Определение № 2574 от 18.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2341/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от С. Т. К., подписана от адв. Е. И. К. Т., против определение № 144 от 13. 03. 2023 г. по ч. гр. д. № 68/2023 г. на ОС – Силистра, потвърждаващо определение № 260041 от 09. 09. 2022 г. по гр. д. № 191/2015 г. на РС – Дулово, постановено на основание чл. 352 ГПК, с което, след теглене на жребий между съделителите, производството по делото е прекратено. Твърди се незаконосъобразност на определението, поради постановяването му при несъобразяване с обстоятелството, че районният съд е дал ход на заседанието по чл. 352 ГПК, въпреки че са били налице основания за отлагането му по чл. 142 ГПК – влошено здравословно състояние на съделителката С. К., своевременно подала молба за отлагане на заседанието. Твърди се, че неуважаването на молбата за отлагане е отнело правото на съделителката лично да изтегли своя дял. Иска се допускане до касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 и ал. 1, т. 1 ГПК, отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за провеждане на повторно заседание по чл. 352 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Частната жалба е допустима – подадена е от лице имащо право на жалба, в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт (съгласно указанията, дадени в ТР № 1/17. 07. 2001 г. на ОСГК на ВКС, точка 6, и в ТР № 5/12. 07. 2018 г. по т.д. № 5/2015 г. на ВКС, т. 7) и съответства на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК. Не са налице основания по чл. 280, ал. 2, пр. 3 и ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното определение. За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е приел, че за насроченото за 01. 06. 2022 г. заседание по чл. 352 ГПК съделителите са били редовно призовани. На 30. 05. 2022 г. ищцата е подала молба за отлагане на делото, поради влошено здравословно състояние – силно затруднено движение, предстояща тежка операция на дясна тазобедрена става,и хоспитализацията й в МБАЛ „Люлин“, гр.София от 25. 05. 2022 г., с предстоящо изписване на 2. 06. 2022 г. Приел е за законосъобразна преценката на районния съд за липса на основания по чл. 142, ал. 2 ГПК за отлагане на делото, тъй като според редакцията на цитираната норма към 30. 05. 2022 г. съдът отлага делото само ако страната и пълномощникът й не се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани, а в случая такова препятствие е било налице само за ищцата. Не са въведени твърдения, нито представени доказателства за невъзможност за явяване в заседанието на процесуалния й представител адв. Е. И. К. Т.. Съдът се е позовал на определение № 128 от 11. 05. 2016 г. по ч. гр. д. № 1589/2016г. на ВКС, 1 г.о., в което е прието, че теглещият жребий не избира между дяловете, а между еднакво изглеждащи предмети. Въпреки упражнения избор от съделителя или адвоката му на един от няколко еднакви листа хартия или хартиени плика, разпределението на дяловете става независимо от предпочитанията на страните. При такъв избор, както и при липса на избор на съделителите, причината за разпределението на дяловете е извън тяхната воля. Това се отнася до всеки един от съделителите, независимо от това в каква поредност са избрали лист или плик, дали са избирали между всички листове или пликове или между намаляващия им брой след всяко следващо изтегляне,дали са получили последния лист или не са участвали в изтеглянето и вместо тях дял е изтеглил съдът. Поредността при теглене на жребий не е определена в закона. Определението не е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 3, пр. 3 ГПК. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на определението. В случая обжалваното определение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес, нито е налице липса или пълна неразбираемост на мотивите към решението. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, тъй като изводите на въззивния съд съответстват на събраните доказателства и не противоречат на правилата на формалната логика. Посочените в изложението пороци на решението, представляващи оплаквания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, дори и да съществуват, не са такива, че да обусловят очевидна неправилност на акта, изводима от съдържанието му. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното определение по поставения от жалбоподателката въпрос: „Налице ли е противоречие с тълкувателната практика на ВКС по Тълкувателно решение № 5/12. 07. 2018 г. по т.д. № 5/2015 г. на ВКС, т. 7, по въпроса за характера на производството по чл. 352 ГПК“. Въпросът не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, отговорът на същия не би бил от значение при преценка основателността на частната жалба, а и не е разрешен в противоречие с посочената от касатора задължителна съдебна практика. В тълкувателното решение е разяснено, че тегленето на жребий по реда на чл. 352 ГПК е един от способите за извършване на делбата - за принудително осъществяване на потестативното право на делба между съсобственици. След влизане в сила на решението за обявяване на окончателен на разделителния протокол, с който общото имущество е разделено на отделни дялове, обекти на бъдеща изключителна собственост, съдът пристъпва към теглене на жребий. Производството по теглене на жребий има собствен предмет, по който съдът се произнася с акт по същество - определението по чл. 352 ГПК, в което съдът отразява кой дял е изтеглен от съответния съделител - делът от общото имущество, което този съделител получава в индивидуална собственост. С това делбата е извършена, поради което производството по делото се прекратява. Определението за теглене на жребия има конститутивен ефект - съсобствеността е ликвидирана и е породено право на собственост върху отделни обекти, т. е. с това определение се отговаря по съществото на материалноправен спор по основния предмет на съдебното производство. Мотивите към обжалваното определение не съдържа извод, противоречащ на дадените с тълкувателното решение разяснения. С оглед изхода на делото, жалбоподателката ще следва да бъде осъдена да заплати на съделителите Т. И. Т. и Г. И. Т. сумата 400 лв. разноски за настоящата инстанция, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на частната касационна жалба. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,