Определение № 3536 от 11.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 1401/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Олимпия парк“ ЕООД, [населено място] и касационна жалба на В. П. Д. – Л. против решение №40 от 06.03.2025г. по т.д.420/2024г. на Пловдивски апелативен съд. Страните взаимно оспорват жалбите си. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: По касационната жалба на „Олимпия парк“ ЕООД, [населено място]: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез адв. Т.С. е очертал предмета на спор. Изложени са накратко доводи по отношение на неправилност на решението в обжалваната част, така квалифицирани и от касатора. Поддържано е противоречие с ТР ОСТК №2/ 20, като връзка е намерена в това, че „съдът изобщо не е разгледал „ направеното възражение, че изявление за прихващане може да бъде правено само при наличие на насрещни ликвидни и изискуеми вземания. След общо оплакване за неправилност на решението са поставени следните въпроси: 1/“Може ли да бъде направено валидно изявление за прихващане, ако активното вземане не е ликвидно и изискуемо и е било изрично оспорено извънсъдебно от длъжника?“.2/ „ Прихващащият, когато неговото изявление за прихващане не е ликвидно и изискуемо следва ли да бъде разглеждан като изправна страна по договор за продажба, когато е прихванал насрещното си задължение по същия този договор?“ и 3 / „Следва ли съдът да изследва въпроса за ликвидността и изискуемостта на едно активно вземане в спор за изпълнение на договор, когато това вземане е прихванато със задължение на страната и когато другата страна изрично е оспорила съществуването му по извънсъдебен ред?“. Заявено е лаконично, че първите два въпроса имали „отношение към касационното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а третият – към касационното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава довод за допускане на решението до касационно обжалване в атакуваната от него част. Поставените първи два въпроса в хипотеза на чл.280,ал.1, т.1 ГПК не са релевантни не само поради това, че са хипотетични и съдържателно изискват установеност чрез доказване на определени факти по спора, но и същите не са свързани с решаващите мотиви на състава, който не ги е разглеждал, както и самият касатор е отбелязал с оплакването, че съдът не бил разгледал неговото възражение в поддържания от него контекст. Доколкото, в случая съдът е разглеждал изправност на купувача, с оглед заявеното прихващане със задължение произтичащо от забавено изпълнение, то така поставени въпросите са неотносими към мотивите на акта. Съдът е разглеждал изправността на купувача по предварителен договор, който не е заплатил остатъка от цената, поради неизправност на продавача, който към този момент е бил в забава да изпълни поетите си задължения по договора. Третият поставен въпрос е с аналогично съдържание и по отношение на него следва да се има предвид вече изложеното. Освен това, страната не е развила каквито и да било съображения по допълнителния критерий, съобразно неговата дефинитивна определеност с т.4 на ТР ОСГТК № 1 /09г. Оплакванията на страната за неправилност на изводите на състава са ирелевантни към поддържаното основание, както по чл.280,ал.1, т. 1 ГПК така и по това по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. При така заявеното изложение, решението в обжалваната част не следва да бъде допуснато до касационно обжалване По касационната жалба на В. П. Д. – Л.: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, страната, след очертаване предмета на обжалване е поставила въпросите – 1/Налице ли е щета под формата на пропусната полза, изразяваща се в пропуснато сигурно увеличаване на имуществото на купувача, от което същият е лишен от недобросъвестния продавач по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот поради продажбата му на трето добросъвестно лице и съставляваща разликата между пазарната цена на обещания имот към момента на възникване на задължението за сключване на окончателен договор, и договорената цена?“ 2/ „“Развален ли е по право на основание чл.89 ЗЗД предварителен договор, ако неизпълнението е станало невъзможно изключително поради виновното недобросъвестно поведение на продавача, изразяващо се в отчуждаване на предмета на договора в полза на трето добросъвестно лице поради падежа на задължението за сключване на окончателен договор ?“ и 3 / „Нищожна ли е клауза за неустойка, уговорена изрично между страните, като кумулативна – за забавено изпълнение и за пълно неизпълнение, ако волята им е била същата да съчетае едновременно трите функции на обезпечение, обезщетение и санкция?“. По първия въпрос страната е поддържала основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като е сочила противоречие със задължителна и казуална практика. По втория въпрос страната е поддържала основание по чл.280,ал.1, т.1 ГПК, като е изброила актове на ВКС, в които според нея било прието, че договор се разваля по право само в хипотеза на невиновна невъзможност за неизпълнение. Посочено е в противоречие с това разбиране, че съдилищата били допуснали противоречива практика по въпроса, поради което било налице и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По третия въпрос е поддържано противоречие с изброени актове на ВКС, с които, според касатора, се приемало, че при кумулативно уговорени неустойки – за неизпълнение и за забавено изпълнение се дължали и двете. Страната е поддържала и основание по чл.280, ал.2, предл.3-то.ГПК, по което са развити оплаквания за „ противоречие с материалния закон и неговото неправилно приложение относно изводите на съда в контекста на оплакванията на страната за неправилност на акта, възпроизведени от касационната жалба. Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава извод за допускане на решението до касационно обжалване. Първият поставен въпрос е релевантен като обусловил решаващите изводи на състава. Страната обаче не защитава допълнителен критерий по този въпрос. Тя е поддържала основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК като е посочила, че по въпроса, съдът не е съобразил ТР ОСГТК № 3 /12г. Този довод е обоснован единствено със защитното й твърдение, че налице било неосъществено увеличение на имуществото на купувача а не само една неосъществена възможност, като този довод е подкрепен с твърдение за неправилност в контекста на развитите оплаквания на касатора. Изводите,обаче, на въззивния съд не само не са в противоречие с цитираната тълкувателна практика но изцяло са в нейно съответствие. Нещо повече, обсъждайки подробно приетото с това тълкувателно решение, съдът се е позовал и обосновал решаващите си изводи с неговите постановки, като е приел, че пропуснатата полза като елемент от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение, следва да бъде изрично доказана в процеса. Съставът подробно е разгледал оплакванията на страната заявени и във въззивната жалба, като е обосновал изводите си отново с разясненията, обективирани в мотивите на обсъжданата задължителна практика. Съдът е посочил, също така, че и сочената практика на ВКС / посочена и в изложението/ е неотносима тъй като евикцията е коренно различен институт от неизпълнението на предварителен договор, по който собствеността не е транслирана и продажната цена не е заплатена, а е била върната. Съдът и в случая подробно и в съответствие с цитираната практика е разгледал доводите и оплакванията на страната. Или, касаторът не обосновава извод за валидно въведен допълнителен критерий по така поставения въпрос. Вторият поставен въпрос е релевантен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, но същият отново е незащитен като допълнителен критерий. Цитираната практика на ВКС е неотносима към поставения въпрос, поради това, че разглежда различни искове при различна фактическа обстановка – така напр. решение № 181 /16 г. на ВКС ІІІ г.о разглежда признаците на признанието по чл.116б.“а“ ЗЗД във връзка с неподписан от двете страни проекто-договор за преуреждане на отношенията им, решение №739/08г. на ВКС, ІІ т.о.третира невъзможност за изпълнение на приватизационен договор, решение № 67 /19 на ВКС, ІІ т.о.разглежда въпроса за това дали противозаконното отнемане на лизингова вещ е основание за прекратяване на договор по чл.89 ЗЗД като изводът, който е направил съдът е различен от обобщаващият извод посочен от касатора и т.н. Изобщо, доколкото тази практика въобще третира приложението на чл.89 ЗЗД, то същата не съдържа направения от касатора извод за това, че само невиновната невъзможност за изпълнение е основание за разваляне договора по право. Правно необосновано страната счита, че основанията по чл280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.1, т.3 ГПК са съвместими. Второто основание винаги е изключено, когато е налице практика на ВКС еднозначно разрешаваща правният въпрос, а такава е налице по него и същата е изцяло в съответствие с разрешенията по въпроса дадени от въззивният съд. Извън това, страната е разглеждала противоречива практика на съдилищата, която при наличие на такава на ВКС е ирелевантна към поддържаното основание по чл280, ал.1, т.3 ГПК. Следва да се отбележи още, че не е достатъчно, съобразно разясненото съдържание на разглежданото основание с т.4 на ТР ОСГТК № 1 /09г. за неговото установяване само възпроизвеждане на текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Въпрос № 3 не е релевантен, тъй като не е разглеждан от възивния съд, в контекста придаден му от касатора В. Д. -Л.. Този извод се налага от подробните мотиви на съда, обосновани с постановките на ТР ОСГТК №7/13г., изрично разрешили въпроса с дължимостта на неустойка в хипотеза на развален договор, поради неизпълнение на длъжника. Страната е поддържала и основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК, като е развила изцяло доводите си за неправилност на решението застъпени и в касационната жалба. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Това основание, в случая, страната е поддържала лаконично с оглед общи оплаквания за неправилност на изводите, а не за очевидна неправилност,. Или с това изложение, касаторът не обосновава извод за наличие предпоставки по чл.280, ал.2 пр. 3-то ГПК. С оглед горното не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение