Определение № 117 от 01.03.2017 г. на ВКС по т. д. № 1771/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение №990 от 14.05.2016 г. по гр.д. № 1278/2016 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която след отмяна на решение №2065/15г. и решение №1316/13г. по т.д. № 557/07г. на СГС, по същество са отхвърлени като неоснователни предявените искове с правно основание чл.94,чл.94а, чл.95, ал.1, т.1,т.2 и т.6 ЗАПСП -за неправомерно използване на части от предаването „Шоуто на С.” от 22.12.2006г. и 02.02.2007г. в издания на предаването на „ Господари на ефира” излъчени 08.01.2007г. и 05.02.2007г., както и в частта, с която са отхвърлени като неоснователни исковете по чл.95, ал.1, т.1, 2 и 6 ЗАПСП- за неправомерно използване на части от предаването „Вот на доверие” в издание на „Господари на ефира” от 08.01.2007г., песента „ Едно ферари с цвят червен”в „Господари на ефира” от 05.02.2007г. и от предаването на „Шоуто на С.” от12.12.2006г.,10.01.2007г.,11.01.2007г.,25.01.2007г.,14.02.2007г.и02.03.2007г в издания на „ Господари на ефира”. Ответниците по касация – [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], чрез пълномощниците си, са на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, поради което обжалваното решение не следва да се допусне до касационно обжалване. Ответникът по касация – [фирма], [населено място] не е заявил становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С решението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е отменил решение № 1316 от 19.07.2013г.. и решение № 2065 от 28.12.2015г. постановени по т.д. 557/07г. на Софийски градски съд и по същество е отхвърлил предявените от [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] против [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.95,ал.1, т.1 и т.2 вр. чл.94а и чл.95,ал.1, т.6 ЗАПСП, присъдени са и разноски. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че ищците са доказали своята материалноправна активна легитимация като титуляри на продуцентски права върху телевизионното предаване „Вот на доверие” и телевизионното предаване „ Шоуто на С. Т.”, а ищецът [фирма], [населено място] е носител на продуцентски права и върху звукозаписа на песента „Едно ферари с цвят червен”. Прието за безспорно по делото е, че ответника [фирма], [населено място] е използвал откъси от тези продуцирани от ищците произведения, без да е искал, респективно получил, разрешение от тях и без да е заплатил съответното възнаграждение. За неоснователно е било прието възражението на ответниците, направено в хода на производството срещу приемането на приложени с исковата молба оптични носители със записи на епизоди от предаването „Шоуто на С. Т.” и „ Вот на доверие”, с оглед призната от състава процесуална възможност за приложимостта на общите правила на доказване на претенциите, съобразно действащия процесуален ред, установен с ГПК. За безспорно, също така е прието и това, че ответникът [фирма], [населено място] е извършил намеса в съдържанието на излъчените от него откъси от процесните предавания. Съдът подробно е изложил разбирането си за съдържанието на продуцентското право, изведено от разпоредбата на чл.90а, т.1-10 ЗАПСП, както и от разпоредбата на чл.90а, ал.2 от същият закон, установяваща правото на продуцента да изисква при използване на записа името му да бъде посочвано по обичайния за това начин. Решаващият състав е разгледал направеното правозащитно възражение на ответната страна за наличие предпоставките на чл.24, ал.1, т.2 ЗАПСП, които е мотивирал като доказани- приел е, че процесните части от предавания са разгласени произведения съгласно пар.2, т.1 ДР ЗАПСП, приел е, че използваните фрагменти от тези предавания съставляват цитати, съобразно заключението на вещите лица Божилова и Д., обосновали извършената намеса в кадрите като неотнемаща това качество, поради видимост и разпознаваемост на оригиналния аудио- запис, като излъчването давало възможност за възприемане на цялостната идея, с разбиране за смяна на темата.Съдът е определил формата на предаването „Господари на ефира” като обзорно развлекателно предаване, с което се критикуват телевизионни скандали и записи, от което е изведено и това, че използваните фрагменти от процесните предавания са в обем, който съответства на преследваната сатирично-пародийна цел. По отношение на преценената като последна предпоставка на чл.24, ал.1, т.2 ЗАПСП, относно обозначаване на носителите на правата върху излъчваните произведения е прието, че фрагментите от тях са съпроводени с гласови и визуални анонси, които съобразно експертите Божилова и Д. отговарят на възприетото в българската телевизионна практика, а именно посочване на излъчващата медия и предаването, от което се цитира. На приетото като изискване на обсъжданата норма, обозначаване и на продуцента на използваните предавания, съдът е счел за установени обозначенията на продуцента [фирма], който бил посочен визуално, с идентифициращ знак – лого, видим по време на излъчване на кадри от „Шоуто на С. Т. ” и „ Вот на доверие” в предаването „ Господари на ефира”. Съдът е направил извод, че посочването на този правоносител е било извършено по обичайния за това начин. За правото на обозначаване на другият ищец- настоящ касатор е прието, че по делото нямало данни как и по какъв начин, той самият се е обозначил като продуцент на процесните предавания, а доказването на това обстоятелство било в негова тежест. С оглед липсата на доказателства в тази насока, съдът е приел, че е налице и тази предпоставка на чл.24, ал.1, т. 2 ЗАПСП.Така мотивиран е отхвърлил предявените искове. С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поддържал, че САС се е произнесъл по „съществен” процесуален въпрос, като е приел, че копродуцентските права върху аудиовизуално произведение предполагат задължително другарство между копродуцентите и участието им в процеса е предпоставка за допустимостта на производството. Страната е развила подробно оплакването си за неправилност на тези изводи, от които е извела и неправилност на осъщественото от съда процесуално действие – привличането на съищец в производството в лицето на [фирма]. Значението на този въпрос е изведен от извършената от състава преценка, че по отношение на привлечения ищец е изпълнено изискването за посочването му в излъчваните части от процесните предавания. В същата връзка страната е поддържала и недопустимост на съдебният акт, обоснована с дадените с ТР ОСГТК №1/13г. разрешения относно процедирането на съда при констатация, че в производството пред първата инстанция не е бил конституиран необходим другар, чието участие е задължително. Според касаторът, въззивният съд е следвало да обезсили като недопустимо решението и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участието на необходимия другар. Направено е оплакване, че вместо това, съдът отменил решението и върнал делото за ново разглеждане, в частта му касаеща предаването „Вот на доверие”. Така е формулиран въпроса – „Дали копродуцентските права върху аудиовизуално произведение са дялови и делими или са бездялови и предполагат задължително необходимо другарство между копродуцентите”. С така заявеното изложение, касаторът не обосновава довод за допускане на касационно обжалване на атакуваното пред настоящата инстанция решение. Правният въпрос следва да е свързан с изводите на въззивният съд, обуславящи постановеният правен резултат – арг. т.1 ТР ОСГТК №1/09г. С оглед тази дефинитивност на общото основание поставеният въпрос е неотносим към решаващият извод на състава, обусловил извода за неоснователност на предявените искове спрямо настоящия касатор. Както подробно бе изложено по-горе, решаващите мотиви на съда по отношение на ищеца са свързани с обосноваване наличие на предпоставките на чл.24, ал.1, т.2 ЗАПСП спрямо него, тъй като те изключват правото му да изисква разрешение за излъчване на части от предаванията, респективно да търси заплащане за това излъчване. Поставянето на релевантен въпрос е изискване, свързано с кумулативно заложените предпоставки за допускане на касационно обжалване, поради което поставянето на ирелевантен въпрос самостоятелно има за правна последица не допускане на акта до касационно обжалване- арг. т.1 ТР ОСГТК №1/09г. По отношение на конституирания пред първата инстанция съищец- [фирма], решението на въззивният съд като необжалвано от него е влязло в сила. Правно необосновано, касаторът счита, че правата му са нарушени при отхвърляне иска и спрямо другия ищец, за който е признато, че е бил обозначен в излъчваните кадри с логото си. Както вече бе отбелязано тези мотиви, като неотносими към правата на настоящия касатор са без правно значение за изхода на спора спрямо него. Правно необосновано е и разбирането за недопустимост на акта, изложено в контекста на оплакванията на страната за неправилност на решението/ които по принцип са неотносими към производството по чл.288 ГПК/, с оглед противоречие със задължителните разрешения дадени с ТР ОСГТК №1/13г. Извън това, че исковата молба е заведена на 06.04.2007г. и предполага приложимост на процесуален ред, който не е съобразяван от цитираната задължителна практика, в случая копродуцента [фирма], [населено място] е участвал и в първоинстанционното производство, тъй като изрично след прекратяването на производството, в частта относно излъчените части от предаването „ Вот на доверие” е указано конституирането му и постановяване на решение и спрямо него. По принцип изискването за констатиране недопустимостта на производството без участие на необходим другар не е самоцелна, а се осъществява с оглед неговата пълна защита във всички фази на съдебният процес, в който, поради това, той следва участва от самото начало. Или в случая начина, по който е постигната тази правна последица би обусловила единствено неправилност на акта, а не неговата недопустимост, след като конституирания необходим другар е участвал в цялото съдебно производство и е могъл да се защити. Както бе отбелязано, тези правни изводи нямат относимост към решаващият мотив на съда и не обосновават довод за допускане на решението до касационно обжалване. Касаторът в изложението си по чл.284,ал.3, т.1 ГПК е развил оплакване, свързано с приетото от въззивния съд за наличие предпоставките по чл.24,ал.1,т. 2 ЗАПСП, като е поддържал, че САС незаконосъобразно е разширил обхвата на нормата, признавайки правото на „пародия съгласно българското законодателство”. Страната е развила разбирането си, че Директива 2001/29/ЕО и решение на ЕС по дело С-201/13г. са очертали основните характеристики на пародията, като е посочил, че с тази директива не е установено свободно използване за такива цели на чужди произведения а е дадена възможност за всяка държава – членка да включи собствен регламент на подобни отношения. Посочено е още, че САС не бил обсъдил тези аргументи в решението си. Съдът не бил обсъдил още и доводите на касатора, че изискването за „цитиране кореспондира с основното имуществено право на носителите на авторски права по чл.15, ал.1, т.5 от ЗАПСП”, като същото се отнасяло и за правата на продуцента, без чието съгласие не можело да се преработва и синхронизира записа. В тази връзка и след изброяване на три решения на ВКС, за които страната е поддържала противоречие с обжалваното решение е поставен въпросът, за който касаторът е поддържал, че е аналогичен с въпроса, по който е допуснато касационно обжалване с определение по гр.д. № 510/10г. на ВКС, ІІ т.о., а именно - „ Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото, както и всички доводи на страните, в случая тези по Директива 2001/29/ЕО и чл.90а, ал.1, т.10 ЗАПСП.” Съобразно разгледаната по –горе дефинитивност на общото основание следва да се приеме, че поставения въпрос не обосновава наличието му. Този извод се налага от това, че същият е общ, механично възпроизведен от определение на ВКС и необоснован като свързан с решаващите мотиви на състава, нито с неговото процедиране.Така поставен въпросът е релевантен само в хипотеза на необсъждане на такива факти и доказателства, възражения и доводи, които се отразяват върху обжалваният резултат и съответно рефлектират директно върху решаващите мотиви на съда като ги променят. В случая, обосноваване на такива обстоятелства не е налице. Касаторът е поддържал довод за необсъдени обстоятелства, за които не е изложил връзка с постановения правен резултат или с решаващите изводи на съда за наличие предпоставките на чл.24,ал.1,т.2 ЗАПСП. Както е отбелязала и страната, Директива 2001/29/ЕО създава правни възможности за транспониране на конкретни нейни разрешения в националното право на всяка държава- членка, но този факт сам по себе си не обосновава връзка с осъщественото от състава тълкуване на конкретна норма от българското право, уреждаща подобна материя, при липса на установено противоречие с Директивата. Освен това, съдът не е включил в решаващите си изводи въвеждане на право, различно от определеното от него като „критика” и съдържащо се в разглежданото изключение, даващо възможност за свободно използване на аудио- визуалния продукт. Общото оплакване за необсъждане на довод, свързан с това, че изискването за „цитиране кореспондира с основното имуществено право на носителите на авторски права по чл.15, ал.1, т.5 от ЗАПСП” е свързано от касатора с приложимост на нормата на чл.90а, т.10 ЗАПСП, която е приета след осъществяване на процесните излъчвания –с ДВ бр.25/2011г. От разгледаните мотиви на въззивният съд е видно, че същият е обсъдил обхвата и съдържанието на продуцентското право,чиято закрила се търси. Правилността на тези изводи не е предмет на настоящата фаза от касационното производство. Касаторът е поддържал и основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В тази връзка отново е заявил разгледаното вече в изложението оплакване за неправилност на изводите на състава, относно наличие на задължително другарство между него и [фирма], [населено място]. Страната е развила и оплакване за необоснованост на съдебният акт във връзка с мотивите за наличие предпоставките по чл.24, ал.1, т.2 ЗАПСП, с оглед приетото от въззивният съд, че е налице посочване на носителя на правата върху разгласените произведения. Така са формулирани въпросите: ”Възможно ли е наличието на една от кумулативните предпоставки на чл.24, ал.1, т.2 ЗАПСП да се обосновава с наличието на друга кумулативна предпоставка – в случая при липса на изрично посочване на източника и продуцента възможно ли е да се приеме за законосъобразно използване на откъси от чужди произведения поради обозначение, което съответства на обичайната практика.” „Необходимо ли е изрично посочване на наименованието на Продуцента на излъчвания откъс в хипотезата на свободно използване по чл.24, ал.1, т.2 от ЗАПСП или неговото изписване може да бъде заместено с посочване на водещия и името на предаването.” „Може ли показване на екран на логото на излъчващата телевизия да замести посочване на телевизията като продуцент” и „ Чия е доказателствената тежест за установяване на обстоятелството как е обозначен продуцента на предаването, откъси от което са използвани и възможността за неговото посочване.” Поддържано е противоречие при разрешаване на тези въпроси с решения на Софийски апелативен съд по гр.д. 2225/2008г. и по т.д. №929/11г. по описа на същият съд. Поставените въпроси, – „При липса на изрично посочване на източника и продуцента възможно ли е да се приеме за законосъобразно използването на откъси от чужди произведения, поради обозначение, което съответства на обичайната практика.” „Необходимо ли е изрично посочване на наименованието на Продуцента на излъчвания откъс в хипотезата на свободно използване по чл.24, ал.1, т.2 от ЗАПСП или неговото изписване може да бъде заместено с посочване на водещия и името на предаването.” и „Чия е доказателствената тежест за установяване на обстоятелството как е обозначен продуцента на предаването, откъси от което са използвани и възможността за неговото посочване”- са релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Третият въпрос е неотносим към наличието на общо основание, тъй като касае правата на необжалвалия ищец, а не на касатора. Страната е поддържала, че тези въпроси са решени в противоречие със решения на Софийски апелативен съд по гр.д. 2225/2008г. и решение по т.д. №929/11г. по описа на същият съд. Касаторът е установил влизането в сила на двете решения на САС, чрез представяне на определенията по чл.288 ГПК, с които те не са били допуснати до касационно обжалване. Не се обосновава довод за противоречиво разрешаване на въпросите с разрешенията, дадени с решение № 452 /10г. по гр.д. №2225/08г. на САС, тъй като същото третира различни права, в хипотеза, различна от разглежданата – предявени са искове с правно основание чл.97, ал.1 ГПК / отм./ във връзка с чл.15,ал.1, т.2 ЗАПСП – за признаване за установено, че ищецът е единствен режисьор на процесния филм и по чл.62 ЗАПСП – за признаване, че същият е носител и на продуцентски права. Т.е. предмет на решението са искове различни от разглеждания, постановени при различна фактическа обстановка и съдържащи съответно различни правни изводи, които изключват установеност на поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване,предполагащо фактически идентитет на разглежданите хипотези. Касаторът установява наличие на основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като поставените и приети за релевантни въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие, с разрешението им, дадено с решение№214 от 28.12.2012г. по т.д. №929/11г. на САС. С това решение, постановено по аналогичен спор, при идентична фактическа обстановка, съставът на САС изрично е приел във връзка с приложение на чл.24, ал.1, т.2 ЗАПСП, че елемент от фактическия състав на нормата е и посочването на името на продуцента на аудио-визуалното произведение, с оглед изясненото съдържание на продуцентското право, изведено от разпоредбата на чл.90а ЗАПСП.Така е мотивирана необходимост от изписване по подходящ за това начин, името и на продуцента, като логото на излъчващата телевизия, чрез която е осъществено първоначалното разгласяване на процесните произведения и посочване на наименованието на самото предаване не установяват това заложено изискване в обсъждания текст, с оглед изричната разпоредба на чл.90а, ал.2 ЗАПСП.Съставът на САС изрично е разграничил изискванията на чл.24,ал.1,т2 ЗАПСП- от една страна задължителното посочване на продуцента, като носител на правата от друга- цитирането осъществявано, съобразно обичайната практика и в обем, оправдан от целта. Това разграничение, е обсъдено като различни предпоставки по текста и е обоснована необходимостта да бъде установено наличието на всяка една от тях, за да бъде прието спазване изискванията на чл.24, ал.1, т.2 ЗАСП, като законово въведена възможност да се използва продукта без съгласието на правоносителите. По отношение на последния релевантен въпрос изрично е прието, че изключението по чл.24, ал.1 т.2 ЗАПСП, даващо възможност за свободно използване на произведението е в тежест на ответника, т.е. на този, който е използвал продукта, без да иска разрешение от правоносителите. Следователно, с обжалваното решение, разгледано по-горе, са направени различни правни изводи относно приложението на същият текст и необходимостта от посочване на продуцента, с оглед осъществяване на правата му, визирани от чл.90а,ал.2 ЗАПСП. С оглед изложеното, налице са предпоставките на обсъжданото основание и поради това съдебния акт, в обжалваната част следва да бъде допуснат до касационно обжалване. Касаторът е посочил и наличие на предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като е изложил своите оплаквания за неправилност на решението и разбирането си по основателността на иска, с оглед конкретни изводи на съда. Основанието е мотивирал с лаконичното твърдение, че съдебната практика „ не е имала възможност да се произнесе” по множество конкретно изброени въпроси, в по-голямата си част вече поставени във връзка с изложението, третиращо наличие на останалите основания по чл.280, ал.1 ГПК. Други доводи във връзка с това основание не са развити. Дори и въпросите да бъдат приети за релевантни, а някои от тях разгледани по-горе са такива, то налице би било само общото основание Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, предполага обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като оплакването й за неправилност на решението не обосновава хипотезите на основанието. С оглед изложеното, налице са предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК и решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване по приетите за релевантни въпроси. На основание чл.18,ал.2,т.2 на Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 1560лв. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение