Определение № 2578 от 18.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1745/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на П. Р. Д.- Е. и С. К. Е., чрез адв. Т. срещу определение №2531/02.02.2026г. по в.ч.гр.д №14378/2025г. на СГС, с което съдът е оставил без уважение частната им жалба срещу първоинстанционното определение, с което е отказано допълване на първ. решение досежно ревандикационен иск за югоизточното мазе на жилищната сграда. Считат, че определението е незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, на материалния закон и необосновано; твърдят и наличието на очевидна неправилност на обжалваното определение. В изложението към частната жалба, се твърди наличието на основанията чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните поставени въпроси:

1.„Може ли индивидуализирането на спорния имот да бъде извършено чрез изготвянето на скица от вещо лице?“. Въпросът се поставя във връзка с твърдението на жалбоподателите, че не са имали достъп до претендираните мазета, поради което не са могли точно да ги индивидуализират, поради което са поискали назначаването на СТЕ. Твърдят, че разрешението на въззивния съд е в противоречие с определение №679/07.12.2009г. по ч.гр.д. №679/2009г. на ВКС, 1 ГО; определение №3279/24.06.2025г. по ч.гр.д №1921/2025г. на ВКС, 1 ГО и решение №41/28.05.2014г. по гр.д №4330/2013г. на ВКС, 2 ГО.

2. „Длъжен ли е съдът да съдейства на страните за индивидуализиране на претендирания имот и за установяването на идентичността между описания в исковата молба имот и представените по делото доказателства?“, по който се твърди противоречие с практиката на ВКС, установена с определение №609/20.10.2009г. по ч.гр.д №585/2009г. на ВКС, 2 ГО и определение №601/09.02.2026г. по ч.гр.д. №4989/2025г. на ВКС, 1 ГО.

3. „Длъжен ли е въззивният съд като вземе предвид всички доказателства и обстоятелства по делото да извърши пълна проверка на правилността па определението на първата инстанция?“, по което се твърди противоречие задължителната практика на ВКС, изразена в ТР по тълк. дело №6/2017г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че ограниченията по чл.269 от ГПК не се прилагат при въззивното обжалване на определенията.

Чрез депозирания писмен отговор, ответниците по частната жалба оспорват същата, като излагат становище за нейната недопустимост и неоснователност. Считат, че допълване не се е налагало, тъй като съдът се е произнесъл точно по претенцията, с която е бил сезиран, поради което въззивното определение следва да се потвърди.

За да се произнесе, настоящият състав на Върховния касационен съд съобрази следното:

С решение №8487/10.05.2024г. по гр.д. №9728/2023г. по описа на СРС, е отхвърлен предявеният от П. Р. Д. – Е., и С. К. Е. срещу К. И. Ц. и Г. Ж. Ц. иск с правно основание чл.108 ЗС по отношение на двете мазета, находящи се в сутерена на двуетажна жилищна сграда, представляваща сграда с идентификатор 68134.2817.553.1.

По въззивна жалба на П. Р. Д. – Е. и С. К. Е., подадена на 03.07.2024г. против първоинстанционното решение, е било образувано в.гр.д. №12532/2024г. по описа на СГС. Във връзка със съдържащото се в същата оплакване, че първ. съд не се е произнесъл по цялата искова претенция, като не е разгледал претенцията им по отношение на „мазето, разположено в югоизточния ъгъл на сутерена на сградата“, и след уточнението на въззивниците, обективирано в молба вх.№24980/28.02.2025г., въззивният съд е върнал делото на първоинстанционния съд за произнасяне по чл.250 от ГПК. С определение №41825/08.10.2025г., СРС е оставил молбата без уважение като е изложил, че се е произнесъл точно за заявената и докладвана претенция. Посочил е, че индивидуализацията на двете мазета, направена едва във въззивната жалба не може да бъде съобразена в производството по чл.250 ГПК, тъй като този ред не може да бъде използван за изменение на исковата претенция или за въвеждане на нови факти и твърдения след настъпване на преклузията по чл.214 от ГПК.

С обжалваното определение №2531/02.02.2026г., постановено по ч. гр. дело №14378/2025г. въззивният съд е потвърдил определение №41825/08.10.2025г. на СРС, с което е оставена без уважение молбата им, инкорпорирана в подадената от тях въззивна жалба от 03.07.2024г., да бъде допълнено постановеното по същото дело решение №8487/10.05.2024г. с произнасяне и по предявен от П. Р. Д. – Е. и С. К. Е. иск по чл.108 от ЗС с предмет „мазето, разположено в югоизточния ъгъл на сутерена“. Въззивният съд е изложил, че разпоредбата на чл.250 ГПК урежда възможност да бъде допълнено постановено съдебно решение, ако съдът не се е произнесъл по цялото искане, с която е бил сезиран. Посочил е, че в настоящия случай предметът на спора за собственост е бил ясно и недвусмислено определен от ищците с тяхна молба-уточнение от 02.11.2022г., в която са заявили, че претенцията им касае мазе №1 – разположено в сутерена на сградата, с площ от 74 кв.м., при съседи: от три страни двор и мазе №2 и мазе №2 – разположено в сутерена на сградата, с площ от 10 кв.м., при съседи: от три страни двор и мазе №1. Във връзка с последващо разпореждане №153672/06.12.2023г., ищците са извършили допълнителни уточнения на исковата молба в откритото заседание на 07.12.2023г., предвид което съдът е приел, че е сезиран с искове да бъде признато за установено, че ищците са собственици на общо Ѕ ид.ч. при режим на СИО от двете мазета, находящи се в сградата, описана в исковата молба и на основание цитираните документи за собственост, разпределил е доказателствената тежест между страните и е посочил обстоятелствата, които не се нуждаят от доказване. Въззивният съд е посочил, че в постановеното решение, районният съд е изследвал твърденията на ищците за придобити права на собственост именно по отношение на индивидуализираните две мазета, изложил е мотиви и е постановил диспозитив, с което е обхванал изцяло спорния предмет на собственост. Изложил е, че липсва иск, с който съдът да е бил сезиран и да не се е произнесъл, а заявеното от частните жалбоподатели ново описание на спорен обект на собственост във въззивната им жалба и в отговор на исканата от въззивния съд конкретизация по в.гр.д. №12532/2024г. по описа на СГС, ще бъде обект на разглеждане и произнасяне по последното дело в хода на въззивното производство.

За да се произнесе, Върховния касационен съд съобрази следното:

Съгласно чл.274, ал.3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл.280, ал.1 от ГПК - доколкото жалбоподателят е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.

При изложените от въззивния съд мотиви, настоящият състав намира, че липсват основания за допускане до касационно обжалване на въззивното определение по следните съображения:

Първите два въпроса се поставят във връзка с възможността индивидуализирането на спорните имоти да бъде извършено в хода на производството, включително чрез заключението на СТЕ. По настоящото дело в изпълнение на указанията на първоинстанционния съд, ищците са уточнили, че претенцията им касае две мазета с посочено местонахождение, номера и площ. Последващи уточнения на претенцията с оглед приетото в о.с.з. заключение на СТЕ не са извършили. Съдът също не е изискал допълнително описание на недвижимите имоти, предмет на установителния иск. Доколкото съдът е уважил искането на ищците за назначаване на СТЕ, като от своя страна е приел, че процесните имоти са в достатъчна степен индивидуализирани, то не се констатира разрешението на въззивния съд да е постановено в противоречие с цитираната от жалбоподателите практика, която би била приложима ако производството беше прекратено поради липсата на надлежна индивидуализация. Следва да се има предвид, че чрез производството по чл.250 ГПК се цели отстраняване на пропуск на съда да се произнесе по цялото искане, с което е бил сезиран, но не може да се подменя волята на съда посредством недопустимо ново описание на имота, невъведено своевременно в процесуално установените срокове.

По отношение на третия въпрос също не се установява наличието на основание за допустимост на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не се констатира произнасянето на въззивния съд да е в противоречие с разясненията в ТР по тълк. дело №6/2017г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че ограниченията по чл.269 от ГПК не се прилагат при въззивното обжалване на определенията. Въззивният съд е действал като съд по същество, като сам е решил поставения пред него въпрос, произнасяйки се по всички факти, обуславящи издаването на обжалвания акт, по които е следвало да се произнесе и първоинстанционният съд, без да се е ограничил от посоченото в частната жалба, тъй като законът не предвижда основания за обжалване. Следва да се посочи, че доколкото настоящото производството е по реда на чл.250 ГПК, то и произнасянето на въззивния съд е ограничено в рамките на въззивното обжалване на допълнителния съдебен акт. Възраженията на жалбоподателите относно неправилната преценка на първоинстанционния съд относно исковете, с които е бил сезиран ще бъдат разгледани в хода на въззивното производство по в. гр. дело №12532/2024г. по описа на СГС, образувано по въззивна жалба на П. Р. Д. – Е. и С. К. Е. от 03.07.2024г. против първоинстанционното решение. В случай на преценка от въззивния съд, че исковата молба е останала нередовна поради липсата на достатъчна индивидуализация на процесните имоти, съобразно разясненията в т.5 от Тълкувателно решение №1 от 9.12.2013г. на ВКС по тълк. д. №1/2013г., ОСГТК, той дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора.

В обобщение, не са налице предпоставките за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.