Определение № 419 от 24.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2592/2013 г.

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] срещу определение № 15703 от 25.10.2011г. по ч. гр.д. № 13607/2011г на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение жалба на касатора срещу определение от 16.09.2011г на Софийски районен съд за обезсилване в една част на издадена заповед по чл. 410 ГПК за изпълнение на парично задължение в размер на 2577,50 лева и лихва от 1039,96 лева, срещу физическо лице ,което не е било индивидуализирано. В частната жалба се изтъква оплакване за неправилност на определението тъй като съдът не е дал съответни указания за изправяне на нередовността Приложено е изложение, сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК Частната жалба е недопустима. Производството, по което е било постановено въззивното определение, също се подчинява на правилата на чл. 274 ал.4 ( ДВ бр.100 от21.12.2010)ГПК. На касационно обжалване не подлежат определенията по дела, по които постановеното решение ще е извън критерия за допустимост на касационо обжалване по чл. 280 ал.2 от ГПК ( изм. ДВ бр.100 от21.12.2010), с оглед цената на иска. В настоящия случай тази цена следва да се определи от заявеното в заповедното производство вземане- парично задължение за 2577,50 лева и лихва от 1039,96 лева, което вземане е под размера, посочен императивно в чл. 280 ал.2 ГПК. От горната констатация следва недопустимост за касационно обжалване, частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане. Върховен касационен съд съобразява служебно критерия за допустимост, приложим за всички дела по оценяеми искове, вкл. относно произнесени по тях прекратителни определения ,без оглед дали по делата е приложим общия исков ред ,или съществува особен ред. По изложените съображения ВКС, ІІІ г.о