Определение № 2375 от 07.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4154/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по подадена касационна частна жалба вх. № 16722/28.07.2022 г. от ищеца Е. И. В., чрез адв. И. О. срещу определение № 1564/14.06.2022 г. по гр.дело № 1672/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 2965/25.02.2022 г. по гр.дело № 10 805//2021 г. на Софийски градски съд, с което е върната искова молба вх. № 15177/01.09.2021 г., депозирана от Е. В. срещу Д. К., а производството по гр.дело № 10805/2021 г. на СГС е прекратено. Поддържаните основания за неправилност на определението са нарушение на материалния и процесуален закон. Поддържа се, че от приложените с отговора на исковата молба писмени доказателства се установява, че Е. В. е депозирал в Районен съд Халкидики срещу Д. К. иск за осъждане на ответницата да му заплати сумата 134000 евро на основание даден заем, която сума включва и претенцията от 75000 евро, предмет на предявения настоящ иск, както и сумата 20 000 лв. морални щети. Сочи, че от изложеното в исковата молба, подадена пред Районен съд Халкидики, както и от мотивите на съдебното решение е видно, че съдът е бил сезиран с иск за връщане на парична сума, дадена на заем, по който иск съдът се е произнесъл с решение. Поддържа се, че нито в исковата молба, подадена до Районен съд Халкидики се съдържат твърдения, които да навеждат към предявен иск за неоснователно обогатяване, нито в решението на посочения съд се съдържат мотиви относно разгледана и обсъдена претенция за неоснователно обогатяване. Според жалбоподателя неправилно въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.130 ГПК по отношение на предявените евентуални искове с правно основание чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД и втори евентуален иск с правно основание чл.59 ЗЗД. В жалбата са изложени и доводи, че Софийски градски съд е компетентният съд, който следва да разгледа предявените евентуални искове. Искането е да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на САС по поставените въпроси в изложението, да се отмени същото и вместо него се постанови друго, с което делото да се върне на Софийски градски съд за разглеждане на предявените искове. В изложението са поставени въпросите: Първи, втори, трети и четвърти въпроси съдът обобщи и конкретизира, съобразно правомощията по т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС както следва: в хипотеза на предявени с една искова молба главен и евентуален иск, последният предявен под условие неуважаване на главния иск и прекратено производство по делото по предявения главен иск, поради наличие на влязло в сила решение, постановено между същите страни, за същото искане и на същото основание както по главния иск, следва ли съдът да разгледа предявения евентуален иск, ако всички други предпоставки за допустимостта му са били налице? Въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. 2. Налице ли е идентичност между иска за връщане на паричен заем и иск с правно основание чл.55 ЗЗД и субсидиарният такъв по чл.59 ЗЗД? 3. Компетентен ли е РС Халкидики да се произнесе по иска за неоснователно обогатяване, който подлежи на разглеждане при т.нар.обща компетентност от Регламент /ЕО/ 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г., съгласно който искове срещу лица, които имат местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство се предявяват пред съдилищата на тази държава членка? Въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС, в противоречие с актове на Съда на Европейския съюз и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В изложението се поддържа, че обжалваното определение е очевидно неправилно. Ответницата по частната жалба Д. А. К., чрез З. З. и адв.Т. А. в писмен отговор е изразила мотивирано становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на частната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна, срещу определение, което подлежи на обжалване с частна жалба, в срока по чл. 275,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Въззивният съд е приел, че производството пред СГС е образувано по предявени от Е. И. В. срещу Д. А. К. главни обективно съединени искове с правно основание чл.240, ал.1, вр.чл.79, вр. Чл.86 ЗД и евентуални искове с правно основание чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД и втори евентуален иск по чл.59 ЗЗД за сумата от 75 000 евро. Прието е, че от приложените към отговора на исковата молба писмени доказателства Е. В. вече е депозирал пред Районен съд Халкидики същите искове на същото основание срещу Д. К. с искане съдът да я осъди да му заплати сумата 134 500 евро на основание даден заем/която сума включва и претенцията от 75 000 евро, предмет на настоящия иск/, както и сумата 20 000 евро морални щети. Приел е за установено от съдебно решение № 113/2021 г. на РС Халкидики, че съдът не е приел за разглеждане искът за сумата от 20 000 евро за причинени морални щети и го е оставил без разглеждане, като е отхвърлил претенцията за заплащане на сумата 134 500 евро невърнат заем, като неоснователна. Посочено е, че спорът пред @@17@ [населено място] е приключил с решение № 113/2021 г., постановено на 19.05.2021 г., като искът на Е. В. за сумата от 114 500 евро е отхвърлен „като неоснователен по същество при липса на субсидиарна историческа основа за неоснователно обогатяване”. Въззивният съд е приел, че жалбоподателят Е. В. е уведомен чрез своя адвокат съгласно приложимата норма /от чл.143, ал.3 ГПК Гърция/ на 18.03.2022 г., съгласно отчет за връзване/Приложение 1/ и в предвидения според чл.518, ал.1 ГПК Гърция срок не го е обжалвал, което е установено от Удостоверение от РС Халкидики от 20.04.2022 г./приложение 2/, приложени към отговора на частната жалба. Формиран е извод, че е налице отрицателна процесуална предпоставка по допустимостта на главните искове – сила на пресъдено нещо, от категорията на абсолютните, за които съдът е длъжен да следи служебно. Относно предявените в условие на евентуалност искове с правно основание чл.55 и чл.59 ЗЗД – неоснователно обогатяване е посочено следното: Прието е, че жалбоподателят в качеството на ищец по първоначално заявения иск пред РС Халкидики, Полигирос е определил компетнтността на гръцкия съд, пред който е избрал и е депозирал първоначално исковете за разглеждане. Прието е още, че приложимото европейско законодателство във връзка с международна компетентност на Първоинстанционния съд Халкидики да разгледа спора, към датата на завеждане на ИМ - 01.09.2021 г., е Регламент (ЕО) 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Посочил е, че в параграф 21 от преамбюла на Регламент (ЕС) №1215/2012г. е формулирана волята на законодателя да се сведе до минимум възможността да има успоредни производства, както и да се гарантира, че в различни държави-членки няма да се произнасят противоречащи си съдебни решения. В §22 от преамбюла на същия регламент е посочено изрично, че: „с цел да се подобри ефективността на изключителните споразумения за избор на съд и да се избягнат способи за злоупотреба при съдебните спорове, е необходимо да се предвиди изключение от общото правило за висящи дела (lis pendens), с оглед разрешаването по удовлетворителен начин на специфична ситуация, в която могат да възникнат успоредни производства. Съдът е посочил, че в този текст на Регламента се уточнява, че предимството винаги е на първия сезиран съд, а в случая това е гръцкият. Приел е, че според същия Регламент, параграф 24 от преамбюла, съдът оценява всички обстоятелства по делото, което разглежда. Тези обстоятелства биха могли да включват фактите, връзките между фактите по делото и страните. Прието е, че идентичността на фактите и обстоятелствата е лесно проследима при сравняване на двете искови молби. Според съда относимите правни норми към фактическата обстановка, описана от ищеца, определят приложимото материално право към разрешаването на спора, като в случая, отношенията се намират в най-тясна връзка с гръцките правни норми, поради което и ищецът първоначално се обърнал към него за разрешаване на спора. Прието е, че ответницата не е възразила срещу компетентността на съда в Халкидики, т.е. не е направила възражение за местна подсъдност по реда на чл.28 т.1. Съдът се е позовал на чл.26 ал.1 от Регламент (ЕС) 1215/2012г., според който компетентността на съда се определя от явяването на ответника извън компетентността, която произтича от други разпоредби на регламента. Посочил е, че сезираният съд дължи служебна проверка досежно компетентността си. Прието е, че в случая страните са осъществили процесуалните си права при разглеждане и решаване на спора пред съда в Гърция, като съдът се е произнесъл с влязло в сила решение и по отношение на претенциите за неоснователно обогатяване. Приел е, че първият сезиран съд по смисъла на регламента е приел за разглеждане исковете на стр.3 от Решението изрично е констатирал, че: „Настоящият иск, компетентно се внася, за да се разгледа пред този съд по редовна процедура и е законен, основан на разпоредбите на чл.806, 361, 345, 346, от Гражданския кодекс, чл. 907, 908,191, и 176 от ГПК, освен искането за сума в размер на 20 000 евро, което трябва да бъде отхвърлено като незаконно, тъй като описаното в иска по никакъв начин не формира деликтно, като противно на морала (чл. 919 от Гражданския кодекс) поведение. Приел е, че на основание чл. 32 от Регламент (ЕС) 1215/2012г, съдът в крайния съдебен акт е посочил, че се счита сезиран от момента, в който документът за образуване на производството е внесен в съда, което в настоящия случай е 09.06.2020 г. Прието е, че забраната на чл. 299, ал. 1 ГПК за пререшаване на спор, разрешен с влязло в сила решение означава преклудиране на всеки факт и основаните на него права, осъществен преди постановяване на решението. Съдът е приел, че съгласно теорията и трайната съдебна практика правото да се иска връщане на полученото без правно основание съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2 от ЗЗД възниква само тогава, когато обеднелия няма друг иск, с който да се защити. Прието е, че искът по чл.59, ал.1 ЗЗД и другият иск, с който ищецът се сезирал съда по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, са в положение на субсидиарност, поради което искът по чл.59,ал.1 ЗЗД е неприложим. Посочено е, че съгласно чл.31 от регламента всеки съд, различен от първия избран се отказва от компетентност в полза на този съд. При тези съображения въззивният съд е формирал извод за неоснователност на частната жалба на ищеца и е потвърдил първоинстанционното разпореждане, с което на основание чл.130 ГПК, вр.чл.29, ал.3 от Регламент 1215/2012 г. исковата молба вх. № 15177/01.09.20021 г. на Е. И. В. срещу Д. А. К. е върната и е прекратено производството по гр.дело № 10805/2021 г. на СГС. По правните въпроси: Не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал.2, предл. последно ГПК. Съгласно трайно установената практика на ВКС очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК е въззивно решение/определение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Това са случаите на приложена несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното определение не е засегнато от тези пороци. Освен това жалбоподателят не е обосновал очевидната неправилност на въззивното определение отделно от доводите за неправилност на решаващите изводи на съда. Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по първия въпрос от изложението. Съгласно чл.299,ал.1 ГПК спор разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, освен в случаите, когато законът разпорежда друго. Според ал.2-ра на чл.299 ГПК повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Влязлото в сила решение е абсолютна процесуална пречка за предявяване на нов иск по смисъла на чл.299,ал.2 ГПК само когато има пълен идентитет между страните, основанието и петитума на исковете по двете дела. Обективното съединяване на исковете е евентуално, когато единият иск има спрямо другия положение на главен, като разглеждането на евентуалния иск се обуславя от изхода на делото по главния иск. При евентуално обективно съединяване на искове от ищеца той обуславя разглеждането на евентуалния иск от уважаването, респективно неуважаването на главния иск. Евентуално съединеният иск е предявен под условие, което е вътрешнопроцесуално: изходът на делото по главния иск. Когато ищецът е прибегнал до евентуално обективно съединяване на искове и евентуалният иск е предявен под условие неуважаване на главния иск съдът се произнася по евентуалния иск, ако главният иск е отхвърлен. Макар и да е предявен евентуално искът се смята висящ и по него съдът дължи да извърши всички процесуални действия, насочени към разглеждането му по същество. Не се ли сбъдне условието под което евентуалният иск е предявен, съдът не се произнася по него в решението. При предявен главен и евентуален иск от ищеца съдът е длъжен да извърши преценка по чл.130 ГПК дали всеки от предявените искове е допустим. Наличието на влязло в сила съдебно решение, между същите страни, за същото искане и на същото основание, както по предявения главен иск е абсолютна процесуална пречка за разглеждането му, за която съдът следи служебно. При прекратено производство по главния иск, поради наличие на влязло в сила решение, с което е отхвърлен предявен иск между същите страни, за същото искане и на същото основание, както по главния иск съдът следва да разгледа предявения евентуален иск, ако условието за разглеждането му е неуважаване на главния иск и всички останали процесуални предпоставки са налице. В отговор на поставения въпрос съдът приема, че в хипотеза на предявени с една искова молба главен и евентуален иск, последният предявен под условие неуважаване на главния иск и прекратено производство по делото по предявения главен иск, поради наличие на влязло в сила решение, с което е отхвърлен иск между същите страни, за същото искане и на същото основание както по главния иск, съдът следва да разгледа предявения евентуален иск, ако всички останали процесуални предпоставки за допустимостта му са налице. Като взема предвид отговора на поставения правен въпрос съдът намира, че обжалваното определение е отчасти неправилно. Частната жалба е частично основателна. Производството по гр.дело № 10805/2021 г. на Софийски градски съд е образувано по подадена искова молба на 01.09.2021 г. от Е. И. В. срещу Д. А. К., с която е предявил обективно съединени искове – главни искове с правно основание чл.240,ал.1 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД и евентуални искове с правно основание чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД и втори евентуален иск по чл.59 ЗЗД. В исковата молба са изложени твърдения за сключен през 2019 г. неформален договор за заем между страните по делото – ищецът в качеството на заемодател и ответницата заемател за сумата 75 000 евро, която сума ответницата не върнала на ищеца. Сумата била преведена от банкова сметка на ищеца за закупуване на недвижим имот от ответницата на територията на Република Гърция. Ищецът е изложил и твърдения, че ако ответницата оспори твърдението, че сумата от 75 000 евро е предоставена под формата на паричен заем, то тогава тази сума се явява получена без правно основание. Изложени са твърдения за наличие на предпоставките чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД, евентуално на чл.59 ЗЗД. От събраните по делото доказателства се установява, че на 09.06.2020 г. ищецът Е. И. В. е подал искова молба срещу Д. А. К. пред Районен съд Халкидики – Република Гърция. Видно от приложения по делото препис от исковата молба в надлежен превод в същата са изложени твърдения за сключен договор за заем между ищеца и ответницата през 2019 г., по силата на който ищецът й предоставил сумата от 75 000 евро за закупуване на недвижим имот в Гърция, която била преведена от банкова сметка на ищеца по сметка на продавача на имота, съответно са предоставени на заем суми: 3687.40 евро, с която е платен данък за прехвърляне на имота, сумата 1363.59 евро, за да се плати нотариалната такса, таксите за двамата преводачи в размер на 2000 евро, 600 евро за разходи за прехвърляне на имота. На 30.05.2019 г. ищецът дал на заем на ответницата сумата 31 850 евро, с която да закупи и монтира електрически уреди и мебели в закупеното жилище. В исковата молба са изложени твърдения, че ответницата не е върнала заетата сума в общ размер на 114 500 евро. Искането в исковата молба е за постановяване на решение, с което да се задължи ответницата да заплати на ищеца общата сума от 114 500 евро със законната лихва от 30.05.2020 г. В исковата молба са изложени и твърдения, че ищецът е претърпял вреди от поведението на ответницата и иска присъждането на сумата от 20 000 евро за претърпени морални щети. От приложения препис в надлежен превод на решение № 113/2021 от 26.05.2021 г. на Районен съд Халкидики се установява, че предявеният иск от Е. И. В. срещу Д. А. К. е отхвърлен. Видно от същото решение в мотивите са изложени фактите и обстоятелствата, твърдени в исковата молба на Е. В., като е посочено, че ищецът иска с решение да се задължи ответницата да му даде общата сума от 114 500 евро на основание заем, заедно със законната лихва от 30.05.2020 г. и допълнително сумата от 20 00 евро, като парично удовлетворение за морална вреда, която е претърпял от описаното умишлено поведение на ответницата. От цитирания препис от решение на РС Халкидики се установява, че съдът не е приел за разглеждане искът за присъждане на сумата 20 000 евро за причинени морални щети и го е оставил без разглеждане. В мотивите на решението е посочено, че съдът взема предвид изложените съображения и приема, че искът за сумата 114 500 евро следва да се отхвърли като неоснователен по същество при липса на субсидиарна историческа основа за неоснователно обогатяване. Видно от приложените писмени доказателства пред въззивната инстанция Е. В. е уведомен за постановеното решение на Районен съд Халкидики, чрез своя адвокат на 18.03.2022 г. съгласно отчет за връчване/Приложение 1/ и в предвидения съгласно чл.518,ал.1 ГПК Гърция срок не го е обжалвал, което е видно от Удостоверение от РС Халкидики от 20.04.2022 г./приложение 2 към отговора на частната жалба/. Следователно решението на Районен съд Халкидики е влязло в сила към момента на постановяване на обжалваното определение на Софийски апелативен съд. Като взема предвид посочените факти съдът намира, че по предявения главен иск от ищеца Е. В. срещу ответницата Д. К. с правно основание чл.240,ал.1 ЗЗД, както и по чл.86,ал.1 ЗЗД е постановено влязло в сила решение на Районен съд Халкидики - РГърция. Последното решение е между същите страни, на същото основание и за същото искане. Следователно предявеният главен иск с правно основание чл.240,ал.1 ЗЗД, вр.чл.79 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД е недопустим и производството по делото в тази част следва да се прекрати. Ищецът Е. В. е предявил и евентуални искове – с правно основание чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД и чл.59 ЗЗД под условие неуважаване на главния иск. Като взема предвид изложените твърдения и заявен петитум в исковата молба, подадена до Районен съд Халкидики, съответно влязлото в сила решение, постановено от същия съд – мотиви и диспозитив съдът приема, че ищецът не е предявявал пред Районен съд Халкидики искове за неоснователно обогатяване, съответно съдът не се е произнесъл по такива искове и не ги е отхвърлил. Изразът в мотивите на влязлото в сила съдебно решение, че искът за сумата от 114 500 евро трябва да бъде отхвърлен като неоснователен по същество, при липса на субсидиарна историческа основа за неоснователно обогатяване не водят до извод, че Районен съд Халкидики е разгледал предявени искове от Е. В. за неоснователно обогатяване – т.е. искове с правна квалификация чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД и чл.59 ЗЗД. Следователно не е налице влязло в сила решение, постановено между същите страни, на същото основание и за същото искане по предявените от ищеца в настоящото производство евентуални искове по чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД и чл.59 ЗЗД. След като е налице постановено влязло в сила решение между същите страни на същото основание и за същото искане, както по предявения главен иск последният е недопустим и производството по делото по този иск следва да се прекрати. Предявените евентуални искове по чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД и чл.59 ЗЗД от Е. В. са под условие отхвърляне на главния иск. В тази хипотеза с оглед дадения отговор на правния въпрос съдът следва да разгледа предявените евентуални искове от Е. В. срещу Д. К. с правно основание чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД и евентуалния иск с правно основание чл.59 ЗЗД в заявената поредност, ако са налице всички останали процесуални предпоставки. Като взема предвид изложеното съдът намира, че следва да се отмени въззивното определение на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено разпореждане от 25.02.2022 г. по гр. дело № 10805/2021 г. на Софийски градски съд в частта, с която е върната искова молба вх. № 15177/01.09.2021 г., подадена от Е. И. В. срещу Д. К. в частта, с която са предявени евентуални искове с правно основание чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД и с правно основание чл.59 ЗЗД и производството по делото е прекратено в тази част. Вместо отменената част делото следва да се върне на Софийски градски съд за разглеждане на предявените с искова молба вх. № 15177/01.09.2021 г., подадена от Е. И. В. срещу Д. А. К. евентуални искове с правно основание чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД и с правно основание чл.59 ЗЗД в заявената поредност. След връщане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе по възражението на ответницата относно компетентността на българския съд да разгледа всеки от предявените искове за неоснователно обогатяване. В останалата обжалвана част въззивното определение следва да се потвърди. С оглед изхода на делото въззивното определение следва да се отмени в частта, с която са присъдени разноски в полза на Д. К. над сумата 1400 лв. адвокатско възнаграждение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение