Определение № 1194 от 09.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 1270/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на „Рекрекс“ ООД, Република Румъния, [населено място] и „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ ЕАД, [населено място], срещу решение № 155/08.03.2023 г., постановено по т.д.№ 769/2022 г. от Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260337/16.05.2022 г. по т.д.№ 1923/2019 г. на Софийски градски съд за осъждане на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ ЕАД да заплати на „Рекрекс“ ООД на основание чл.79, ал.1 ЗЗД сумата от 56441,14 евро - неизплатени възнаграждения за предоставени услуги във връзка със застрахователни претенции за обезщетения по застрахователни събития, настъпили извън територията на България по 1983 броя поръчки, ведно със законната лихва за забава от 24.02.2019 г., както и 189,43 евро изтекла лихва за забава от 23.09.2016 г. до 24.02.2019 г. и е отхвърлен искът в останалата част до пълния предявен размер от 783955 евро, частично от 1209350 евро и искът за изтекла лихва до пълния предявен размер от 3896,50 евро. Касаторът „Рекрекс“ ООД поддържа, че решението е неправилно в отхвърлената част от претенциите, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК. Касаторът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ ЕАД заявява основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК в частта за уважаване на исковете. Всяка от страните оспорва жалбата на насрещната страна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 18.11.2014 г. между страните е бил сключен договор за маркетинг, съгласно който ищецът „Рекрекс“ ООД като изпълнител се е задължил да извършва на територията на Централна и Източна Европа цялостна маркетингова дейност по отношение на ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ ЕАД. На 30.04.2015 г. е било сключено Рамково споразумение за услуги, свързани с уреждането на претенции по Четвърта моторна директива и Зелена карта, съгласно което ответникът е възложил на ищеца като агент да урежда претенции „Гражданска отговорност“ в съответствие с разпоредбите на Четвърта моторна директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент и Съвета и разпоредбите на Единното споразумение, наричано „Зелена карта“. Ищецът е бил назначен като кореспондент за Зелена карта и Четвърта моторна директива в Румъния. За времето от 23.01.2015 г. до 09.03.2017 г. ответникът изпращал на ищеца по електронен път файлове относно произшествия в Румъния, други държави в ЕС (Италия, България, Ирландия, Белгия, Испания, Германия, Франция, Великобритания, Швеция, Австрия, Унгария, Чехия, Словения, Гърция) и извън ЕС (Молдова, Норвегия), индивидуализирани по дата и номер на застрахователната полица на ответника, по които е имало претенции, с искане ищецът да потвърждава полици, да се свързва с шофьори за показания, да издирва снимки, да събира свидетелски показания, да осигурява други документи. След обсъждане на събраните по делото доказателства решаващият състав е възприел изцяло изводите на първоинстанционния съд, че между страните са възникнали облигационни отношения по уговорки за извършване на услуги във връзка с образувани при ответника преписки по застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като съгласието за извършването на услугите е било постигнато с конклудентни действия – за времето от 23.01.2015 г. до 09.03.2017 г. от името на ответника по електронен път са били изпращани документи по преписки по настъпили пътно-транспортни произшествия в чужбина с възлагане на ищеца да извършва конкретни фактически действия – потвърждаване на полици, свързване с шофьори за показания, издирване на снимки, събиране на свидетелски показания, осигуряване на други документи. Тези действия ищецът се е съгласил да изпълни, приемайки преписките и извършвайки действията, за които е изготвил образци (доклади), връщани на ответника също по електронен път. Преписките били предварително обработени от кореспонденти на ответника по системата „Зелена карта“, национални бюра или представители по Четвърта моторна директива, и действията на ищеца са били съдействие с оглед възможността да се осъществи пряк контакт с виновния участник на говоримия му език и да се получи потвърждение за застрахователното събитие. Поради качеството на страните търговци, осъществяването на действията в рамките на търговската им дейност и липсата на изрично предвиждане, че фактическите действия ще бъдат осъществявани от ищеца безвъзмездно, е формиран извод, че конклудентно е изразена воля на страните за възмездност на отношенията, т.е., че за извършените от ищеца действия е дължимо възнаграждение, като съдът се е позовал на аналогия на закона - разпоредбата на чл. 326, ал. 2 от ТЗ. Приел е за дължимо възнаграждение от по 55 евро за 1062 броя щети от Румъния, 900 броя щети от други държави в ЕС и 21 броя щети от държави извън ЕС - общо 109 065 евро, като е присъдил 56 441, 14 евро, което съответствало на доказаното от ищеца изпълнение на възложените работи на основание заключението на комбинираната експертиза – че в 33.33% от случаите е било получено сведение от виновния водач по телефона, в 12. 62% от случаите са предоставени снимки на виновното МПС, в 4.2% от случаите е предоставен превод на извадки от документи и в 1.6% от случаите е била представена декларация – или общо изпълнение от 51.75 %. Докладите за извършените от ищеца действия са били получени от ответника, за което той не е възразил, поради което е посочено, че възложената работа на ищеца е приета от ответника. По въведените с въззивната жалба доводи на ответника апелативният съд е посочил, че претендираната от ищеца сума е за осъществени консултации във връзка с претенции за обезщетения по застрахователни събития, извършвани по възлагане в писмена форма от застрахователното дружество, и това са: вземане на обяснения от водача или от свидетели на ПТП-то, изготвяне на фотоалбум на местопроизшествието, изготвяне на доклад за причините за настъпване на застрахователното събитие и други подобни, като ищецът не е твърдял извършване дейност по разследване на застрахователни измами, за които ответникът е възразил, че не са изпълнени. По отношение на подхода при изготвяне на експертните заключения – проверени от вещите лица 309 броя преписки от общо 1983 броя, въззивният съд е приел, че експертите изрично са посочили, че „са прегледани 309 броя преписки“, но при изслушването им в открито съдебно заседание страните не са направили възражение относно заключението на вещите лица, а изрично са заявили, че заключението следва да се приеме. На база на това заключение е формираният извод, че е изпълнена 51,57% от общия обем на работата. Възражението за погасяване по давност на претенцията по чл.111, б."