Определение № 303 от 14.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2762/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. І. Образувано е по подадена от П. Г. М. и С. Т. М. касационна жалба срещу решение № 596 от 15.12.2012 г. по гр. д. № 937/2012 г. на Пазарджишки окръжен съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционното, постановено по гр. д. № 754/1996 г. на Пещерски районен съд, с което на касаторите е разпределено ползването на помещение № 1а с площ от 15.4 кв. м., вместо помещение № 2 с площ от 17.2 кв. м., което те фактически ползват в сградата, построена в УПИ Х-346, 347, в кв. 22 по плана на [населено място]. Иска се допускане на касационна проверка по разрешеният от съда въпрос – в производството по иска за разпределение ползването на съсобствен недвижим имот следва ли да се съобрази съществуващия фактически начин на ползване на съсобствения имот, както и направени подобрения на значителна стойност в използваната от единия съделител част от имота. Твърди се, че той е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, което е основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка по него. ІІ. Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба и от Г. Ц. М., М. И. М. и Д. Ц. К. в частта, с която потвърдено първоинстанционното, с което е разпределено ползването на избеното помещение в описаната по горе сграда по варианта отразен в скица № 7. Твърдят, че администрирането на отношенията на съсобствениците не е съобразено с това, че помещението се намира изцяло под жилището на единия съсобственик – жалбоподателя Г. Ц. М. и че в него са направени значителни подобрения, тъй като е ползвано за живеене от общия наследодател П. Г. М. и майка му С.. Намират определения от съда начин на ползването му чрез разделяне на две помещения за неудачен, тъй като за да се изпълни, се налага извършване на значително преустройство, изразяващо се в отваряне на нов отвор към мазетата през плочата на първия етаж, което би се отразило и на конструкцията на сградата. Поддържат, че разрешаването на въпроса за разпределението на ползването е направено в противоречие с формираната задължителна практика на ВКС, която приема, че определеният начин за разпределение ползването не следва да е свързан с извършване на значителни преустройства и създаване на неудобства. С това обосновават основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение. ІІІ. Касационна жалба срещу решението е подадена и от Д. Б. М. и Р. Б. М., правоприемници на основание наследяване на първоначалния ищец Б. П. М., като се иска отмяната му поради това, че не е съобразено със силата на пресъдено нещо, формирана с друго решение, постановено между страните, с което са определени правата им в съсобствеността. Твърдят и това, че съдът не се е произнесъл по искането за разпределение ползването на помещение № 4. С определение от 31.07.2013 г. състава на ВКС е констатирал този пропуск на въззивния съд и е върнал делото на първоинстанционния съд за постановяване на допълнително решение по това искане. С решение № 336 от 07.05.2015 г. по гр. д. № 754/1996 г. Пещерски районен съд е отхвърли иска за разпределяне ползването на това помещение, определяно като магазин-стая с площ от 16 кв. м. (по исковата молба), а по заключението на вещото лице с площ от 12. 2 кв. м., намиращо се на първия етаж от построената в УПИ Х-346, 347, в кв. 22 по плана на [населено място] сграда и означено с № 4 в скица № 1 към заключението на в. лице инж. В. (л. 351). От заключението се установява, че за това помещение няма достъп от вън. То е вътрешно и достъпът до него е през магазина, означен като № 3 и собственост на наследниците на Ц. М.. Поради това, че от него не могат да се обособят пространства за реално ползване от наследниците по колена, съдът е отхвърли иска. Решението е влязло в сила като необжалвано. Допускането на въззивното решение до касационно обжалване в първите две жалби се обосновава с това, че съдът се е произнесъл по въпроса: следва ли съдът при администриране отношенията между съсобствениците по повод ползването на общата вещ, да се съобрази с фактическото ползване и извършените подобрения от някои от съсобствениците. Считат, че този въпрос е решен в противоречие с формираната задължителна практика, което е основание по чл. 280, ал.1 т. 1 ГПК за допускане на касационна проверка. Позовават се на решение № 225 от 28.05.2009 г. по гр. д. № 236/ 2008 г. на ВКС, ІІ г. о. Отговор на касационната жалба на Д. и Р. М. е подаден от М. И. М., Д. К. и Г. М., като поддържат, че е неоснователна и молят да се остави без уважение. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК от процесуално легитимирани страни и са допустим. Върховният касационен съд след произнасяне по допускане на въззивното решение до касационно обжалване намери следното: Предмет на иска за разпределение ползването на съсобствени имоти са пет магазинни помещения, разположени на първия етаж в сградата, построена в УПИ Х- 346, 347 в кв. 22 по плана на [населено място] съгласно фактическото положение (четири по исковата молба). Магазинните помещения в имот пл. № 347 отразени в скица № 1 към приетата техническа експертиза (л. 351) са: - магазин с площ от 16.5 кв. м.; магазин с площ от 31 кв. м.; магазин с площ от 33 кв. м. и изба с площ от 33 кв. м. под магазина с площ от 33 кв. м. В имот пл. 346 попадат магазин с площ от 40 кв. м. и магазин с площ от 16 кв. м. Съсобствеността е възникнала по наследяване и реституция от общия на страните наследодател П. Г. М., починал през 1974 г. С приета техническа експертиза, изпълнена след извършен оглед, е установено фактическото състояние на помещенията, които са отразени на скица № 1 към заключението – л. 351. Посочено е, че на помещение 1 от исковата молба съответства пом. 1а от скицата, на помещение № 2 от и. м. –на № 1 от скицата; на помещение № 3 по исковата молба съответстват пом. №№ 2 и 2а, поради разделянето му на две части които имат самостоятелни входове от към улицата; на помещение № 4 по исковата молба съответства пом. № 4 по скицата, което реално е с площ 12.2 кв. м. и на помещение № 5 по исковата молба, съответстват пом. №№ 3 и 3а. По отношение на помещенията в сградата, разположена в имот пл. № 346, съдът е приел за установено, че те не са съсобствени между страните на основание наследяване, а са собствени на наследниците на Ц. П. М., който е придобил вещни права върху тях на основание давностно владение. По въпроса за принадлежността на правото на собственост на тези помещения е формирана сила на пресъдено нещо с решение от 14.03.1979 г. по гр. д. № 308/1978 г. на РС – Пещера, потвърдено с решение от 14.09.1079 г. по гр. д. № 1018/1979 г. на Пазарджишки окръжен съд. С решението е отхвърлен иска за делба на тези имоти като съсобствени между наследниците на общия наследодател П. Г. М.. За да се произнесе по искането за администриране отношенията на страните по повод ползването на общите имоти съдът е взел предвид следното: По делото е установено, че общият наследодател след смъртта си е оставил за наследници – съпруга Д. М. и трима сина: Г. П. М., Ц. П. М. от предходен брак и Б. П. М., от брака с преживялата съпруга. Правата на наследниците в съсобствеността са били 3/6 за съпругата и по 1/6 за синовете. По този правен факт е формирана сила на пресъдено нещо също с постановено решение по иск за делба от 14.03.1979 г. по гр. д. № 308/1978 г. След смъртта на Динка М., настъпила на 22.02.2001 г., нейната квота в съсобствеността е наследена от единствения й наследник сина й Б. П. М. и на това основание той се легитимира като собственик на 4/6 ид. ч. от магазинните помещения, предмет на иска. С приетата техническа експертиза е установена полезната площ на помещенията както следва: помещение 1 – 29.7 кв. м.; помещение – 1а – 15.4 кв. м.; помещение 2 – 17.2 кв. м.; помещение 2а – 15.40 кв. м.; помещение 4 – 12.2 кв. м. и на избата, разположена под помещения 2 и 2а площта е 32.6 кв. м. Вещото лице е отразило в скица № 2 начина на фактическото ползване на имота. Установило е, че ищците, наследници на Б. М., ползват помещения 1 и 1а или общо 45.1 кв. м.; наследниците на Г. П. М. ползват помещение 2; наследниците на Ц. М. ползват пом. 3, 3а, 2а и 4. Изчислило е и съответстващата на правата в съсобствеността площ както следва: за 1/6 ид. ч. - 21.1 кв. м. от общата полезна площ, а за 4/6 ид. ч. – 84.2 кв. м. от общата полезна площ, като в тази площ се включват и площите на помещения 3 и 3а, за които е установено, че не са съсобствени между страните. Вещото лице е изработило няколко варианта за разпределение на ползването съобразно правата на страните в съсобствеността. Съдът е разпределил ползването по вариант 5 (скица № 5) като на ищците – правоприемници на първоначалните ищци - Д. Б. М. и Р. Б. М. е определил за ползване помещения №№ 1 и 2, общата площ на които възлиза на 47.2 кв. м. На правоприемниците на първоначалния ответник Ц. М. – Г. Ц. и Д. Ц. и преживялата съпруга М. М. е определил за ползване помещение № 2а като е съобразил, че то граничи с притежаваните от тези ответници на собствено основание помещения 3 и 3а по скицата, съставляващи магазини, построени в имот пл. № 346. На ответниците П. Г. М. и майка му С. Т. М., наследници на Г. М., е определил за ползване помещение № 1а с площ от 15 кв. м. Ползването на съсобственото мазе е разпределено съобразно изработения вариант отразен в скица № 7, като на ищците е предоставил ползване на част от него с площ от 21.7 кв. м., като за да си осигурят достъп към него през пом. № 2 (предоставено им за ползване) следва да се направят стълби през плочата на етажа. Останалата част от мазето с площ от 10.8 кв. м. е предоставена за ползване на наследниците на Ц. М.. Поставеният в първите две жалби въпрос за това следва ли съдът да се съобрази с фактическото ползване и извършените подобрения от някои от съсобствениците при администриране на ползването на съсобствените помещения и по какви критерийте следва да се ръководи обуславя основание за допускане на касационна проверка, тъй като е разрешен от съда в противоречие с формираната задължителна практика. Поставеният в касационната жалба, подадена от Д. Б. М. и Р. Б. М., въпрос за задължението на съда да зачете формираната сила на пресъдено нещо, относно правата на същите страни върху някои от помещенията в сградата, не обуславя общо основание за допускане касационна проверка, тъй като не е разрешен при правилно прилагане на процесуалния закон. В изложението не е мотивирано нито едно от изричните основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка, поради което по тази жалба такава не следва да се допусне. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.