Определение № 677 от 27.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 508/2015 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на “С. киноложко дружество” - [населено място] срещу Решение № 1481 от 14.07.2014 г. по ф.д. № 58/ 2010 г. на Софийски апелативен съд, с което потвърдено Решение № 90 от 07.01.2010 г. по гр.д. № 152/ 2005 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен искът по чл. 25 ал. 4 ЗЮЛНЦ срещу ”Българска федерация по кинология” - [населено място] за отмяна на решения, взети на 26.03.2005 г. от ОС на сдружението, с оплакване за неправилност и необоснованост. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа основания по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК, които обосновава с довода, че съдът се е произнесъл по прилагането на чл. 152 и чл.128 ал. 2 ГПК(отм.), които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответникът по касационната жалба ”Българска републиканска федерация по кинология” - [населено място] не излага становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е отхвърлен иск по чл. 25 ал. 4 ЗЮЛНЦ, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. За да потвърди решението, с което е отхвърлен иска за отмяна на решения, взети на 26.03.2005 г. от ОС на „Българска федерация по кинология” - [населено място], въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал, че на посочената дата е проведено ОС на Ф., за да може съдът да съобрази сроковете по чл. 25 ал. 6 ЗЮЛНЦ и да се индивидуализират взетите решения, поради което не могат да се приемат за доказани твърдените от ищеца факти с оглед обстоятелствата по делото - Р.№81/18.07.2011 г. по т.д.№ 809/2010 г. на І т.о. Направил е извод, че липсват доказателства да провеждане на посочената дата на ОС на Ф., като от представения от ищеца устав и документи за плащане от него на членски внос, и от събраните гласни доказателства не следва, че на 26.03.2005 г. е проведено ОС, на което са приети незаконосъобразни решения. По съображения, че съдът не може на основание чл. 128 ал. 2 ГПК (отм.) да приеме за доказано твърдението на ищеца за проведено на 26.03.2005 г. ОС, не може да индивидуализира решенията, чиято отмяна се иска, и да извърши преценка за законосъобразност на процедурата по свикване и провеждане на ОС, е заключил, че предявеният иск е неоснователен. Жалбоподателят не излага защо поддържа, че по изведения въпрос е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Съгласно т.4 на ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото - когато законите са непълни, неясни или противоречиви, които условия в случая не са налице. По приложението на чл. 128 ал. 2 ГПК (отм.) е създадена съдебна практика, включително посочените от жалбоподателя актове, постановени при действието на ГПК(отм.), както и постановеното от ВКС на основание чл. 290 ГПК, задължително за долустоящите съдебни инстанции, цитирано от въззивния съд Решение №81/18.07.2011 г. по т.д.№ 809/2010 г. на І т.о., поради което е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК, като жалбоподателят не обосновава необходимост от изоставяне на създадената съдебна практика или от тълкуване на нормата по начин, различен от вложения в нея. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение