Определение № 60334 от 04.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 2150/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на В. И. В. против решение № 192 от 07.07.2020 г. по гр. дело № 146/2020 г. на Пловдивски апелативен съд. Ответникът по касация – ЗД.”Евроинс“ АД, [населено място], чрез пълномощника си – юрк.Я. Н. – Ц. е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. И. М. е поддържал основания по чл.280,ал.1, т.1 и 2 ГПК. Поставил е въпроса – „ Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „ Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси“. Направено е кратко оплакване, че съдът не бил отчел нивата на застрахователните лимити, което противоречало на изброени от касатора съдебни актове на ВКС. Поставен е въпросът „ Кои са критериите за определяне на справедливо обезщетение“. Развито е разбирането на страната за установеност на такива критерии с ППВС № 4/68г., доразвити в редица изброени съдебни актове. В тази връзка е направено общо оплакване, че съдът не е съобразил това и е определил занижен размер на обезщетението.Поставен е въпросът – „ За да се приложи разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД и определеното обезщетение да се намали поради съпричиняване на вредоносния резултат следва ли да бъдат ангажирани категорични доказателства, че настъпилите, с оглед механизма на конкретното ПТП вреди, не биха се появили или биха били в по-малък обем,ако пострадалият е ползвал светлоотразителна жилетка и / или ППС е било оборудвано със светлоотразители“. Изброена е съдебна практика определяща задължение на решаващият съд да направи мотивиран извод за наличие на съпричиняване. Страната е направила и конкретни оплаквания, свързани с неправилност на фактическите изводи на състава, изразени в това че не бил обсъден доказателствения материал в цялост. Други доводи не са развити. Касаторът, чрез пълномощника си адв.И. М. не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. ОСГТК на ВКС с т. 1 на ТР № 1/09г. дефинира правният въпрос като такъв, който е включен в предмета на спор и е от значение за изхода на конкретното дело. В изложението са формулирани три въпроса, първите два, от които имат сходно съдържание, свързано с критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по реда на чл.52 ЗЗД. Така поставен втория въпрос / обобщаващ по отношение на първия / е общ и относим към всяко производство за непозволено увреждане от ПТП, като своят отговор същият е получил чрез задължителна практика, цитирана и от касатора – ППВС №4/68г., както и с казуална такава, с която въззивният съд се е съобразил. Освен това, решаващият състав е изложил подробни и ясни мотиви за определяне на този размер обезщетение. Така, съдът изрично е обсъдил и фактите, на които се е позовал и касатора в изложението и в касационната жалба в това число са изложени и подробни съображения свързани с перценка на лимитите и икономическите условия в страната. В тази връзка е съобразил всички критерии, с оглед установените от страните по спора факти. Или, в случая, съдът е изложил съображенията си за определяне конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди, като е разгледал именно критериите залегнали в цитираното от касатора ПП ВС №4/68г. Несъгласието с правните му изводи не обосновава довод за допуснато от състава отклонение от задължителна практика. Или, дори и да се приеме за релевантен така формулирания втори въпрос, страната не обосновава извод за наличие на установен допълнителен критерий, още повече, че липсват и развити конкретни доводи относими към общо поддържаното чрез изброяване противоречие с тълкувателна и казуална практика. В тази връзка, следва да се отбележи, че развитите оплаквания за неправилност на изводите на състава не обосновават довод за допускане на решението до касационно обжалване, тъй като се разглеждат само ако бъде допуснато такова. Първият поставен въпрос не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същият е общ и обоснован единствено с оплакване за неправилност на изводите на състава, тъй като страната е сочила, че съдът не бил обсъдил нарастващите лимити на застраховката “ Гражданска отговорност“. Извън това, че това твърдение, както бе отбелязано е фактически невярно, с оглед мотивите на въззивният съд, но и липсва конкретно посочване в какво се изразява несъобразяването на състава с нарастващите лимити на процесната застраховка и как, според касатора, този факт се отразява на крайният извод на съда, какво точно- като факти, валидно въведени и доказани в процеса е следвало да бъдат обсъдени и как в тази връзка се извежда противоречието с цитираната практика, с която е прието, че съдът следва да съобразява тези лимити/ което в случая е направено /. От общите оплаквания, включени в изложението се налага извод, че под „необсъждане“, в случая, касаторът разбира невъзприемане на неговото разбиране относно справедливостта на определения размер. Третият поставен въпрос също не е релевантни, тъй като е изведен от оплакванията на касатора за неправилност на акта и от неговото разбиране по отношение на установените по спора факти, а не от решаващите изводи на състава, който противно на твърденията на страната е изложил мотиви и по отношение на това как е формиран извода му за съпричиняване от пострадали на вредоносния резултат. И този въпрос също така е обсъден и обоснован с оплаквания за неправилност на акта. Следователно, така поставени, въпросите съдържат оплакване на касатора, несъобразено с мотивите на въззивният съд, а съставляващо такова за неправилност на изводите му, което не е предмет на разглеждане в тази фаза на касационното производство. Или, касаторът не е развил релевантни доводи по поддържаното основание – чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като е цитирал практика на ВКС, указваща по задължителен за съдилищата начин предпоставките, които следва да разгледа съдът при определяне размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД и които, в случая, въззивният съд е обсъдил. Обстоятелството, че при различна фактическа обстановка, съдилищата определят различен размер обезщетения, не налага извод за противоречиво приложение на чл.52 ЗЗД, тъй като преценката за стойностния адекват на вредата винаги се извежда от конкретно установените факти по спора. Критериите за приложението на чл.52 ЗЗД също са изяснени, чрез нормативна практика на Върховния съд – ППВС № 4/1968 г., с която съдилищата / вкл. и цитираната практика на ВКС/а в случая и въззивният съд се съобразяват при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани по правните спорове, съобразно конкретните особености на разглежданите случаи. Или твърдението за отклоняване от практика на ВКС, въпреки излагането от страна на съда на всички установени по спора факти в контекста на основателността на претенцията не може да обоснове довод за допускане на решението до касационно обжалване. Поради това и така поддържаното от касатора общо противоречие не обосновава извод за наличие предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 ГПК. Касаторът само е отбелязал основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по отношение на така поставените въпроси, обосновани от него чрез поддържане на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Страната не е развила каквито и да било доводи по него, съобразно изискванията на фактическия състав на нормата- не са посочени нито актове на КС на РБ, нито такива на СЕС, нито е разглеждано противоречие с такива актове. С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение