Определение № 87 от 23.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 603/2015 г.
ВКСI гражданско отделение23.03.2015 г.докладчик Теодора Гроздева
Диспозитив
ВРЪЩА касационна жалба вх.№ 9155 от 29.12.2014 г., подадена от Т. А. В. и И. Г. В. срещу решение № 460 от 18.11.2014 г. по в.гр.д.№ 623 от 2014 г. на Врачанския окръжен съд, гражданско отделение. ОСЪЖДА Т. А. В. и И. Г. В. и двамата със съдебен адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес]0, ап.107, чрез адв.В. Н. да заплатят на Ц. П. И. със съдебен адрес: [населено място], [улица] чрез адв.Л. К. на основание чл.78 ГПК сумата 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС. ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 603 от 2015 г. по описа на ВКС, ГК, Първо г.о. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. А. В. и И. Г. В. срещу решение № 460 от 18.11.2014 г. по в.гр.д.№ 623 от 2014 г. на Врачанския окръжен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 129 от 11.07.2014 г. по гр.д.№ 1129 от 2013 г. на Районен съд- Мездра за отхвърляне на предявения от Т. А. В. и И. Г. В. срещу Ц. П. И. иск с правно основание чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението на 9 кв.м., представляващи част от първи етаж на двуетажна пристройка, находяща се в УПИ VIII-1075 в кв.76 по регулационния план на [населено място]. В писмен отговор от 26.01.2015 г. ответницата по жалбата Ц. П. И. оспорва същата като недопустима и неоснователна. Претендира за направените по настоящото дело разноски за адвокат. Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия констатира, че касационната жалба е недопустима, тъй като е подадена срещу въззивно решение,което не подлежи на касационно обжалване: Съгласно чл.280, ал.2 от ГПК, не подлежат на касационно обжалване въззивни решения по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. Обжалваното по настоящото дело въззивно решение е постановено по иск за собственост на част от пристройка с площ на претендираната част 9 кв.м. Съгласно чл.69, ал.1, т.2 ГПК цената на този иск е равна на данъчната оценка на имота- предмет на делото, която видно от представеното към исковата молба удостоверение за данъчна оценка № [ЕГН] от 18.11.2013 г. на [община], е много под 5 000 лв. Ето защо подадената срещу това въззивно решение касационна жалба следва да бъде върната на основание чл.286, ал.1, т.3 ГПК. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата направените от нея разноски за адвокат по настоящото дело в размер на 1 000 лв. Воден от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия