Определение № 60681 от 07.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1728/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. И. М., В. Д. М., А. Д. М. и К. Д. М. срещу решение №.260210/12.01.21 по г.д.№.8316/19 на СГС, ІV В – с което решение №.18465/14.11.16 по г.д.№.79677/15 на СРС, ІІ ГО, 78с., е обезсилено – в частта, с която „БДЖ Товарни превози“ЕООД е осъдено да плати на наследодателя им Д. М. М. на основание чл.200 КТ 45000лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от трудова злополука, настъпила на 29.09.15, ведно със законната лихва, считано от 29.09.15 до окончателното заплащане, 1134лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на исковата молба 18.12.15 до окончателното изплащане, 1215,77лв. разноски – както и в частта, с която БДЖ „Товарни превози“ЕООД е осъдено да плати по сметка на СРС на основание чл.78 ал.6 ГПК 1845,36лв., и искът е отхвърлен за разликата до 75000лв., а делото е върнато за ново гледане от друг състав на същия съд. Ответната страна“БДЖ Товарни превози“ЕООД оспорва жалбата. Третите лица помагачи НК“Железопътна инфраструктура“, „Дженерали застраховане“АД и И. В. М. не вземат становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и от процесуално легитимирано за това лице. Тя е процесуално допустима с изключение на частта по претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди. Размерът на същата е под предвидения в чл.280 ал.3 ГПК минимум от 5000лв. – поради което и въззивното решение в тази му част не подлежи на касационно обжалване, респективно касационната жалба, касаеща горната част, следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е прието, че пасивно легитимиран по иск с правно основание чл.200 КТ е работодателят; съгласно пар.1 т.1 ДР КТ работодател е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономическо образувание, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, вкл. за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползувател. Отразено е, че към момента на настъпване на процесната злополука на 29.09.15 по делото е безспорно /с оглед становищата на страните и представеното допълнително трудово споразумение/, че Д. М. е бил в трудово правоотношение с Поделение за товарни превози София - със седалище и адрес на управление [населено място], ул. „Владайска река“2, което е могло самостоятелно да наема работници или служители по трудово правоотношение и е негов работодател – а не с „БДЖ Товарни превози“ ЕООД – в чиято организационна структура е това поделение. Посочено е, че ако при извършената служебна проверка относно наличието на обсъжданата абсолютна процесуална предпоставка бъде констатирано, че исковете по чл.200 ал.1 КТ са предявени срещу ненадлежна страна, както е в случая – а не срещу работодателя, съдът следва да укаже на ищеца да отстрани в определен срок тази нередовност на исковата молба чрез предприемане на действия за конституиране на надлежен ответник, като при неизпълнение на указанията производството да бъде прекратено; тези действия следва да бъдат предприети от първоинстанционния съд /при наличие на такъв порок същият не може да се отстрани чрез конституирането на надлежен ответник във въззивното производство, тъй като това би довело до ограничаване на защитата на тази страна с оглед въведените в действащия ГПК преклузии, в условията на ограничен въззив и забрана за събиране на доказателства във въззивното производство, освен предвидените изключения/. След като визираната нередовност е довела до постановяване на решение срещу ненадлежна страна – лице, което няма качество работодателя, първоинстанционното решение в обжалваните части и в частите, касаещи произнасяне по чл.78 ал.6 ГПК, следва да бъде обезсилено като недопустимо, а делото-върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав /ТР 1/13, ОСГТК, т.5/. Съдът е отбелязал, че му е известна практиката, сочена в защитата на ищеца, но не я споделя - тъй като в дадената хипотеза се касае за специална работодателска правоспособност, регламентирана от законодателя с императивни норми - и поддържа постановките в горецитираното тълкувателно дело, които са приложими по отношение на всички видове гражданскоправни спорове. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с въпрос „за материалната и процесуалната легитимация на юридическо лице като ответник по трудов спор, възникнал по иск на лице, работодател на който по смисъла на пар.1 т. ДР КТ е поделение на юридическо лице“ /реш.№.325/22.07.11 по г.д.№.954/10, ІV ГО, реш.№.301/12.06.12 по г.д.№.966/09, ІV ГО, реш.№.380/10.01.4 по г.д.№.2034/13, ІV ГО/. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване са налице. Съгласно задължителната практика, в това число цитираната, в качеството си на работодател по смисъла на §1 т.1 ДР КТ организационно обособената структура притежава специална правоспособност да участва като страна в производство по трудови спорове, но постановеното спрямо нея решение обвързва юридическата личност, в чиято организационна структура тя е включена; касае се за процесуална легитимация на работодателя като главна страна по трудови дела - но не като процесуален субституент, чиято легитимация измества тази на юридическото лице /което, предвид обвързаността си от решението, е също процесуално легитимирано да участва по делото като главна страна/; поради това и в този случай като надлежни страни в процеса могат да участват както организационно обособената структура - поради призната й от КТ правоспособност по трудови спорове, така и юридическото лице, в чиято структура е и в чиято правна сфера настъпват правните последици на решението /реш.№.325/22.07.11 г. по г.д.№.954/10, ІV ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК, реш.№.301/12.06.12 по г.д.№.966/09, ІV ГО, реш.№.380/10.01.4 по г.д.№.2034/13, ІV ГО/. Обосновани са твърденията на касаторите, че, като е приел, че юридическата личност, в чиято структура е работодателят на ищеца и в чиято правна сфера настъпват последиците, не е надлежна страна по спора, въззивният съд е дал разрешение на горепосочения правен въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС. С оглед на изложеното по него следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Мотивиран от горното и доколкото касаторите не дължат държавна такса, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,