в“ ЗЗД е счетено за неоснователно, тъй като договорът за изработка не е за трайно предоставяне на услуги по един договор и периодично плащане, а за възлагане по конкретно определени преписки, по които се дължи отделно плащане. Възражението на ищеца, че неправилно е определена цената на услугата от 55 евро е счетено за неоснователно, тъй като при липса на уговорено възнаграждение между страните и предвид правилото на чл.326, ал.2 ТЗ е приложен принципът на пазарните аналози - в случая за „настолно разследване“ стойността на услугата е 55 евро, а не възнаграждение от 330 до 425 евро, което би включвало събиране и синтезиране на информацията, свързана с преписките по заведените искове, технически и правен анализ по преписките, филтър за предотвратяване на измами, съдействие и професионална консултация от отдел „Предотвратяване на измами“, правна консултация по теми по въпросите от преписките. Отговорено е и на доводите относно намаляване на възнаграждението, че обезщетението е присъдено само за този процент от общия обем преписки, за който има данни, че по съответната преписка е събрана някаква информация. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът „Рекрекс“ ООД е поставил на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК въпроси за задължението на въззивния съд да обсъди всички релевантни за спора факти и доказателства и да изложи мотиви по тях, както и да коментира доводите и оплакванията във въззивната жалба, включително изготвените по делото съдебни експертизи. Очевидната неправилност е основава на нарушение на правилата на формалната логика с оглед на изложените изводи относно характера на предоставените услуги и прилагането на неотносим пазарен аналог за определяне на стойността на услугите. Касаторът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е поставил също въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди доказателствата за релевантните факти, доводите и възраженията на страните и да изложи мотиви по тях и за последиците при неизпълнението му. Формулирани са два въпроса за приложимия давностен срок за вземането за възнаграждение по договор за изработка, като се поддържа, че вземането има периодичен характер. Касаторът е въвел и два въпроса, свързани с начина на изготвяне на експертното заключение – само по част от преписките за щети и за това законосъобразно ли съдът е освободил ищеца от доказване на факта на извършената работа. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. По поставените и в двете изложения към касационните жалби въпроси за задълженията на въззивния съд при разглеждане и решаване на спора са дадени разяснения в т.1, т.2 и т.3 от ТР№1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Според практиката на ВКС непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани във въззивната жалба и отговора по чл.263, ал.2 ГПК. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. В случая въззивният съд не е допуснал нарушения при обсъждане на доказателствата, доводите и възраженията на страните. Оплакванията на касаторите са свързани с несъгласие с формираните фактически и правни изводи, а не с липсата на мотиви по относими към спора факти и обстоятелства. В този смисъл са изложени съображения за вида на уговорените и извършени услуги, както и за начина на определяне на дължимото възнаграждение за извършената работа. Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност, предвид че въззивният съд е посочил критерий за изчисляване на възнаграждението и не е нарушил правилата на формалната логика. Въпросът на касатора „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за начина на изготвяне на експертното заключение е основан на практика на ВКС, според която всяка от страните е длъжна да доказва релевантните за спора факти. Действително експертните заключения са изработени по част от всички преписки за щети, за които се претендира възнаграждение, но следва да се посочи, че спорът по делото е бил по отношение на обема на извършената от изпълнителя работа и съответно за дължимото за тази работа възнаграждение. В молба от 25.06.2021 г. касаторът, след уточнение от изпълнителя на извършената работа, е изразил конкретно становище кои от действията приема, че са извършени и кои не, като експертните заключения не са изслушвани за пълно доказване на вида на извършената работа, а за нейното остойностяване. По делото е било установено (с компютърна експертиза) приемането на работата, а начинът на изготвяне на оценителната част на експертните заключения не е бил спорен. Според решаващите мотиви на въззивния съд възнаграждението е определено за обема на работа, който не се оспорва от възложителя. С оглед на всички тези обстоятелства поставеният от касатора въпрос не съответства изцяло на данните по делото, поради което липсват основания за допускане на касационно обжалване. По въпросите за погасителната давност обжалваното решение съответства на практиката на ВКС по решение № 93/24.06.2015 г. по т.д.№ 65/2014 г. на І т.о. и ТР № 3/2011 г. на ОСГТК, като въззивният съд е обсъдил характера на престациите и е приел, че същите нямат периодичен характер, тъй като е правено възлагане за извършване на работа по конкретни преписки. По тези съображения касационното обжалване не се допуска. На основание чл.81 ГПК „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД следва да заплати на „Рекрекс“ ООД сумата от 13200 лв. по договор от 25.04.2023 г. и платежен документ от 26.04.2023 г. „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД не е претендирало разноски. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд