Определение № 348 от 15.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 1533/2021 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. А. А. срещу решение № 260068/22.03.2021 г. по в. т. д. № 621/2020 г. на Апелативен съд П., с което е отменено решение № 292/08.07.2020 г. по т.д. №424/2019 г. на Окръжен съд Пловдив и е отхвърлен изцяло иска на касатора, предявен срещу „ЗД „БУЛ ИНС“ АД, за заплащане на сума в размер 50 000 лв. /при искова претенция от 150 000 лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на брат ѝ Д. К. П., настъпила вследствие ПТП на 13.05.2017 г.

В подадената жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради необоснованост и нарушение на материалния закон – чл. 45 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД, както и на съдопроизводствените правила. В изложението на основания за допускане на касационно обжалване се обосновава приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формулират се въпроси, които според касатора са включени в предмета на делото и са обусловили мотивите на въззивната инстанция. Въпросите са следните:

1. „Какви са критериите за определяне наличие на трайна и дълбока емоционална връзка между лицето, претендиращо обезщетение, и починалия близък родственик в хипотезата на пряк иск срещу застрахователя?“

2. „Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, при наличието на събрани по делото доказателства, обосноваващи изградена между починалото лице и преживелия го родственик особено близка връзка, респ. действително претърпени от последния вреди?“.

Заявява се становище, че по въпросите въззивният състав се е отклонил от задължителна практика на ВКС, намерила израз в ТР № 1/21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, и казуална практика на ВКС, обективирана в решение № 26/04.06.2019 г. по т.д. № 1505/2016 г. по описа на ВКС, ТК, второ отделение, решение № 372/14.01.2019 г. по т. д. № 1199/2015 г. по описа на ВКС, ТК, второ отделение; решение № 70/03.06.2019 г. по т. д. № 755/2018 г. по описа на ВКС, ТК, второ отделение; решение № 310/06.02.2019 г. по т. д. № 2429/2017 г. по описа на ВКС, ТК, второ отделение; решение № 5/28.02.2019 г. по т.д. № 1404/2018 г. по описа на ВКС, ТК, второ отделение; решение № 20/30.06.2020 г. по т.д. № 376/2018 г. по описа на ВКС, ТК, първо отделение.

При изложените доводи в касационна жалба се формира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено, като предявеният иск бъде уважен за сумата от 50 000 лв., както и да бъдат присъдени сторените пред трите съдебни инстанции разноски, включително за адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

От ответника по касация „ЗД „БУЛ ИНС“ АД е подаден отговор, с който се оспорва наличието на основание за допускане на решението до касационен контрол, както и основателността на касационната жалба. Релевира се разбиране, че формулираните въпроси са намерили отговори в казуалната практика на ВКС, с която въззивният съд се е съобразил. По основателността на жалбата застрахователното дружество поддържа, че между кастора и пострадалия е била налице обичайна, а не изключителна връзка на привързаност, обуславяща основателност на исковата претенция съобразно разясненията, дадени с ТР № 1/21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

Исковото производство е образувано по предявена от Д. А. А. срещу „ЗД „БУЛ ИНС“ АД претенция за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на нейния брат Д. К. П., настъпила вследствие ПТП на 13.05.2017 г. Ищцата счита, че вредите ѝ следва да бъдат обезщетени с изплащане на сума в размер на 150 000 лв.

С атакуваното в настоящото производство решение въззивният съд е приел, че предявеният срещу застрахователното дружество иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от Кодекса за застраховане е неоснователен. В мотивите на въззивното решение съдът е анализирал събраните по делото гласни доказателства и е достигнал до извод, че между ищцата и покойния Д. е била изградена емоционална връзка, характеризираща се с типичните за българското общество проявления на близка родствена връзка, но не онази силна духовна привързаност, която да даде по изключение правото на обезщетение за неимуществени вреди. При тези факти съдът е преценил, че изключението, визирано в мотивите на ТР № 1/21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, не е осъществено.

Не са налице твърдените от касатора основания за достъп до факултативен касационен контрол на въззивното решение.

Предпоставките за определяне на кръга лица, имащи право на обезщетение от загубата на свой близък, са разяснени в ТР № 1/21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, на което се е позовал и въззивният съд. В цитираното решение е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/15.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., и по изключение всяко лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В мотивите е акцентирано, че следва да се отчитат конкретните житейски обстоятелства, поради които привързаността между братя и сестри е станала толкова силна, че загубата на родственика е причинила страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене обичайно присъщите. Концепцията на соченото тълкувателно решение е доразвита с решение № 372/14.01.2019 г. по т. д. № 1199/2015 г. и решение № 92/17.11.2020 г. по т. д. № 1275/2019 г. на второ ТО на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Дадените в тях разрешения следва напълно да се споделят, като същите са съобразени изцяло от въззивния съд. Ето защо, не е налице твърдяното от касатора отклонение от практика на ВКС.

При липса на сочения селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК относно въпрос първи, касаещ критериите за определяне наличието на трайна и дълбока емоционална връзка на касатора с пострадалия, т.е. касаещ материалноправната легитимация на ищцата да претендира обезщетение от смъртта на своя брат, безпредметно се явява обсъждането на въпроса как следва да се определи размерът на обезщетението така, че да е изпълнено изискването на чл. 52 ЗЗД той да е справедлив.

При изхода на делото пред настоящата инстанция и на основание чл. 81 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в доказания по делото размер.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС