Определение № 398 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 214/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 3160/22.02.2012г., постановено по ч.гр.д.№ 5094/09г. от Софийския градски съд, в частта, с което е оставена без уважение частната му жалба против разпореждане от 15.04.2009г. по гр.д.№ 17734/09г. на Софийския районен съд за отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение за сумата от 8570.26 лв., представляваща левовата равностойност на 4381.90 евро – неплатени лизингови вноски за периода м.12.2008г. – м.03.2009г. по договор 24.09.2007г. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е допустима и основателна. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е изложил съображения, че претендираните със заявлението вноски за застраховка, такси и неустойки не са удостоверени в договора за финансов лизинг. По отношение на лизинговите вноски е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, а именно, че конкретният размер и падежът на разсрочените вноски е уговорен в погасителен план /Приложение №1/, който не е нотариално заверен. Допълнителен аргумент е извлечен от направената констатация, че лизинговият договор не е представен в цялост /липсвали страници/, поради което съдът не можел да провери твърденията на заявителя, че погасителният план представлява част от договора. Частният жалбоподател поставя въпроса за механизма на удостоверяване на датата, съдържанието и подписите на частен документ, представляващ изпълнително основание по чл.417, т.3 ГПК, в случаите на нотариално заверен договор с приложения към същия – погасителен план и общи условия. В определение № 500/23.06.2010г. по ч.т.д.№ 146/10г. на ВКС, ТК, І отд. и определение № 508/06.07.2010г. по ч.т.д.№ 281/10г. на ВКС, ТК, ІІ отд., постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК, е прието, че доколкото договорът препраща към погасителен план, съставляващ приложение към него, подписано от двете страни, то това приложение е елемент от самия договор, както и че нотариалната заверка на подписите се отнася и за приложенията към договора, когато листовете са скрепени с подписа и печата на нотариуса. В този смисъл, съществува задължителна за съдилищата практика на ВКС по въведения правен въпрос, поради което касационното обжалване се допуска съгласно чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въззивното определение е в противоречие с практиката на ВКС и частната касационна жалба следва да се разгледа по същество. Договорът за финансов лизинг от 24.09.2007г. е с нотариална заверка на подписите, като Приложение № 1/погасителен план/ и общите условия са заверени едновременно с договора с положени печати и подписи на нотариуса. В чл.19 на договора изрично е посочено, че неразделна част на договора е Приложение №1, както и че лизингополучателят е получил екземпляр от Общите условия. Неправилна е констатацията на въззивния съд, че договорът не е представен в цялост. Договорът е от три страници, в които следва последователно номерацията на клаузите от чл.1 до чл.19. По тези съображения съставът на ВКС намира, че въззивното определение е неправилно и следва да се отмени, като се постанови издаването на заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.3 ГПК и изпълнителен лист. Заповедта за изпълнение и изпълнителният лист следва да се издадат и за разноските от 372.80 лв. – държавни такси и 300 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд