Определение № 60256 от 23.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2012/2021 г.
ВКСIII гражданско отделение23.06.2021 г.докладчик Майя Русева
Диспозитив
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №.973/21 по ч.г.д.№.727/21 на АС София. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: Особено мнение на съдия Майя Русева: Не споделям становището, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и отмяна на атакуваното определение. Обжалва се определение, с което е потвърдено такова за прекратяване на производството по делото поради неотстраняване на нередовност на исковата молба – невнасяне на дължима държавна такса. Безспорно съдът е давал многократно възможност за изпълнение на указанията, като след четвъртата такава не е изчакал изтичането на предоставения срок и преди края му е прекратил производството. Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число цитираната, обаче, съдът не само следи за спазването на предоставения срок от ищеца, но е длъжен и да му осигури възможност до изтичането му да извърши необходимите процесуални действия, насочени към изпълнение на дадените указания; предприетите от ищеца в рамките на този срок действия не водят до съкращаването му и не дават основание на съда, когато прецени, че с тях не са отстранени нередовностите, да приложи разпоредбата на чл.129 ал.3 ГПК; връщането на исковата молба преди изтичане на определения срок представлява нарушение на съдопроизводствените правила, което е съществено, когато е лишило ищеца от възможността да отстрани всички нередовности съобразно дадените от съда указания /опр.№.567/21.11.13 по ч.г.д.№.5939/13, І ГО/. Същевременно, когато съдът е дал по-дълъг срок от предвидения в закона, релевантен е по-дългия такъв /чл.62 ал.3 ГПК/, като това разрешение следва да намери приложение и в настоящата хипотеза - независимо от факта, че е налице произнасяне на 5-членен състав на ВКС и ВАС във връзка с въпросите относно подсъдността, респективно, че след постановяването му са давани няколкократно възможности за внасяне на държавната такса. Отделно от изложеното с определение на САС по частна жалба срещу предходно прекратяване на делото поради неплащане на държавна такса същото е отменено със съответни указания /вкл. за начин на процедиране с оглед уточнение на исковата молба/ и СГС ги е изпълнил, а ищцовата страна би могла да измени исковата си молба без ограничения и без съобразяване с чл.214 ГПК до връчване на копие от същата на ответника - каквато е разглежданата хипотеза. При тези обстоятелства атакуваното въззивно определение би следвало да се допусне до касационно обжалване по третия въпрос и, предвид процедиране в противоречие с цитираната по-горе задължителна практика, да се отмени, а делото – да се върне на първата инстанция за извършване на по-нататъшни процесуални действия в съответствие със задължителната практика. Съдия: /Майя Русева/
Мотиви
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. С определение №.973/21 по ч.г.д.№.727/21 на АС София е потвърдено определение №.261674/27.01.21 по г.д.№.15226/19 на СГС за прекратяване на производството по делото поради неотстраняване на нередовност - невнасяне на дължимата държавна такса. Постъпила е частна касационна жалба от В. И. Ш., упражняващ търговска дейност като ЕТ“И. комерс-В. Ш.“, в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното: С обжалвания акт АС София е приел, че първоинстанционното производство е било образувано по искова молба срещу Република България /представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството/ и Община Мездра с искане за солидарното им осъждане да заплатят обезщетение за претърпени неимуществени вреди от неизпълнение на техни задължения, установени със Закона за водите. Доколкото с определение №.84/18.11.19 по а.д.№.56/19 на 5-членен състав на ВКС и ВАС е разрешен спор за подсъдност между СГС и АССГ – като е посочено, че компетентен е СГС - тъй като спорът е за неизпълнение за задължения, вменени със Закона за водите, и следва да се разглежда от гражданските съдилища по реда на общия исков процес, въззивната инстанция е възприела тези мотиви, респективно намерила е, че приложимият ред не е този по ЗОДОВ. Посочила е, че на ищеца са били дадени указания да внесе дължимата държавна такса /68150,11лв. – съобразно цената на исковете/ и през периода 17.12.19-4.01.21 първоинстанционният съд многократно му е указвал неблагоприятните последици от неизпълнението им. При това положение обжалваното определение – с което производството е прекратено преди да изтече предоставения /двуседмичен/ срок – четвърти по ред - за внасяне на държавна такса - но след като ищцовата страна е манифестирала становището си, че е внесла дължимата /25лв./ и не дължи такава в размера, определен от съда, е намерено за законосъобразно. Съгласно чл.274 ал.3 ГПК вр. с чл.280 ГПК определенията на въззивните съдилища подлежат на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на чл.280 ГПК. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е налице позоваване на основанието по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК и чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка със следните въпроси: 1.“за пределите на дължимата от съда защита и вида на порока на съдебното решение при произнасяне по непредявен иск и при нарушение на диспозитивното начало“ /реш.№.125/ 15.07.13 по г.д.№.14/13, ІІ ГО, реш.№.19/30.05.11 по г.д.№.262/10, ІІ ГО, реш.№.17/30.05.11 по г.д.№.110810, ІІ ГО, реш.№.428/19.10.12 по г.д.№.358/ 11, ІV ГО/; 2. „във връзка със задължението на съда да даде точни, ясни и изчерпателни указания относно дължимата държавна такса /реш.№.434/ 13.05.10 по г.д.№.700/09, І ГО, опр.№.869/12.12.12 по ч.г.д.№.776/12, ІV ГО, реш.№.280/5.07.12 по г.д.№.298811, І ГО, реш.№.438/12.01.12 по г.д.№.76/ 11, ІІІ ГО, опр.№.512/3.11.16 по ч.г.д.№.3026/16, ІV ГО, опр.№.1223/1.04.21 по ч. г.д.№.827/21, ІV ГО/; 3.“за задължението на съда да спази дадения срок за изпълнение на указанията и да се произнесе след изтичане на така определения срок /опр.№.567/21.11.13 по ч.г.д.№.5939/13, І ГО/; задължителен ли е за съда срокът, който сам той е предоставил на страната за отстраняване на нередовностите на исковата молба; може ли съдът да приложи разпоредбата на чл.129 ал.3 ГПК преди да е изтекъл срокът за отстраняване на нередовността на исковата молба?“; 4.“за задължението на въззивния съд да мотивира решението /определението/, да разгледа възраженията и доводите на страните и да обоснове крайния си акт със събраните по делото доказателства“ /ППВС 1/53, ТР 1/01 по г.д.№.1/00, ОСГК, реш.№.212/1.02.12 по т.д.№.1106/10, ІІ ТО, реш.№.94/28.03.14 по г.д.№.2623813, ІV ГО, реш.№.157/8.11.11 по т.д.№.823810, ІІ ТО, реш.№.344/21.09.12 по г.д.№.862/11, ІV ГО, реш.№.127/5.04.11 по г.д.№.1321/09, ІV ГО, реш.№.554/8.02.12 по г.д.№.1163/10, ІV ГО, реш.№.194/18.06.13 по г.д.№.1100/12, ІV ГО/; 5.“Следва ли винаги щом спора срещу държавата и общините за вреди, причинени от действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, подлежи на разглеждане от граждански съд, да се дължи пропорционална такса в размер на 4% от интереса или таксата може да бъде определена съгласно чл.9а от ЗОДОВ и чл.2а т.2 от Тарифа №.1 за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК?“. Настоящият състав в мнозинството си намира, че представките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице. Изведените въпроси са неотносими към изхода на спора, в това число не кореспондират на обстоятелствата по делото предвид наличието на вече разрешен по окончателен начин спор за подсъдност. Всички въпроси във връзка с реда, по който следва да бъде разглеждано делото, и съответно с дължимата държавна такса, са били разрешени още с определението на петчленния състав на ВКС и ВАС по повдигнатия спор за подсъдност. Поради това и релевантен е бил първият предоставен след горното определение срок за отстраняване на нередовност, ведно с който е указан и дължимия общ размер на държавна такса. Този срок отдавна е изтекъл, а впоследствие са давани допълнителни възможности за внасяне на таксата. На практика последващите такива са били без значение, продължаването на срока - безпредметно, а независимо от новите определяни срокове, вкл. до изтичане на последния двуседмичен такъв, плащане на определения размер на държавната такса не е постъпило. С оглед на изложеното касационно обжалване на въззивното определение при условията на чл.280 ал.1 ГПК не следва да се допуска. Доколкото е релевирано оплакване за очевидна неправилност /чл.280 ал.2 пр.3 ГПК/, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика - и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. Предвид изложеното не е налице и хипотеза на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. Мотивиран от горното ВКС, ІІІ ГО,