Определение № 609 от 22.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1609/2020 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 37/03.02.2020 на Пернишкия окръжен съд по гр. д. № 626/2019, с което е отменено частично решение № 967/01.07.2019 на Пернишкия районен съд по гр.д. № 7225/2018, като на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ Прокуратурата на Република България и Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи, П. са осъдени да заплатят обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1.000,00 лева и са отхвърлени исковете за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1.408,00 лева – пропуснати ползи от лишаване от ползване на собственото му МПС и сумата 5.400,00 лева – пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение. Недоволен от решението касаторът Х. А. Г., представляван от адв. Г. Б. от ПАК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължението на въззивния съд в мотивите на решението да обсъди всички възражения на страните и всички доказателства относно правно релевантните факти по делото и за доказване на пропуснатите ползи при лишаване от ползването на собствена вещ, както и по материалноправния въпрос за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС и имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Позовава се на противоречие с практика на ВКС. Счита, че са налице и предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване, тъй като е очевидно неправилно. Ответникът по жалбата Прокуратурата на Република България не взема становище. Ответникът по жалбата Областна дирекция на МВР, П. я оспорва, като неоснователна и счита, че искът следва да се отхвърли изцяло, поради което се присъединява към касационната жалба на Прокуратурата на Република България. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Недоволен от решението е и касаторът Прокуратурата на Република България, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, както и по процесуалноправния въпрос за задължението на съдa да обсъди в мотивите на решението всички доказателства относно правно релевантните факти, включително относно наличието на причинно-следствена връзка, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се на противоречие с ТР № 3/2005 на ВКС, ОСГК, ТР № 1/2010 на ВКС, ОСГТК, ППВС № 4/1968 и практика на ВКС и практика на ВКС, която прилага. Ответникът по жалбата Х. А. Г. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 01.08.2018 г. срещу ищеца е образувано наказателно производство по реда на бързото производство за това, че на 31.07.2018 г. в [населено място] е управлявал личното си МПС – лек автомобил марка „А.“, модел „**“ след употреба на наркотични вещества – амфетамин, установено с техническо средство „Dreger D. T. 5000 ARGF0054“ (отчетен положителен резултат за употреба на кокаин) – престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. След проведено медицинско изследване в болнично заведение за вземане на кръвна проба, ищецът е бил задържан за срок от 24 часа, като са му иззети свидетелството за управление на МПС, талона и регистрационните номера на автомобила. С постановление от 02.08.2018 г. на прокурор при Районна прокуратура, П. е постановено разследването по бързо производство № 370/2018 г. да бъде извършено по общия ред. С постановление от 13.09.2018 г. на прокурор при Районна прокуратура, П. наказателното производство е прекратено поради несъставомерност от обективна страна - в хода на разследването било установено (след извършена съдебно-химическа токсикологична експертиза), че в предоставената кръвна проба не са налице наркотични/упойващи вещества или алкохол (връчен препис на ищеца на 17.09.2018 г.). На 20.09.2018 г. са му били върнати документите и регистрационните номера на автомобила. По възраженията на МВР и Прокуратурата въззивният съд е приел, че не е необходимо да има постановление за привличане на обвиняем, за да се счита, че лицето е било обвинено в престъпление, като постановлението на прокурора от 02.08.2018 г. разследването да бъде извършено по общият ред не води до отпадане на качеството обвиняем (то би настъпило или с оправдателна присъда или с прекратяване от прокурора на наказателното производство срещу лицето), а доколкото на досъдебното производство прокурорът упражнява функциите по ръководство и решаване – арг. чл. 46, ал. 1 НПК, то Прокуратурата носи отговорност за причинени вреди на лица по повод на воденото досъдебно производство срещу тях, впоследствие прекратено именно с прокурорски акт (преди наказателното производство да премине в съдебна фаза само прокурорът може да го прекрати, разследващият орган няма такива правомощия). Въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответниците по чл. 2 ЗОДОВ, а възраженията за недоказване на неимуществени вреди са отхвърлени като неоснователни, тъй като от воденото наказателно производство обичайно следват и негативни емоционални изживявания – стрес, страх от осъждане засягане на достойнството. Това се установява и от показанията на разпитаните по делото свидетели, за които няма данни да са пряко или косвено заинтересовани от изхода на делото. При определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът е приел, че в случая е имало ограничаване на правото на свободно движение чрез задържането от органите на МВР, но то не е за пълни 24 часа (в исковата молба ищецът посочва, че след 18,00 на 01.08.2018 г. е бил освободен). Взети са предвид следните обстоятелства: по отношение на ищеца не е взимана никаква мярка на процесуална принуда, като той дори не е разпитван (в досъдебното производство липсват такива доказателства); престъплението за което е образувано наказателното производство не е тежко; ищецът не е семеен и няма доказателства отношенията му с роднини да са влошени; няма данни да е разпространявана информация за производството срещу него в обществото и да е имало каквито и да било коментари; продължителността на наказателното производство (приключило за по малко от два месеца). Предвид изложеното въззивният съд е приел, че справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди е 1.000,00 лева. По отношение на исковете за имуществени вреди съдът е приел, че същите са недоказани. Ищецът бил лишен от ползването на личното си МПС поради снемането на регистрационните табели, но за да има пропусната полза трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото, която сигурност не се предполага, освен при установена по нормативен ред презумпция за настъпването ѝ (ТР № 3/2012 на ВКС, ОСГТК). В случая съдът е приел, че не се сочат никакви доказателства, че ако не бяха свалени регистрационните табели на автомобила ищецът е щял да извлече някаква полза от него и да се увеличи неговото имущество, поради което искът за имуществени вреди – пропуснати ползи от невъзможността да се ползва личното МПС на ищеца в размер на 1.408,00 лева е отхвърлен като неоснователен. По отношение на иска за имуществени вреди - пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение в размер на 5.400,00 лева въззивният съд е приел, че същият е неоснователен, тъй като се основава на „анулиране“, тоест прекратяване на едно съществувало трудово правоотношение, а по делото се доказва, че такова изобщо не е възникнало (в този смисъл са показанията на свидетеля К., който посочва, че трудов договор към 01.08.2020 г. не е бил подписан, тъй като ищецът е искал да се запознае с договора преди да го подпише, поради което съдът е приел, че той е антидатиран – подписан е от страна на ищеца по-късно с оглед на целите на настоящият процес). В тази връзка съдът е приел, че към момента на деликта не е имало постигнато окончателно съгласие между ищеца и свидетеля К. за възникване на трудово правоотношение. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар поставените въпроси да обуславят решението по делото, но те нямат претендираното значение. Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика на ВКС, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания и продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки и други страдания и неудобства. Съдът е съобразил задължението си, че в мотивите на решението следва да обсъди всички възражения на страните и доказателствата относно правно релевантните факти, като посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани. Въззивният съд е съобразил разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/2012 на ВКС, ОСГТК, че пропуснатата полза е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение. Поради това и при липса на изрично установена в закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса. Само ако бъде доказано, че при точно изпълнение на длъжника имуществото на кредитора е могло да бъде увеличено, ще бъде постигната целта на предвиденото в чл. 82 ЗЗД обезщетяване – да се поправят претърпените от кредитора вреди, без да се допусне обогатяването му за сметка на длъжника. Не е налице и основанието на чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като при служебната проверка за произнасянето на въззивния съд по правни въпроси, обуславящи валидността на въззивното решение и на неговата допустимост в обжалвана част, такива не може да бъдат изведени служебно нито от изложението, нито от оплакванията в касационната жалба, нито от съдържанието на въззивното решение. Не може да бъдат изведени служебно и правни въпроси, които очевидно обуславят правилността на решението, доколкото касационният съд съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК е обвързан от посочените основания в касационната жалба, с изключение на служебното му задължение да определи вярната правна квалификация на предявения иск, в който случай следва да бъде формулиран служебно материалноправният въпрос по приложението на съответната императивна правна норма. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение