Определение № 204 от 18.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 2011/2017 г.

Производството е образувано по касационна жалба от процесуалния пълномощник на [фирма] “ Е. – [населено място] срещу решение от 11.01.2017 г., постановено по в. гр. д. № 392/2016 г. по описа на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 31 от 08.02.2016 г. по гр. д. № 943/2015 г. на Районен съд - Ботевград, с което са отхвърлени субективно съединени искове с правна квалификация чл.135 ал.1 ЗЗД по отношение на договор за покупко-продажба на недвижим имот по нот.акт № 56/03.05.2010 г., т.І,рег.№ 1226, н.дело №54/2010 на нотариус А. Д., с район на действие-РС-гр.Е.. Ответниците по жалбата не изпращат писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, констатира, че подадената жалба е недопустима. Същата е постъпила във ВКС след изменението на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК /ЗИДГПК – ДВ бр. 50 от 2015 г./, с което се въвежда принципна необжалваемост по реда на касационното обжалване на въззивни решения по търговски дела с цена на иска до 20 000 лева, с изключение на тези по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединени с тях обуславящи искове. В настоящия случай производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен иск с правно основание 135 ал.1 ЗЗД за обявяване за относително недействителен спрямо ищеца на договор за покупко – продажба на недвижим имот Исковото производство е с характера на търговски спор по смисъла на чл. 365, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с чл. 286, ал. 1 ТЗ, доколкото продавачът по сделката е търговско дружество и съгласно чл.287 ТЗ разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни. Искът по чл.135 ал.1 ЗЗД не представлява иск за собственост или други вещни права, а е облигационен такъв, поради което не попада в изключението по чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК и не е от категорията на тези, подлежащи на касация, независимо от цената на иска. Цената на предявения иск е под 20 000 лева, доколкото съгласно приложеното към исковата молба удостоверение по чл. 264, ал. 1 ДОПК на [община] (стр. 30 от първоинстанционното дело), към момента на предявяване на иска обектът на сключения предварителен договор за покупко – продажба е с данъчна оценка 8 905,80 лева, а договорената продажна цена на имота е в размер на 12 000 лева, според отбелязването в самия договор, предмет на предявения иск по чл.135 ал.1 ЗЗД. Следователно, във всички случаи, цената на иска е под въведения с разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК минимален обжалваем размер за касационно обжалване по търговски дела, поради което въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. С оглед на изложеното, производството по делото следва да бъде прекратено, а касационната жалба оставена без разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение