Определение № 837 от 25.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4881/2022 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от прокурор в Окръжна прокуратура П. против въззивно решение № 435 от 20.10.2022г. по в.гр.д. № 532/2022г. на Окръжен съд Плевен, с което е отменено решение № 733 от 19.05.2022г. по гр.д.№ 6977/2021г. на РС Плевен в частта с която е отхвърлен иска на П. В. Б. срещу Прокуратурата на РБ, с правно основание чл.2, ал.1, т1 и т.3 ЗОДОВ, за разликата над 4 000лв.до 6 000лв., т.е. за 2000лв. и вместо това е постановено друго, с което е осъдена Прокуратурата на РБ да му заплати допълнително сумата от 2 000лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на обвинение в извършване на престъпление по чл.354а, ал.2, пр.2, т.4, вр.пр.1, вр.чл.345а, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б. „А“ и „Б“ НК и проведено наказателно производство, прекратено с постановление на ОП П. от 17.10.2016г. по ДП І 214/2015г., поради това че деянието не е извършено от дееца, както и в резултат на взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ за периода 8.04.2016г.-20.06.2016г., ведно със законната лихва, считано от 24.10.2016г. и е потвърдено решението в останалата му отхвърлителна част до предявения размер от 25 000лв., като са присъдени разноски. В изложението към касационната жалба, като основание за допустимост, касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.1 по въпрос, касаещ извършената от въззивния съд преценка на релевантните обстоятелства, с оглед прилагане на принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне на размера на дължимото обезщетение. Позовава се на противоречие на въззивния акт с т.4 от ППВС № 4/23.12.1968г., с т.11 от ТР № 3/22.05.2005г. на ВКС и конкретни решения, които посочва. Счита, че не са съобразени възрастта на ищеца /39г., която се характеризира с устойчивост/, фактът че случаят не е бил публично разгласен, че воденото производство е било с кратка продължителност и не е довело до накърняване на доброто име на лицето, както и не се е отразило на професионалното му развитие и неговото здравословно състояние. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от П. В. Б., чрез процесуалния представител адвокат К., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 500лв., реалното извършване на които установява с представен договор от 11.12.2022г., в т.ІІІ от който сумата е посочена като платена. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: Въззивният съд, след подобно обсъждане на всички релевантни обстоятелства по делото, е преценил, че справедливият размер на дължимото обезщетение следва да е 6 000лв. Съобразил е следното: ищецът е бил задържан първо за 24 часа, а после и в продължение на два месеца и половина, през което време е било ограничено правото му на свободно придвижване и е прекъсната възможността му за нормален ежедневен живот и социално общуване. Мярката „задържане под стража“ е била заменена с „гаранция“, за плащането на която се е наложило съпругата му да изтегли заем /сключила е договор за кредит на 30.05.2016г.за сумата от 9 500лв./. Независимо, че е приел че воденото наказателно производство се е отразило негативно на дъщеря му, която през този период е била в 10-ти клас, като цяло изводът на въззивният съд е бракът на ищецът не е пострадал, защото съпругата му го е посещавала в мястото на задържането му, носила му е храна, тъй като е бил опериран и понастоящем живеят заедно. Привлечен е към наказателна отговорност с постановление от 20.05.2014г. за извършено „тежко“ престъпление - по чл.354а, ал.2, пр.2, т.4 и пр.1 НК, за което се предвижда наказание от пет до петнадесет години „лишаване от свобода“ и „глоба“ от 20 000лв.до 100 000лв., доколкото обвинението за деяние, извършено при опасен рецидив и за наркотични вещества в големи размери. Воденото срещу него производство е прекратено на 24.10.2016г. като е прието, че деянието не е извършено от дееца. Общата продължителност на наказателното производство е около шест месеца и половина. Съдът е отчел и че ищецът е осъждан за сходно деяние, за което ефективно е изтърпял наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години и за хулиганство, поради което е приел, че негативните изживявания за процесното обвинение са се отразили в относително по-малка степен в сравнение с лице, което никога не е било обект на наказателно преследване. Независимо от това, като е отчел видът и значителната тежест на престъплението, за което лицето е било обвинено, е преценил че следва да завиши определеният от първата инстанция размер на обезщетение. При тези мотиви на въззивния съд, настоящият съдебен състав намира, че по поставеният от касатора въпрос във връзка с основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, касаещ приложението на принципа на справедливост, не следва да се допуска касационно обжалване. Въпросът за начина, по който се определя обезщетението за неимуществени вреди, обусловен от преценката на всички релевантни обстоятелства, е решен от въззивния съд съобразено изискванията на ППВС №4/1968г. и установената съдебна практика. При постановяване на окончателния си акт /видно от гореописаните мотиви/, съдът подробно е преценил всички групи обстоятелства, от значение за спора и е изследвал конкретното им отражение върху личността на пострадалия. Определил е адекватен размер на обезщетение, съобразно реално причинените неимуществените вреди, след като е преценил установените факти, обсъдил е всички доказателства, както и наведените възражения, произнесъл се е по изложените доводи, преценявайки както обстоятелствата, обуславящи по- висок размер, така и тези, обуславящи по-нисък размер на обезщетение. Противоречие с конкретно цитираната от касатора съдебна практика не е налице, тъй като съгласно указанията, дадени с Постановление №4 от 23.12.1968г., всеки отделен случай е специфичен и дължимата преценка е индивидуална /доколкото за всеки отделен случай обстоятелствата, които се отчитат са различни/. В случая, след като са съобразени характера и степента на причиненото увреждане, начина и обстоятелства, при които е получено, вредоносните последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възрастта на увредения, неговото обществено и социално положение, отражението върху начина на живот и обичайна среда; тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителност на наказателното производство, наложените мерки за процесуална принуда; отражението върху личния, обществения и професионалния живот; здравословните увреждания, установените критерии за приложение на принципа за справедливост са спазени. Обстоятелствата, на които касаторът акцентира – възраст, продължителност на производството и липса на увреждания над обичайните за подобни случаи, не дава основание за друг извод, защото същите се компенсират от дългото задържане под стража /което е около Ѕ от цялата продължителност на производството/ и високата тежест на незаконно повдигнатото обвинение. С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на ответната страна следва да се присъдят установените като реално направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 500лв Мотивиран от изложеното, като счита, че не е налице посоченото от касатора основание за допустимост по чл.280 ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение