Определение № 110 от 07.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 249/2019 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Богородица” ООД срещу определение №360 от 30.10.2018 г. по т.д.№2431/2018 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, в частта му, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на „Богородица” ООД срещу решение №III-31 от 20.04.2018 г. по в.гр.д.№114/2018 г. на ОС Бургас. В жалбата се излагат съображения, че определението е неправилно, като се посочва, че делото не е търговско, тъй като още от първата инстанция /РС Бургас/, е определено като гражданско по своя характер - становище, възприето и от ОС Бургас. Ответникът по частната жалба – ЗАД „ДЗИ-Общо застраховане” не заявява становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да остави без разглеждане подадената касационна жалба, първият тричленен състав на ВКС е приел, че атакуваното въззивно решение не подлежи на касационен контрол, тъй като страните по делото са търговци, а вземанията, предмет на предявените искове по чл.208 от КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, произтичат от абсолютна търговска сделка – договор за застраховка, което определя и характера на делото като търговско, а размерът на цената на предявените искове е под законово определения в разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Съгласно установената практика на ВКС понятието „търговско дело” по смисъла на чл.280, ал.3 от ГПК е по-широко от „търговски спор” по смисъла на глава X. на ГПК и същите не са тъждествени – както поради разликата в използваната от законодателя терминология, така и поради обстоятелството, че с оглед разпоредбите на чл.104, ал.1, т.4, вр. чл.365, ал.1 от ГПК, търговски дела с размер на цената на иска под 25 000 лв., се разглеждат от районните съдилища по общия исков ред, а не по реда на глава X. на ГПК, приложима само по отношение на търговски дела, разглеждани от окръжните съдилища като първа инстанция. В този смисъл търговският характер на делото не може и не се определя от процесуалния ред, по който се разглежда материалноправният спор и тъй като в случая предмет на делото са права, произтичащи от абсолютна търговска сделка, сключена между търговци при упражняване на занятията им, делото е търговско и при цена на иска под минималния праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела, на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, въззивното решение не подлежи на касационен контрол. С оглед изложеното наведените в частната жалба доводи са неоснователни, поради което Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение