването от касатора на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата. Отговор от третото лице помагач А. С. С. (наследник на водача на лекия автомобил, също загинал при самокатастрофата) не е постъпил. За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното: По делото е безспорно, че вследствие на пътно транспортно произшествие, настъпило на 10.05.2015г. в [населено място], общ Дупница, е загинал братът на ищцата като пътник в лек автомобил „Фолсваген Голф”, чийто водач е загубил управление над автомобила, за който е налице сключен с ответното дружество договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с покритие към датата на пътното произшествие. При тези безспорни факти въззивната инстанция е възприела изводите на първоинстанционния съд за отсъствие на основание ищцата да бъде обезщетена за търпените от нея неимуществени вреди от смъртта на брат й. Обсъдила е установените по делото обстоятелства относно фактите, че ищцата и починалият й брат са израснали заедно. Поради малката разлика във възрастта си, (ищцата е родена юни 1995г., а загиналият -ноември 1996г.) те посещавали заедно детска градина и училище, съответно в една и съща група и клас. Към момента на ПТП, при което настъпила смъртта на М. били студенти - той в [населено място], тя - в [населено място], като през почивните дни се връщали в къщата на баба си в [населено място], където били отгледани. При анализа на свидетелските показания съставът на САС е приел за установено, че между родствениците е била изградена силна привързаност, били са много близки, помежду им е имало разбирателство, споделяли са своите проблеми, виждали са се всяка седмица, помагали си, но е приел от правна страна, че тези обстоятелства не са от естество да обосноват извод за изключителност на отношенията им, тъй като такива са традиционните отношения между братя и сестри в българското общество. Анализът на заключението на съдебнопсихологичната експертиза е дало основание на въззивната инстанция да счете за установено тежко преживян шок и скръб от смъртта на М.. Обсъдено е, че първоначалната остра реакция на стрес през първата година след събитието се е отличавала с изразено нарушена адаптация, безпомощност и обърканост при взимане на решения, а през следващите три години ищцата е изпитвала емоционална болка и страдание, социалната й активност била ограничена. С оглед така възприетите конкретно установени житейски обстоятелства, въззивната инстанция е счела, че поддържаните между ищцата и загиналия й брат отношения на емоционална близост и привързаност не се отличават с изключителност с оглед ситуацията, при която отношенията им са се развили; че след първоначалния период на остра стресова реакция, нейният интензитет е отслабнал, ищцата е създала връзка, родила е дете, работи, а душевните й болки не недхвърлят нормално присъщите за родствената връзка скръб и морални страдания, поради което няма основание ищцата да бъде обезщетявана за търпените от нея неимуществени вреди, тъй като добрите отношения и привързаността между брат и сестра не покриват критериите за изключителност, въведени с ТР № 1/2016г. на ОСГНТК. Искането за допускане на обжалването не следва да бъде уважено: Отсъства основание за преценка въззивната инстанция да е приложила критериите за изключителност на взаимоотношенията между брат и сестра в противоречие с принципните постановки, очертани в ТР №1/2016г. на трите колегии на ВКС и формираната въз основа на него практика на касационната инстанция относно материалноправната легитимация на лица, извън най-близкия родствен кръг, да бъдат обезщетени за вреди при смърт. В тълкувателното решение ясно са разграничени хипотезите: от една страна типичните и традиционни за българското общество отношения, в които братята и сестрите са част от най-близкия родствен и семеен кръг, в който връзките помежду им са изградени на взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост; а от друга - че са възможни конкретни житейски обстоятелства, при които привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците да причини на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена близост, поради което е справедливо да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. Изводите на въззивната инстанция, която е приела за установена по делото първата хипотеза, са съобразени с критериите за изключителност, възприети в практиката на ВКС, че възможността за обезщетяване на други лица, извън посочените в ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г., се допуска по изключение Несъгласието на касатора с изводите на състава на САС, че емоционалната връзка между ищцата и починалия й брат не може да бъде определена като изключителна не е основание за допускане на касационното обжалване. Именно изводът за недоказана изключителност на отношенията между родствениците, която да е довела до търпене на необичайни и изключителни по характер морални страдания от преживелия, е обусловил отхвърлянето на предявения иск. Неуместно е позоваването на допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК при наличието на прието тълкувателно решение по въпроса, чиито постановки, както се посочи, са правилно приложени в обжалваното решение. Разноски за производството не се присъждат, тъй като ответната страна не претендира такива. Мотивиран от горното, Върховния касационен съд, ТК, І т.о: