Определение № 743 от 27.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 706/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. Г. Д. Н. е подала касационна жалба срещу решение № 2090 от 15.12.2009 г. по гр.д. № 451 от 2009 г. на Пловдивския окръжен съд, 8 състав, с което е оставено в сила решение № 88 от 13.11.2008 г. по гр.д. № 4300 от 2007 г. на П. районен съд,10 състав и е осъдена на основание чл.108 от Закона за собствеността да възстанови собствеността и предаде владението на жилище с площ от 85 кв.м., заемащо целият първи етаж от триетажната жилищна сграда, изградена в У. ІІ-155 в кв.133 по плана на [населено място], [улица]. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението в предметното поле на чл.281, т.2 и т.3 ГПК. Правят се оплаквания, които са били правени и в предходните инстанции и са обсъдени в мотивите на атакувания съдебен акт. В представеното изложение се позовава на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК защото счита, че допускането на касационното обжалване би имало значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поставя въпросите: “налице ли е правен интерес за касаторката да атакува продажбата по която тя не е страна като нищожна, поддържайки, че е сключена от сина й като обезпечение за получен от него заем; допустима ли е събирането на гласни доказателства за установяване, че сделката е сключена като обезпечение за заем и на последно място възможно ли е придобиване на правото на ползване на оригинерно основание. По така поставените въпроси касаторката счита, че въззивният съд се е произнесъл в отклонение от практиката на ВКС и представя съдебни решения. Ответника Р. П. К. е представил възражение, в което излага аргументи за недопускане на касационната проверка на решението защото счита, че касираният акт е съобразен с трайната съдебна практика. Ответниците В. Г. Н., Г. П. Н. и В. П. Н. не са представили отговор. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение намира, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на Г. Д. Н. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА, тъй като не са налице условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В изложението касаторката твърди, че касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не посочва по кой застъпен в решението правен въпрос се налага промяна на съдебната практика, нито пък посочва въпрос по който липсва такава. Напротив, представяйки решения на ВКС подържа, че Пловдивския окръжен съд се е отклонил от практиката на ВКС. Пловдивския окръжен съд е уважил предявеният от Р. П. К. ревандикационен иск срещу Г. Д. Н., В. Г. Н., Г. П. Н. и В. П. Н. за жилище с площ от 85 кв.м., заемащо целият първи етаж от триетажната жилищна сграда, изградена в У. ІІ-155 в кв.133 по плана на [населено място], [улица] защото е намерил, че ищеца е собственик който се легитимира с н.а. № 118, т.06, рег. № 9151, н.д. № 979 от 2007 г., а ответниците го държат без правно основание. Направеното правопогасително възражение от всички ответници, че сключената сделка не е породила вещно- транслативен ефект защото праводателя на К. не е бил собственик не е установено. Праводателя на ищеца е А. К. М., която е получила имота по договор за покупко -продажба от покойния П. Н. Н./ син на касаторката/ и неговата съпруга В. Г. Н. с н.а. № 147, т.06, рег.5924, н.д. № 854 от 2005 г. Няма спор, че продавачите по този договор са били собственици. Възражението, че този пъри договор за продажба е нищожен защото е сключен като обезпечение за получен кредит, т.е. в хипотезата на чл.152 ЗЗД не е установено. Единствено ответницата В. Г. Н., която е и продавач по сделката твърди ,че е налице такова съглашение. Това нейно възражение не е подкрепено с писмени доказателства, в каквато насока е изискването на чл.164, т.5 ГПК и чл.165, ал.2 ГПК. Касаторката е направила и правопогасителното възражение, че ползва жилището на правно основание по реда на придобито по оригинерен начин право на ползване от предходния собственик. Въззивният съд е приел че това възражение не е било установено от разпитаните по делото свидетели. От изложеното се установява, че при постановяване на решението Пловдивския окръжен съд се е ръководил от трайната съдебна практика формирана по отношение допускане на свидетелски показания при условията на чл. 164 и 165 ГПК, както и по отношение на установяване на съглашение по реда на чл.152 ЗЗД и по придобиване на оригинерно основание на вещното право на ползване. Промяна на съдебната практика по посочените въпроси не се налага. Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационна проверка на делото, тъй като по поставените въпроси съществува трайна съдебна практика, която е съобразена от решаващият съд и която не се налага да бъде променяна. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,