Определение № 1576 от 28.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4411/2024 г.

Производството е образувано по касационна жалба от Ю. Ю. К., чрез адвокат Г. К., срещу въззивното решение № 357/09.07.2024г. постановено от Окръжен съд – Благоевград по в.гр.д. № 445/2024г. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради съществено нарушение на материалния закон и недопустимост. Насрещната страна А. С. Т., редовно уведомена, не е депозирала писмен отговор. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в определения от ГПК срок. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. С обжалваното решение въззивният Окръжен съд – Благоевград е потвърдил решението на първостепенния Районен съд – Петрич, с което е прието за установено, че Ю. Ю. К. дължи на А. С. Т. сумата от 9 945лв., представляваща дължима сума по договор за заем, сключен между страните на 20.04.2017г. в [населено място], ведно със законната лихва върху нея, считано от 29.12.2022г. до окончателното плащане, за която сума е издадена Заповед №1057/30.12.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1773/2022г. на Районен съд – Петрич. Съставът на Върховния касационен съд намира, че делото следва да бъде изпратено на Благоевградски окръжен съд за преценка наличието и поправка по реда на чл. 247, ал. 1 от ГПК на допусната явна фактическа грешка в диспозитива на въззивното решение, доколкото в мотивите на същото е прието, че вземането по процесния договор е в евро, а диспозитива на решението е постановен за сума в лева, в противоречие с разясненията дадени в ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС. По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд,