Определение № 1161 от 12.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 671/2025 г.

Производство по чл.307, ал.1 ГПК. Образувано по молба вх.№ 399720/09.12.2024 г. на Б. П. С., чрез адвокат А. М. от АК - София, с искане за отмяна на влязло в сила решение № 10588 от 20.06.2023 г. по гр.д.№ 58205/2022 г. на Софийски районен съд, потвърдено с решение № 5796/09.11.2023 г. по в.гр.д.№ 8250/2023 г. на Софийския градски съд. с което се отхвърля предявеният от него иск против Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“, гр.София, на основание чл.128, т.2 КТ за присъждане на сумата 910 лева - неплатено увеличение на трудово възнаграждение с 20%, за периода м.юли 2022г. - 27.10.2022г. Изложени са съображения, че съдът се е позовал на разпоредбата на §7 от ПЗР към Наредба за изм. и доп. на Наредба№ 8121з-919 от 13.07.2017 г. за размера на основните месечни възнаграждения на държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 и ал.3 ЗМВР и размера на началните и максималните заплати за длъжност на лицата, работещи по трудово правоотношение, издадена от министъра на вътрешните работи, която е отменена с решение № 4415 от 26.04.2023 г. по адм.д.№ 9516/22 г. на ВАС, потвърдено с решение по адм.д.№ 5861/2024 г. на петчленен състав на ВАС. Според молителя е налице основание за отмяна на влязло в сила решение по чл.303, ал.1, т.3 ГПК и връщане на делото за ново разглеждане. От Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ - гр.София, представлявана от гл. юрисконсулт Н. Ц., е подаден писмен отговор, в който оспорва молбата за отмяна и счита същата за неоснователна. Съгласно разясненията в ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7/2014 г., ОСГТК на ВКС, отмяната е процесуален способ за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения, на някое от предвидените основания в чл.303, ал.1 и чл.304 ГПК. За да е налице основанието по чл.303, ал.1, т.3 ГПК, решението, чиято отмяна се иска, следва да е обусловено от задължителната сила на постановен съдебен акт по преюдициален въпрос или издаден индивидуален административен акт, които впоследствие са били отменени. В случая, обаче, молителят се позовава на отмяната на подзаконов нормативен акт, което е извън приложното поле на основанието по чл.303, ал.1, т.3 ГПК. От данните по делото е видно, че решение № 10588/20.06.2023 г. по гр.д.№ 58205/2022 г. на Софийски районен съд, чиято отмяна се иска, е било потвърдено с решение по в.гр.д.№ 8250/2023 г. на Софийския градски съд и влязло в сила на 09.11.2023 г., съгласно чл.296, т.1 ГПК. Постановеното решение не се основава на постановление на съд или друго държавно учреждение, по смисъла на чл.303, ал.1, т.3 ГПК, а на действащата към приключване на устните състезания правна уредба, поради което нейното изменение или отмяна впоследствие не попада в хипотезата на соченото от молителя основание. Предвид гореизложеното, настоящият състав на Върховния касационен съд намира че молбата за отмяна не съдържа надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по чл.303, ал.1 и чл.304 ГПК и следва да се остави без разглеждане. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение