Определение № 1152 от 13.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2078/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ДАРИ ТРАНСПЕД“ ЕООД, гр. София, срещу въззивно решение № 49 от 24.01.2023 г., постановено по в. гр. д. № 587/2022 г. на Софийския окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. С обжалваното решение въззивният съд, след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 260038/30.05.2022 г. по гр. д. № 267/2021 г. на Свогенския районен съд, са отхвърлени предявените от касатора против Б. М. К. и „Ем Енд Ем 2018“ ЕООД искове с правна квалификация чл. 79, ал.1, вр. с чл. 82 ЗЗД за солидарното им осъждане да заплатят: сумата 4617,10 лв. по ревизионен акт от 28.07.2020 г.; сумата 2063,23 лв. по наказателно постановление от 03.09.2020 г.; сумата 3500 лв. по наказателно постановление от 08.09.2020 г. и сумата 500 лв. по наказателно постановление от 11.12.2019 г. - обезщетения за претърпени имуществени вреди в резултат на неизпълнение на договори за счетоводно обслужване, сключени на 22.11.2018 г. и на 12.09.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 07.01.2021 г. Ответниците по жалбата Б. М. К. и „Ем Енд Ем 2018“ ЕООД са подали писмен отговор, в който са изразили становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, респ. за неоснователност на жалбата. Претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на II г. о., при извършената служебна проверка намира, че подадената касационна жалба е процесуално недопустима. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв., който размер по искове за парични вземания е търсената сума – чл. 69, т. 1 ГПК. При обективно и субективно съединение на искове меродавна за допустимостта на обжалването е цената на всеки иск поотделно, а не сборът от цените на отделните искове. В случая срещу двамата ответници са предявени няколко иска, всеки с цена под 5000 лв. Ето защо касационната жалба е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство следва да се прекрати. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК касаторът следва да заплати на ответниците по касация направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство в размер на по 1000 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,