Определение № 194 от 17.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3339/2019 г.

Производство по чл.278, вр. с чл.274, ал.3 ГПК. Образувано по частна касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/, чрез процесуалните представители М. М. и П. П. срещу определение № 400/17.06.2019 г. по ч.гр.д. № 295/2019 г. на Апелативен съд В., с което се потвърждава определение № 89/31.01.2019 г. по гр.д. № 494/2018 г. на Окръжен съд Добрич, за прекратяване на производството поради недопустимост на исковете срещу Д. А. П. по чл.74, ал.1 ЗОПДНПИ (отм.) за отнемане на незаконно придобито имущество на обща стойност 294 226,68 лева. В изложение към касационната жалба се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК по въпроси, които се свеждат за характера на срока по чл.15, ал.2 ЗОПДИППД /отм./ поради противоречие с трайно установената съдебна практика на ВКС и очевидна неправилност на определението. С определение № 370/18.10.2019 г., настоящият състав на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение е постановил спиране на производството по ч.гр.д. № 3339/2019 г. до произнасянето по тълкувателно дело № 1/2018 г. на Общо събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд по въпроса „Какво е правното значение на изтичането на срока за проверка по чл.15 ал.2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ, за възникването надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество”.. С решение № 1/2018 от 04.06.2020 г. по тълкувателното дело, се приема, че изтичането на срока за проверка по чл.15 ал.2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ, не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество, т.е. предвиденият в чл.15 ал.2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност е инструктивен, и е допустимо образуване на производство по чл.28 ЗОПДИППД /отм./, чл. 74 ЗОДНПИ/отм./ и чл.153 ЗПКОНПИ след изтичане на този срок. С оглед отговора на повдигнатия правен въпрос, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че даденото разрешение от въззивния съд в обжалваното определение противоречи на цитираното тълкувателно решение № 1/2018 от 04.06.2020 г. по тълк.дело №1/2018 на ВКС, ОСГК, което е основание за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК и отмяна на определението за прекратяване на производството поради недопустимост на исковете по чл.74, ал.1 ЗОПДНПИ /отм./ за отнемане на незаконно придобито имущество. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение