Определение № 46 от 20.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 61/2013 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от В. С. А. срещу въззивно решение от 14.05.2012 г. по гр.д. № 145 /2012 г. на Кюстендилския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение от 21.02.2009 г. по гр.д. № 650 /2009 г. на Дупнишкия районен съд, с което е уважен иск по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗЗ на К. С. С., В. С. С. и В. С. П. срещу В. С. А. за установяване на право на собственост към минал момент върху земеделски земи в землището на [населено място] – ливада с площ от 1.2 декара при посочени съседи. В. С. С. и В. С. П. оспорват касационната жалба. В. Т. С., Р. К. М. и Д. К. С. - правоприемници на К. С. С. (С.), починал на 09.06.2012 г., не изразяват становище. Настоящият състав намира, че касационната жалба е недопустима: Исковете по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ са искове за собственост и са оценяеми. Исковата молба е подадена през месец март 2009 г. и производството пред първата и въззивната инстанции се е развило по ГПК от 2007 г.. Съгласно чл.69,ал.1,т.2 ГПК размерът на цената по исковете за собственост и други вещни права върху имот е данъчната оценка, а ако няма такава – пазарната цена на вещното право. По делото е представено удостоверение за данъчна оценка (л.19), видно от което данъчната оценка за целия имот с площ 3 098 кв.м. (3.098 дка) е 419.60 лева. Такава е цената на предявения иск. Впоследствие исковата молба е оттеглена и производството е прекратено (л.83) за разликата в площта на имота над 1 200 кв.м. до 3 000 метра. Съгласно чл.70 ГПК цената на иска се посочва от ищеца и се определя най-късно в първото съдебно заседание по делото,.след това остава неизменна в цялото производство. В случая въпросът не е повдиган от ответниците и от съда. Касационната жалба е подадена на 27.06.2012 г., а и самото въззивно решение е постановено на 14.05.2012 г. – при действието на редакцията от 21.12.2010 г. на разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК, в сила от същия ден, съгласно която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лева. В случая цената на иска е по-ниска от 5 000 лева. Поради изложеното по отношение на касационната жалба са налице предпоставките за връщане по чл.286,ал.1,т.3 ГПК. С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски., а искането на ответниците за присъждане на направените от тях разноски за процесуално представителство е основателно за сумата 150 лева, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представения договор за процесуално представителство. Воден от изложеното настоящият състав