Определение № 52 от 11.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4436/2015 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. ,чрез ТД на Комисията [населено място], срещу решение №.96 от 14.04.2015г по гр.дело № 304/2014г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение №132 от 26.05.2014г на Габровски окръжен съд ,включително в частта ,с която са отхвърлени искове за отнемане в полза на държавата на имущество ,придобито от престъпна дейност и заместващата облага от продажба на недвижимо имущество ,моторни превозни средства и дружествени дялове на основание чл. 4 ал.1, ал.2 ЗОПДИППД(отм). В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се посочва чл. 280 ал.1 от ГПК. Противоречиво спрямо установена практика разрешение, основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се поддържа по въпроса каква трябва да е причинната връзка между придобитото имущество и престъпната дейност. В ТР № 7 от 30.06.2014г ОСГК се посочва необходимост да има пряка ,или косвена връзка между двете ,достатъчна за да се предположи логически ,с оглед обстоятелствата по делото ,както и да не е установен законен източник в придобиването на имуществото, за да бъде то отнето по реда на чл.28 ЗОПДИППД(отм). Въззивният съд е дал разрешение в противоречие с установената практика по този въпрос, тъй като се е концентрирал единствено върху конкретната сума, придобита от конкретната престъпна дейност на ответника - в случая извършени без разрешение банкови и др. финансови сделки, престъпление по чл. 252 ал.2 НК. По вид и характер дейността позволява натрупването на значителни суми. Законът говори за пристъпна дейност, а не за престъпно деяние. Конкретното деяние е отпускане на три заема. Комисията счита ,че ВТАС е обвързал решението си и обосновката му с конкретното деяние ,а не с престъпната дейност ,така е стеснил приложното поле на закона ,противно на неговите цели ( чл. 2 ЗОПДИППД,отм) Тезата на касатора за противоречие по формулирания въпрос се обвързва с отговора, даден от съда на въпроса дали относно стойността на дадените конкретно парични заеми (установени три на брой и инкриминирани по чл. 252 ал.2 НК с влязла в сила присъда№132 от 17.10.2011г на Габровски ОС ) следва да се приеме, че е посочената в осъдителната присъда. Изтъква се, че въпросът за връзката между престъпление и придобито имущество е изразена в реш. №289/2014г по гр.д № 612/2014 ІІІ г.о, на която практика обжалваното решение противоречи, доколкото не се основава на вида и характера на установената престъпна дейност, а само на конкретния резултат. Повод за това дава приетото от въззивния съд, че установеното с присъдата по отношение размера на трите конкретни заема ,в паричен номинал ,обвързва съда при изводите му относно дохода, от тук и по отношение на подлежащото на отнемане при исковете с право основание чл. 4 ал.1 и ал.2 ЗОПДИППД (отм). Като не е направил извод за основателност на предположението, че имущество придобито преди конкретния момент, на конкретната престъпна дейност, респ. исковите суми в резултат на имуществени трансформации може и следва да бъдат отнети,въззивният съд е постановил решение в противоречие със задължителна за него практика на ВКС. Отговор от ответника В. В. Г. не е постъпил. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Не и налице основание по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК поради противоречие на обжалваното решение с ТР №7 от 30.06.2014г ОСГК, по въпроса каква трябва да бъде причинната връзка между престъпната дейност и придобитото имущество, за което не се установява законен източник.Въззивният съд се е ръководел именно от указанията по Тълкувателно решение № 7 от 30.06.2014г ОСГК ,като за една част от имуществото, придобито десет години преди ответникът да предприеме инкриминираната престъпна дейност, изразяваща се в предоставяне на парични заеми без разрешение и осъществявана от него след 2009г, обосновано и логически е изтъкнал липсата на каквато и да било връзка. Следствието не може да предхожда причината и при проявната форма на конкретната престъпна дейност съдът е съобразил зависимостта на облагодетестването от вида на конкретното престъпление. По отношение размера на дадени три заема от ответника на физически лица, като санкционирана от наказателното право негова дейност - деяния по чл. чл.252 ал.2 НК, въззивният съд е изтъкнал обвързващо значение на влязлата в сила присъда що се отнася до размера им, но правната преценка на съда не е в изражение на тезата, която К. оспорва чрез въпроса ,нито дава основание за довод, че по поставения правен въпрос има противоречие. На първо място, това имущество е отнето на основание чл.4,ал.2 ЗОПДИППД(отм) и в тази част първоинстанционното решение е потвърдено от въззивния съд .Позоваването на чл. 300 ГПК в мотивите на въззивното решение е само за установения размер на самите заеми в парично изражение, тъй като комисията е поддържала ,че същите следва да се съобразят като незаконен доход за ответника в размерите, посочени при сключване на договорите за ипотека с цел обезпечаването на трите заема с конкретни физически лица .Доколкото задължително съдържание при формалния договор за ипотека е посочването на вземането, което ипотеката обезпечава, същото е било посочено в нотариалните актове ведно с лихвите за целия договорен преиод (т.е сумарно) Комисията е основала иска си на твърдение ,че тази сума е подлежаща на отнемане облага, а такъв доход безспорно не е бил реализиран от ответника при конкретните обстоятелства .Въззивният съд е посочил ,че при изчисленията следва да се въприеме установената по наказателното дело номинална величина на трите парични заема, предвид установеността на деянията, за които ответникът е осъден.Решаващите съображения на въззивния съд не дават основание на касатора да твърди ,че не е направена разлика между престъпна дейност и престъпното деяние и двете са отъждествени,че облагата от престъпната дейност е приравнена на посочения в присъдата престъпния резултат и пр., както и че по аргумент от чл. 300 ГПК съдът е обвързал решението само с конкретното деяние,без да направи доказателствения извод за престъпната дейност. Мотивите в частта, с която ВТАС е изтъкнал правното значение на присъдата по наказателното дело, са елемент от друга, фактическа и в случая изцяло доказателствена преценка, при съпоставката между доходи и стойност на придобито имущество. Комисията е поддържала ,че стойностно трите отпуснати заема трябва да се сумират като доход от престъпна дейност в размера, който е бил посочен при обезпечаването им с ипотека, който е различен от реалния им, установен размер. Установеният размер е общо 32 600 лева заедно с реално получените лихви, или за целите на процеса - 153,54 месечни работни заплати (М.). След като въззивният съд не е приемал, че престъпната дейност съгласно чл. 3 ЗОДИППД (отм) се свежда само до тези три отпуснати заема като деяния от състава на престъплението по чл.252 ал.2 НК по осъдителната присъда, неотносима е съпоставката с реш. № 289 от 19.12.2014г по гр.д № 612/2014 ІІІ г.о, като практика по чл. 290 ГПК в отговор на поставения правен въпрос. Не се обосоновава противоречие Конкретни са били фактическите и правни съображения на въззивния съд за частично отхвърляне на исковете в една част, но въпросите не са формулирани във връзка с тези решаващи съображения, подробно изложени на стр. 19-21,стр. 24-25 от мотивите на решението. Законът изисква връзка между престъпната дейност и имуществото, което се отнема и отговорът на въпроса към кой момент се установява дали имуществото е придобито от престъпната дейност, е обусловен от тази връзка.Отговорът е в зависимост от вида на конкретното престъпление и от установената или предполагаема връзка с облагодетелствуването, както и от начина на придобиване. Преценката за доходите на извършителя, разходите, съответно влагането на средства от законен източник в конкретното придобиване, се извършва също към момент, който се определя от горните обстоятелства, при имуществени трансформации включително.С тази преценка най-напред следва да се ангажира ищцовата комисия ,за да предяви мотивирано иска, а не обезателно да претендира отнемане на всичко, придобивано като имущество двадесет години назад.Воден от гореизложеното ВКС, ІІІ г.о