Определение № 1707 от 19.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1037/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена от Е. Д. Й. касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от ОС- Кюстендил решение № 260036/18.11.2022 г. по в. гр. д. № 539/2020 г., с което е потвърдено решение № 126/21.02.2020 г. на РС – Дупница по гр.д. № 1393/19г., поправено с определения от 30.03.2020 г. и 06.10.2020 г., с което предявените по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 ГПК искови претенции с правно основание чл.284, ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД са уважени за сумата от 7991,08лв.- главница, ведно със законната лихва от 08.03.2019г., както и за сумата от 2433,05лв. – обезщетение за забава за периода 06.03.2019 г./06.03.2019 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искови претенции бъдат отхвърлени със законните последици. С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като основания за допускане до касационно обжалване се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност, без да са формулирани въпроси. Ответникът по касационната жалба „Еко Био Пелет“ ЕООД излага становище за недопустимост на касационното обжалване поради липсата на формулировка на материалноправни или процесуланоправни въпроси в съответствие с изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК, които да обосновават твърдяното от касатора противоречие с практиката на ВКС, както и за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови решението си, ОС- Кюстендил е приел, че от приложеният договор за правна защита и съдействие от 12.02.2013 г. и пълномощно от същата дата, се установява наличието на мандатно правоотношение, в рамките на което ответникът е бил овластен отищеца да получи от негово име сумите, които ще бъдат събрани от длъжникът по изпълнителното дело срещу „Арт Фореста“ ЕООД. Изложил е, че договорът за правна защита и съдействие може да се охарактеризира като същински договор за поръчка по смисъла на чл. 280 от ЗЗД, като легалната дефиниция на адвокатската професия е закрепена в чл. 24 от ЗА дв., а видовете и начини за упълномощаване на адвоката- в чл. 25 на ЗА дв. В случая не била налице и забрана за договаряне на визираните действия /правни или фактически/, като постигнатата договореност сумите по изпълнителното дело да бъдат получавани от ответника- процесуален представител на ищеца по изп. дело, от името на последния, се включва в обхвата на представителството по т.3 на чл. 24 от ЗА дв. Счел е, че представените с исковата молба пълномощно и договор за правна защита и съдействие следва да бъдат ценени в тяхната съвкупност, като те установявали, че в конкретния случай ответникът при получаване на сумите по изп. дело е действал именно като представител на ищцовото дружество, с оглед и на липсата на установени по делото други основания, на които ответникът- адвокат би могъл да получи сумите вместо взискателя. От приложеното по делото удостоверение от ЧСИ се установявало и че исковата сума за главница, дължима на дружеството – взискател по изпълнителното дело, е била преведена по банкова сметка на ответника, с което безспорно е доказан факта на получаване на сумите от ответника, който обаче не е ангажирал доказателства процесната сума е била отчетена на ищеца, съгласно изискването на чл. 284, ал.2 от ЗЗД, поради което и следва да бъде призната дължимостта й от ответника. Наред с това е приел и че в настоящото производство не е надлежно установено по размер и изискуемост евентуално насрещно вземане от ответника спрямо ищцовото дружество, с което ответникът по иска би могъл евентуално да направи прихващане, нито е посочено за какви вид услуги (консултации, представителство – пред какви институции и пр.) и за какви по размер суми се касае, поради което и при липса и на писмено обективиране чрез съответни договори или споразумения, както и липса на пълномощни, изходящи от легитимиран представител на дружеството- ищец към конкретен момент (с оглед изискването на чл.25 ЗАдв.), които обективни факти касаят гражданското правоотношение и са извън субективния елемент, който е изследван в наказателното производство, предявеният иск следва да бъде уважен. По основанията за допускане на касационно обжалване: Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1- т. 3 ГПК. Съгласно дадените с ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК задължителни разяснения, този въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като даде ясна и точна негова формулировка от от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не може служебно /освен в хипотезите на нищожност или недопустимост на обжалваното решение/ сам да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, като непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В случая в изложението към касационната жалба не е формулиран правен въпрос (материален или процесуален) като общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. В него се сочи общо наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване, като е въведено твърдение, че обжалваният акт е решен в противоречие с практиката на ВКС, без да е поставен нито един конкретен правен въпрос. Непосочването на правния въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Неоснователно е искането на касатора за допускане до касационно обжалване и на основание чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. По смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, очевидна неправилност е налице при установими пряко и единствено от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание или е приложена несъществуваща или отменена норма, при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нарушения на императивна материалноправна норма или на основополагащи процесуални правила. В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, когато е постановен в противоречие с практика на ВКС или когато е необоснован поради неправилно възприемане на фактическата обстановка, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решение № 260036/18.11.2022 г. на ОС- Кюстендил, постановено в. гр. д. № 539/2020 г. По делото липсват ангажирани от „Еко Био Пелет“ ЕООД доказателства за изплащане на договореното адв. възнаграждение, дължимо на осн. чл.10 от договора за правна защитна в срок от 3 дни от сключването на договора, поради което и такова не му се дължи. Воден от изложеното, настоящият състав на ВКС, ІV ГО,