Определение № 886 от 17.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3022/2018 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Ц. К. ,чрез адв Г. Т. от ШАК срещу решение №2794 от 04.05.2014г по в.гр.дело № 8136/2017г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 76287 от 28.03.2017г на Софийски районен съд, по уважен иск на основание 233 ,ал.1 от ЗЗД на наемодателя Й. М. Б. за опразване на отдаден под наем с договор от 05.03.2008г недвижим имот – апартамент в [населено място], след едностранно прекратяване на договора от наемодателя поради неизпълнение за задълженията да се заплаща наем и консумативи,след връчена нотариална покана .Сключването на наемния договор между страните ,безсрочното му действие и съдържанието му в частта, с която наемателят се задължава да заплаща наем от 300 евро месечно в брой най- късно до пето число текущия месец (т.15 от договора ,сключен в писмена форма на 03.05.2008г) ,както и държането на имота от ответника след изявлението за прекратяване,включително след завеждане на исковата молба не е било спорно. Ответникът, понастоящем касатор е оспорвал иска с твърдение, че реалните отношения не били наемни, а такива по устна уговорка за покупко- продажба по предварителен договор на същия имот, като ,договорената цена била данъчната оценка, която да бъде платена на десетата година от сключване на договора за наем и от нея се приспаднат 36 000 евро за 10 години ползване. Друго твърдение на ответника е ,че ищецът е удостоверил като получени от него „наем до 2015г - 28 200 евро + два пъти по 1800 евро за 2016г”, който текст е бил изписан ръкописно в разписка, носеща подпис на ищеца, във връзка с така направените изявления.Поради това е поддържано и възражение за изправност на наемателя, тъй като с получените суми наемът е бил предплатен и надплатен. Документът,представен от ответника представлява бланкова разписка от 15.01.2016г за паричен превод по системата „Easy Pay” на сумата 950 лева издадена от този оператор с данни за превода с наредител съпругата на ответника и получател лицето Р. П.,подписал се като клиент при получаване на сумата от представител на оператора. Върху документа, след издаването му, са положени два недатирани ръкописни текста с различно съдържание. Първият текст е оспорен от ищеца по отношение авторството и съществуването му към момента ,в който е написана и подписан друг ръкописен текст, по-долу - в празната част на бланковата разписка. Вторият ръкописен текст ,според допълнителните твърдения на ответника, е изписан от Р. П., със съдържание: „Дадох лично горепосочената сума от 935 лв на Й. Б.”,а срещу думата „потпис”, най- долу е поставен подпис, за който ищецът не оспорва ,че е негов Не оспорва и верността на изявлението, че е получил 935 лв от лицето П.. Подписът, за който ищецът признава, че е негов, е положен в очевидна връзка с последния ръкописен текст, изпълнен от П., който е предал сумата 935 лв. В хода на оспорването на другия ръкописен текст „платен наем до 2015г - 28 200 евро + два пъти по 1800 евро за 2016г”, изпълнен върху печатното съдържание на издадената от оператора разписка, безспорно е установено че той не е написан от ищеца, а от лицето, изпълнило другия ръкописен текст по-долу.Приетата по делото в първа инстанция и неоспорена графологична експертиза е установила, че двата ръкописни текста са изпълнени от едно и също лице с различно пишещо средство ,като не може да се определи давността им, а подписът най- долу вероятно е на ищеца. По отношение на оспорения документ въззивният съд е приел ,че автентичността на разписката в оспорваната част не е установена. В ръкописните текстове са отразени две различни изявления, като под оспорваното за платен наем до 2015г 28 200 евро плюс два пъти по 1800 евро за 2016г, не е положен подпис, под него са подписите на разписката – бланка. Това изявление не е на ищеца. Ответникът не е провел доказване, че е изпълнил задълженията си по договора за наем и че не е имало основание ищецът да прекрати същия ,затова дължи да предаде имота. На свой ред, въззивният съд не е допуснал поисканите при въззивното обжалване четирима свидетели на ответника, чието допускане първоинстанционният съд мотивирано и двукратно е отказал след изрично становище на ищеца по допустимостта им. Свидетели са отказани както за установяване на симулация и прикрита сделка – поради липса на обратно писмо или изявление ,преодоляващо ограничението на чл. 165, ал.2 ГПК, така и за доказване, че при посочените в оспорената част на документа суми в евро се касае за платен наем, поради забраната на чл.164, ал.1 т.4 ГПК ,вр. ал.2 ГПК. В касационната жалба се поддържа оплакване за съществено процесуално нарушение поради това ,че не са допуснати исканите гласни доказателства. В изложение се формулира въпрос: „следва ли съдът да не допусне свидетелски показания за установяване на договори на стойност по голяма от 5 000 лева ,когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно отношение” .Сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с реш.№524/2011г по гр.д № 167/2011г ІV г.о. В отговор ответникът Й. Б. оспорва предпоставките на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Прикрита сделка няма ,няма плащания на наема, освен признатото плащане по разписката чрез трето лице След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на решението до касационно обжалване. Не е налице основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК Изтъкнатото от защитата решение по гр.д № 167/2011г ІV г.о ,възприемащо отговора на правния въпрос, даден в решение решение № 546 по гр.д. № 856 за 2009 г. на ІV ГО на ВКС за кои обстоятелства ограничението в чл.164,ал.1 т.3, предл. второ ГПК не е приложимо при наличие на договори на стойност по-голяма от 5 000 лева, не засяга съображенията, решаващо изтъкнати от съдилищата по ограничението на чл.165,ал.2 ГПК, а в случая няма и отношение към прилагането на ограничението в чл.164, ал.1 т.4 ГПК ,също изтъкнато от съда. Обобщено посочените в цитираното решение и други решения на ВКС за уеднаквяване на съдебната практика по реда на чл. 291 ГПК обстоятелства, за което свидетелски показания могат да се ценят, са различни от тези, за които защитата на ответника е поскала допускане на свидетели в настоящия процес. Клаузите на договора за наем и смисъла им са били съвсем ясни, в частта за задължението да се заплаща наемна цена включително. Доказване на твърденията за „предварителен договор” по устна уговорка, освен от ограниченията по чл.165, ал.2 ГПК,се регламентира и от изискване за писмена форма на договор с такъв предмет. Доводът за направено свидетелстващо изявление на ищеца в частен документ, че е платен наема до 2015г и два пъти по 1800 евро за 2016г., е опровергано при изследването на самия документ от формална и съдържателна страна. Оставало е ответникът да докаже изпълнение на задълженията си - установени установени с писмен акт, за което в крайна сметка последният е искал допускане на свидетели без дори да твърди,че реално е изпълнявал тези задължения съгласно договора ,който е подписал. В случая не се касае за доказване на други елементи от договор при стойност, относима към ограничението за гласни доказателства, а за погасяване на парично задължение. В искането за гласни доказателства не са били конкретизирани и никакви факти, за които ограниченията в чл.164 и чл. 165 ГПК могат да се преценят като преодолими без съгласие на другата страна. Ответникът по касационната жалба е направил искане за присъждане на разноски, установени в размер на 600 лева за адвокатска защита. С оглед гореизложеното Върховен касационен съд, ІІІ г.о